Правителството на Бойко Борисов подаде оставка през втората половина на месец февруари. Към средата на март това правителство не беше "бившо", а-" в оставка", което означава, че реално то управлява, макар и да си отива, но с бавни стъпки.
Какво се случва с политиката, че мандатите за съставяне на ново правителство бяха връчвани през такива големи периоди от време, при положение, че и трите парламентарно представени партии-ГЕРБ, БСП и ДПС предварително бяха заявили, че ще върнат мандата и няма да използват шанса си за създаване на ново правителство?!
Битката се води между "крокодилите" и прииждащото социално цунами. Целта е да има достатъчно време за буквално "спасяване" на нашите хора. "Крокодилите" почти денонощно "дъвчат" хартия /за пояснение-това са машини за унищожаване на документи, чрез раздробяване на хартийни носители/. В същото време тече преназначаване на "наши хора" от едни сменяеми позиции на други, несменяеми, или поне мандатни, но с начална дата от назначението.
Премиерът в оставка уволнява на ангро, за да "ретушира" десеторно повече назначения.
В същото време Роско, пардон, президентът Плевнелиев, протака връчването на мандатите, за да има време властта, макар и в оставка, да "издъвче" "опасните" документи и да назначи и преназначи "своите хора", едно че за да си мълчат и второ, за да може властта, която уж си отива, в буквалния смисъл да остане на власт.
Това е практика, която има виталност в така наречените тоталитарни системи. Така беше и при БКП, режеха от живите меса-пример е Трайчо Костов, но и много други, но за сметка на това тялото оставаше живо и се съвземаше за още по-жив живот!
И така, защо президентът протака? Нали е президент на всички! Опозиционните парламентарни партии го пришпорваха да връчи по-бързо мандатите и да се върви към служебно правителство, но Роско, пардон, президентът, обясни, че това се дължало на "административни причини", при това не ни го каза лично, а чрез Лютви Местан-лидерът на третата партия в Парламента-ДПС, която получи мандат за съставяне на правителство в рамките на 41-то Народно събрание!
Цялата държава гледаше с неистов взор именно към Роско, пардон, президентът Плевнелиев, защото от него зависеше да стабилизира кризисната ситуация, да “калибрира” хаотичните движения по улиците на страната и да даде шанс на хората да кажат, какво искат и евентуално да имат възможността да го постигнат под някаква форма.
Какво се случи? Роско, прадон, Плевнелиев излезе с официално изявление пред Народното събрание, където като едно чавдарче, кандидат за пионерче, издекламира, как щял да бъде "обединител на нацията", как най-важното нещо са "работещите институции" и как няма да се допуска насилие, защото и той самият бил от протестиращите. Нещо повече, дори отиде на улицата, е вярно, придружен от верния си охранител-генерал, но наистина отиде там. И като отиде беше освиркан за пореден път. Защо ли...? Ами защото хората не му повярваха. Защото, когато наближаваха президентските избори, баща ми беше говорил с един депутат от парламентарно представена партия и той му беше казал буквално следното: "ГЕРБ и магаре да предложат на тези избори, то ще стане президент със сигурност!!!". Е при такъв електорален капацитет, няма как днес Роско, пардон, президентът, да се надява на уважение и дори и на снизхождение от страна на същия този електорат, който се превърна в "мейн стрийм", или иначе казано-новото социално цунами на "българската пролет".
"Крокодилите" изядоха всичко. Остана плявата, която Яне Янев най-вероятно малко ще подъвче, "за парлама", може би "верният придворен шут" Бореков, също ще "пожвака" в едно-две предавания и това ще е. Истината за големите неща, отдавна е в "коремите" на "крокодилите".
В същото време, ние ще продължаваме да си подвикваме по площадите, все по-малко и все по-"калибрирани", докато отново заспим. А забравяме ли, че иде "зимата на нашето недоволство", и тя ще започне още през лятото, когато сянката на "тройната коалиция" ще се превърне от вулгарно-имагинерна в реално-категорична?!
