Честитита 135-та годишнина от Освобождението, българи! Казват, че след някое друго десетилетие у нас нямало да има българи, а само граждани. И може би те са прави. Българите много държим на това да бъдем признати като такива. В политически смисъл, гражданството е право на участие в обществения живот и управлението. В по-широк контекст, гражданството е носител на идентичност, свързана с членството в едно общество, различаващо себе си от други.
Но на мен думата „гражданин“ не ми харесва. Не само защото тя е нещо като символ на вечната, напълно безумна и напълно безсмислена вражда между „Софията“ и „провинцията“. Тя обезличава до голяма степен същността на българския дух, който го носим българите, без значение на кое парче от планетата Земя се намираме. Аз предпочитам да наричам себе си българин, защото първо съм част от българския род, а след това съм гражданин на Република България. Ако сметнем реалния брой на българите по света, било то емигранти или просто хора, чийто родни места са останали извън територията на днешна България, не съм сигурен дали няма да се окаже, че повечето българи живеят извън нашето райско земно кътче.
Но знам и това, че преди европеец, балканец, българин, гражданин, селянин, либерал, комунист или каквото друго още можете да се сетите, аз преди всичко съм част от живата природа, част от която са и и растенията, и животните, и хората (някои твърдят, че и Земята е жив организъм). След това съм ЧОВЕК, защото съм част от човешкия род. И чак след това вече съм европеец и българин.
Често попадам на становища на най-различни хора, било то в социалните мрежи, в медиите или в живи разговори, че герои като Васил Левски, Христо Ботев, Петко войвода и други личности, с които се гордеем, в наши дни нямало. Аз не съм съгласен с това.
Всичките личности, които са допринесли за нашата свобода и самочувствие, са човешки същества. Щом са такива, те със сигурност са и грешници. В тях е заложено както доброто, така и злото. Възприемането на гореспоненатите като национални герои, превръщането им в идоли и примери за подражание, са неща, от които има нужда всяка една нация. Но от друга страна, може би днес също има много хора, които със същото великодушие и саможертва биха вложили, или пък вече влагат енергията си за плагополучието на своя род и народ.
Представете си колко много несъбудени будители има в панелните градски комплекси, в селските къщи или в ромските гета. Колко много гениални таланти, колко много гениални умове не се развиват, а са потънали в сивия ежедневен битовизъм.
Представете си колко много са несъбудените деца в българските класни стаи... Поглеждайки към портретите на Левски и Ботев, които са закачени восоко на стените в класните стаи, те може би си казват: „Кой съм аз, че да постигна мечтите си?! Да не би да съм Левски или Ботев?! Те са велики, а аз съм никой. Как бих могъл аз да достигна тяхно ниво, след като те са там, високо на стената, а аз съм долу, послушно седящ на коравия чин?!“
За да постигне нещо велико, на на негово величество човека не му трябват идоли. Трябват му самочувствие, вяра и житейска мъдрост – все качества, които се придобиват докато реката на живота си тече – при някои по-рано, при други по-късно, а при трети – никога.
Герои е имало, и винаги ще има. Имало ги е в миналото, има ги и днес. Толкова много са хората (без значение дали българи, или не), които живеят достойно и сега, някои дори се саможертват и за другите, но никой не признава техните качества и постижения. Всички толкова много сме се вглъбили в образите на националните герои, че все чакаме чудо да се случи, те да възкръснат и ние да светнем като слънца... Или поне като гърците...
Понеже денят от 135-тата годишнина от Освобождението тази година съвпада с поредните национални протести срещу почти всичко, събудено бе напрежението, което е трупано в продължение на целия преход, искам да кажа кажа като за финал, че не е важно кой организира революциите. Важното е кой обира плодовете след тях. Ако енергията на масите от хора може да бъде експлоатирана за най-различни цели, дори без те самите да предполагат, то индивидуалният човек много по трудно би могъл да бъде изманипулиран.
Един човек може да струва много повече от цял един народ, дори от цяла една цивилизация. Но никога не би могъл да струва повече от природата, цялото това нещо, от което сме част и хората, и животните, и растенията, и планетата, и слънчевата система, и космоса, и кой знае още какво, което човешкият разум не може дори и да си го представи, а още по-малко да покори.
Ако желаете, можете да прочетете и статията ми за неизвестните български будители
