След като историкът Божидар Димитров наскоро изрази становище, че румънският Влад Дракула е български граф, попаднах и на някои много интересни факти за това, че българите и румънците сме може би по-близки, отколкото си мислим.
Румънската културна и писмена традиция през цялото срендовековие е с предимно старобългарски произход, а до 16-ти век официален език във Влашко и Молдова, с влияние и в Трансилвания, е среднобългарският, според Уикипедия. Според други източници се е говорило предимно старобългарски чак до началото на 19-ти век. До 1859г. румънският език се пише на кирилицата, а богослужението се извършва на църковнославянски. И до днес, въпреки изкуствено наложената романизация в обединеното княжество Влахия и Молдавия през 19 век, в румънския език има значителна славянобългарска лексика, наследена от миналото.
Един от най-сложните въпроси в румънската история е именно това какъв е произхода на днешните румънци. Официалната версия за произхода им е, че те са романизирани местни жители, най-вероятно даки, а може би имат нещо във вените си и от гетите, илирите и траките. Има още много теории за произхода на румънците. Според една от тях те са асимилирали значителни групи славянско население от Балканите. Друга теория е миграционната, според която произлизат от населението на най-интензивно романизираните райони на Балканите, т.е. Мизия и другите римски провинции. Дотук с теориите. Има факти, разкриващи близостта ни с тях, които всеки може сам да провери.
Закичването с мартеници, което е изцяло българска традиция, произхожда от българска легенда. Не го правят нито гърците, нито сърбите, нито хърватите, нито турците, нито албанците, а само българите и румънците. Там мартеницата се нарича mărţişor(мърцишор).
Много думи в днешния румънски език са същите като в българския или най-малкото имат общ корен. Това е удивително, защото двата езика принадлежат към две различни езикови семейства, а имат такъв голям процент общи думи!
Наскоро си купих румънска шунка и видях, че на етикета пишеше „şuncă" - същото като на български. Погледнах съставките на един кроасан, написани на румънски, и забелязах, че „захар“ на румънски е същото като на български – „zahăr“. Видях също, че пшеница на румънски е „grău”. А кой не е чувал, че се е чуло 'оро из Граовско поле? (Граовското поле е част от Софийското поле).
А ето и общи думи, които намерих в Уикипедия: vreme, vidră, cleste(клещи), grijă , vină, masă , supă, trebuie(трябва), a izbăvi(избавям) , sfânt(свят), proroc, muncă - („работа“, от „мъка“), a iubi(обичам, любя), prieten(приятел) и др. Наставките -ак = -ac, eц = -aciu, -ка = ca, както и представката не- = ne- са също общи и за двата езика. Числителните имена на румънски от 11 до 19 са копие на българските (unsprezece = един над десет). Пълният член в румънския също се поставя накрая на съществителното, както и в българския. Това е напълно изключено по принцип в романската езикова група. Но най-интересното според мен е, че най-българският звук, звукът „Ъ“, се набляга в румънския дори много повече, отколкото в съвременния български език. Още нещо, което забелязах е, че фамилните имена на румънците завършват на „-ску”и “-у“ - доста близко до българските окончания „ски“ и „ов“. Вместо Бейранов – Бейрану. Вместо Чаушески – Чаушеску. Столицата на Молдова, където населението е румънско, се нарича Кишинев. Те я наричат Кишинъу (Chișinău). Почти всички славянски народи, като поляците, чехите, словаците и руснаците, имат същите или подобни окончания на фамилните имена.
Има много географски имена, особено наименования на градове, типично български, някои от тях доста далеч от географската граница с България. Отворих GoogleMaps и видях следните градове: Cernavoda (Черна водъ), Slatina, Tărnova, Drăgăşani(Драгашани), Vâlcea(Вълча), Potcoava(Поткова), Traian, Lipovăț(Липовац) , Lipova, Zemeş(Земеш) , Zărneşti(Зърнещи), Dragalina, Zlatna, Deva, Sohodol(близко звучи до Суходол), Mănăstirea (Мънъстиреа; близко звучи до „манастири“), Budeşti (Будещи. На няколко места в Румъния. Вероятно от „бъдеще“) , Brăneşti(Брънещи, от „браня“), Brăneştea (Брънищеа, бл. до Бранище), Gârbovi(Гърбови), Dragoș Vodă(Драгош водъ), Topolog (от топола), Roman, Costești (Костещи, от „кости“), Glăvănești(Глъвънещи), Ivănești(т.е. „на Иван“), Voinescu(Войнеску), Brezoi(от бреза), Ilia, Bistra, Bogdan Vodă(Богдан Водъ), Straja(Стража), Rădăuți(ръдъуци) и още много други.
Изобщо не се затрудних да намеря тези селища. Просто zoom-нете и вие картата на Румъния и сами ще ги видите. Повечето от тези селища са доста навътре, в сърцевината на Румъния. Например Tarnova, носещо името на столицата на втората българска държава, e близо до границата с Унгария, a две населени места, наречени Бистра, са доста близо до северната граница на Румъния. В Молдова има градове като Grâdişte(Градище) и Tvardița(Твардица), досущ като името на българския град Твърдица. Повечето румънски селища завършват на „щи“: Бранещи, Иванещи, Зърнещи. А в България пък завършват на „ци“: Алдомировци, Сеславци, Мичковци, Априлци, Плачковци. Това може би се дължи на факта, че векове наред румънските територии са били български. Но все пак и в България, без българите да сме турци, имаме селища и местности, носещи турски имена, останали от османско време. Географските имена едва ли могат да бъдат сигурно доказателство, че сме близки народи.
Ето още няколко любопитни факти, които разкриват вероятната ни близост с тях. Те също са православни. Визуално си приличаме много с тях. Народните им носии са също подобни на българските и на другите балкански народи. Имаме общи традиции и обичаи. А помните картите в учебниците по история и роден край? През по-голямата част от средновековието територията на днешна Румъния е била изцяло българска територия. (Може би затова за столица на второто българско царство е избран именно Велико Търново. Ако погледнем картата на България от онези времена, ще видим, че Търново е стратегически удобна столица, съобразена с териториите на днешна Румъния. За столици тогава са се избирали възможно най-централните градове.)
И те, както и ние, винаги сме били трън в очите на западните велики сили, които вероятно се страхуват от това да не научим истинската си история, за да не придобием самочувстие и да не станем и ние велики сили. Това на мен ми се вижда най-логичното обясние. Защо иначе е било романизирано населението във Влашко, Молдова и Трансивлания, което определено не е моя измишльотина, а исторически факт? Защо след Осбобождението ни разпокъсват с Берлинския конгрес? Че дори и създават тогавашната Източна Румелия? Защо иначе им е било да „македонизират“ българите в Македония? Защо толкова близки народи, като сърбите, хърватите и босненците, говорещи напълно или почти идентичен език, са вкарвани във никому ненужни войни помежду си, в края на 20 век? Защо в наши дни и ние, и румънцит сме на едно и също дередже по всички критерии? Защо политиката на Запада към нас е една и съща? Кого питам - и аз не знам. Просто си задавам въпроси и се опитвам да си дам отговорите сам. Задавайте си ги и вие, ако искате да знаете истината. Защото никой няма да ни разкаже истинската ни история, тук, на Балканите.
