След като вчера публикувахме нещо много любопитно относно появата на „Титаник II”, чието първо плаване е планувано за 2016 година, днес решихме да се върнем назад във времето с историята, която вече повече от сто години провокира историците. Става дума за това дали българин е бил нает в оркестъра на знаменития кораб “Титаник” през 1912 г. Едно столично семейство е в дъното на тази история и до днес никой не знае, има ли българска връзка в този оркестър, или това е просто един слух.
Става дума за Стойо Иванов Крушкин - потомък на “шопския Апостол”- Никола Крушкин-Чолака от софийското село Бистрица, който е бил сподвижник на Васил Левски. Стойо е бил музикант в гвардейския оркестър на Негово Величество Цар Фердинанд І. Работил е и в оркестъра на Народния театър в София, когато е имало оркестър там. Бил е и щатен музикант в оркестъра на военното училище в София, но дали е бил зачислен и в оркестъра на “Титаник”, това предстои да разберем.
Историята разказва, че ръководителят на музикантите на злополучния кораб - Уолъс Хартли, много харесал един български кларнетист и мълвата твърди, че го приел в оркестъра си. Тази легенда вече почти век се препредава от ухо на ухо сред по-старите музиканти, но не намира потвърждение в запазените архиви. Българска фамилия липсва и в най-подробния сайт, който е посветен на оркестъра на "Титаник". Това може да означава две неща - или устойчив слух, или невъзможност на “анонимния” българин да се качи на “Титаник”. И тогава, и днес практиката е оркестрите да се комплектоват до последния момент, според условията на сключения договор. Това прави доста логичен вариантът, музикантът да е пропуснал да се качи на кораба. Не е сигурно и това, дали Хартли е наел за "Титаник" същите музиканти, с които е гостувал малко преди това във Варна и в София.
Цялата история се използва не като историческо, или научно доказателство, или поне-поле за изследване, а-като източник за сензационни публикации. Истината обаче излиза, рано, или късно!
Семейното предание твърди, че Стойо Крушкин е трябвало да пътува на “Титаник”. Дали си е купил билета, дали е поканен в оркестъра, не можем да знаем, но е сигурно, че той е трябвало да се качи на кораба. Както казахме, Стойо е бил музикант, при това в дворцовия оркестър. Явно е бил доста талантлив, защото на един от концертите в Двореца получава като подарък гравиран нож, лично от Негово Величество Цар Фердинанд І. Този нож е запазен и днес е семейна реликва.
Стойо пътува с влак до Шербург, където е трябвало да се качи на знаменития кораб. Случва се обаче така, че влакът закъснява и той пропуска да се качи на “Титаник”. Връщането му отнема известно време, защото не е подготвен за него. През това време обаче “Титаник” потъва в океана и съпругата на Стойо, Николица, прави молебен за заупокой в София, защото е убедена, че Стойо е загинал. Изнанедата й е голяма, когато той се завръща жив и здрав.
Това е семейното предание. Да предположим, че не е вярно, или поне да го подложим на съмнение. Неотдавна обаче се появи информация от един господин от Варна, който държи да остане анонимен, който ни предостави неопровержимо доказателство за това, че Стойо, или е бил на кораба, или поне е бил зачислен в оркестъра. Въпросният господин е изследовател на трагедията с “Титаник”. Ето какво пише той в писмото си до нас: “…В информацията пише име С. Крушкин, дата, кога е бил на кораба. И още нещо, данните са достоверни!” и по-нататък: “…прочетох данните за Стою Крушкин и от тях разбрах, че е трябвало да пътува с “Титаник” от пристанище Шербург-Франция. Аз съм ползвал енциклопедий, те са на англииски и още много форуми, статий и данни от книги и документални филми. В един от списъците във форум за “Титаник” и списъците на архиви от Ловешко и Троянско, се споменава и Стою Крушкин, който е бил музикант на кораба и се качва от Шербург. Има го, така че каквато и да е истината за него аз съм ползвал това, което пише…”. Забелязваме разминаване на името-Стойо и Стою. Факт е обаче, че името му в списъка на друг кораб - “Аквитания”, също е изписвано по различни начини. Ние спазваме изписването на името, което е видно в официални документи, предоставени ни преди време от военния архив във Велико Търново.
Едва ли Стойо е бил на кораба, но че е имал намерението да пътува с него, дали като пасажер, или като музикант, това е безспорно. Ако е бил на кораба и е оцелял, едва ли семейното предание щеше да пропусне този факт, при положение, че толкова драматично помни завръщането му и молебена за заупокой.
До тук е относително ясно, че Стойо е бил зачислен в оркестъра на кораба, пътува към Шербург, но по всяка вероятност пропуска да се качи на борда. Енциклопедия “Титаника” обаче ни дава допълнителна информация. Отбелязани са осем музиканти, които са изписани с имената им и номеата на билетите им. Всички те са се качили на кораба още в Саутхямптън и всички са били настатени във втора класа. Това разбира се не означава автоматично, че на Стойо не е било предлагано да се включи в оркестъра. Възможно е, както вече отбелязахме, съставът да е бил променен в последния момент и билетът на Стойо да е бил анулиран. Той обаче така, или иначе е щял да пътува за Америка именно с този кораб, защото просто е искал да замине. Освен това, малко след трагедията, между двете Балкански войни, Стойо наистина заминава за САЩ.
Известно е, че всички българи на “Титаник” са платили най-евтината цена за билет - по 7 лири и 17 пенса, и са настанени в трета класа. Изследователите на най-голямата морска трагедия на ХХ в. смятат, че на кораба е имало над 50 българи. Първият "български" билет е издаден на Каньо Иванов с № 349 201, следват Минко Ангелов с № 349 202, Христо Данчев - с № 349 203. После по реда на билетите до 349 213 следват 8 българи от с. Гумощник и двама от с. Дебнево. Последният билет е на Станко Линтаков с № 349 235. Дотук изброяваме 35 души. Четиримата, които са се качили от Шербург са: Теодор Краев – с биле с № 349 253, Никола Малинов – с № 349 255, а Станьо Георгиев и Вълчо Динчев, учудващо, са с билети с еднакъв номер - № 349 254.
Ако приемем, че последователните номера на билетите са давани на пътници от една държава, може да се пресметне лесно, че на кораба е имало 55 българи. Което означава, че се губят 17 души до общия брой 55, за които изследователите на трагедията смятат, че са се спасили.
Загадката се подсилва и от енциклопедия "Титаника", която оповестява само 19 загинали българи. Никой обаче не търси, от кои националности са пътниците, на които са продадени билети с номера от № 349 235 до № 349 253.
Говорим за едни “липсващи” 17 души, които едва ли е възможно никога след трагедията да не се обадят на близките си, ако са се спасили и ако разбира се въобще са били на кораба.
Колкото до Стойо Крушкин, от придобитата към момента информация е ясно, че той със сигурност е щял да пътува на “Титаник”, може би са му предложили да участва в оркестъра, както твърди анонимният господин от Варна, но вероятно след това е бил изваден от състава му, по неизвестни причини. Стойо обаче си купува билет за “Титаник”, но случайността го спасява от почти сигурна гибел в океана. Това разбира се не го прави герой сам по себе си, но безспорно съдбата му е интересна и ако наистина е направил впечатление на Уолъс Хартли и той го е поканил в знаменития оркестър, това вече го прави интересен. Все пак, не всеки ден се случва такъв шанс и не всеки ден личната съдба на един обикновен българин се пресича със съдбата на толкова известен кораб като “Титаник”!
