И за протести не ни бива…! Това е изводът от последните дни. Уж бяхме единни срещу монополите, политическата система и “старите муцуни” в нея, пък се оказа, че сме на групи. Едни искат Велико народно събрание, ама със 60 депутати, други искат Парламентът да продължи да работи, пък мандадът на правотелството да се прекрати, трети искат кабинет на Иван Костов, четвърти искат по-скоро да имаме служебен кабинет, пети все още въздишат по другаря Тодор Живков и медения му правешки гласец, други пък искат топено сирене с шунка,…ако може…!
Така протести не се правят, защото са безсмислени. Когато се протестира, трябва да сме единни. Няма как групите да успеят да постигнат реален резултат и това вече стана ясно. “Леля Цецка”-шефката на Парламента прие едни протестиращи, други обаче останаха пред безмълвната й и недружелюбна вратата.
И така, какво стана, за какво крякахме като недохранени делиормански мисирки, та накрая да се разделим като овце на летен егрек, да не знаем, какво искаме, всички, заедно, и така да настояваме за гражданска квота и адекватна представителност!?
Разбира се, че хората, всички, които са на улицата и протестират вече почти месец, много добре знаят, какво точно искат, НО, всеки иска нещо различно, а така гражданска квота няма шанс за парламентарно участие, камо ли за участие в изпълнителната власт. Трябва да се постигне баланс, съчетание на исканията и канализиране на усилията. Иначе, всеки ще си размахва трибагреника, ще си развява и плакатите и….всичко това ще бъде едно голямо, цветно, романтично и може би дори красиво НИЩО…! Да, вярно, Бойко си отиде от властта, за сега…, Кирил Йорданов също се оттегли…., вероятно в Швейцария, Дянков ще преподава….в САЩ…, ама ние оставаме тук, отново и отново ще трябва да започнем от началото, както през 1989 г. и през 1997 г…., аз поне започвам от началото вече няколко пъти. Е, честно си казвам, писна ми…!
Писна ми обаче и от още нещо. “Червените” наричат “сините” “фашисти”, те пък на свой ред им отвръщат с “червени боклуци”, напоследък се навъдиха “царисти” и “гербери”. Всички сипят едни върху други какво ли не. Волен задиряше мома Яна, а това дори се извършваше от трибуната на Парламента. Е, как да уважавам институцията, като от нейно име двама политици меко казано се “обясняваха в любов”…! Самият аз, в някои коментари бях обявяван неколкократно и за “червен хомо сексуалист” /запазвам правописа от оригинала/, “простак”, “дърво”, изруд” /пак запазвам правописа от оригинала/ и за какъв ли не още, червен, син, зелен, соросинкяв..! Същото е и в държавата, едните “скачат” на другите с аргументите на улицата. Вместо улицата да се култивира към държавата, държавата се превърна в уличница, при това от доста ниска проба! Под “държава”, разбирам властта, а не родината…, да се застраховам, че да не получа още някое “китно прозвище”…!
Знаем и можем да викаме, можем да се организираме, искаме промяна, а когато ни попитат, какво искаме, всички, без изключение, дори и аз, изпадаме в един реален виц. Събрали се ромите пред общината и завикали: “Кме-те дай, кме-те дай…!”. Излязъл кметът и попитал, какво да им даде. А те отвърнали: “Абе к’во дадеш бе, кмете…!”.
Никой няма да ни обърне внимание, когато сме на групи. Хайде да не изпадам в умиление и да напомням старата българска приказка за хан Кубрат, синовете му и снопа с пръчки…!
Ако хората, които отидоха при “Цецка Джоли”-шефката на Парламента, бяха единни…, ако бяха с ясни позиции, категорични намерения и общи възгледи, тя нямаше да си позволи високомерно и нагло да затвори вратата си пред някои от тях, защото това щеше да й коства…меко казано “честта”…! При нея обаче отидоха представители на различни групи и “леля Цеца” прие няколко от тях, сякаш, за да покаже една едва ли не внезапно избуяла “плевенска аристократична добронамереност”. Надменна, високомерна и направо нахална, само това може да се каже за нея, но поведението й е оправдано, защото ние, именно ние й даваме повод да се държи по този начин с нас самите. Така се държат хора, които си отиват от властта с наведена глава, съдрана дреха и пробити обувки, но те, никога, ама наистина никога не влизат в историята, ако пък все пак влязат там, то не е с добро име…! И Стамболов буквално напляска цар Фердинанд І, когато го завари в не твърде елегантна, дори конфузна ситуация, с някакво турче-царски фаворит, но е важно какво правиш като политик и държавник. Стамболов е Стамболов, защото е велик, а “леля Цецка” и нейните “съпартийни величини” ще бъдат запомнени със скудоумно, но енергично празнословие, “омекнал” от срам асфалт и с нищо непредизвикана, българска, алена кръв в самия център на София!
