По принцип обичам да показвам на гостите си книгите, които съм си купил, защото така те си мислят, че дори съм ги и прочел. Уморен от следенето на „революцията“ в страната, една вечер реших да разпусна с книга в ръка. Знам, че споделяйки този факт поемам риска да ме помислите за много интелигентен (което не би било в мой плюс, защото не съм такъв). А ако изляза такъв, има вероятност да си помислите, че не съм в крак с времето.
За да не бъда обвинен в „интелигентство“, ще ви споделя, че отдавна вече не вярвам, че четенето е майка на знанието. Четенето е просто начин за по-духовно извисените (или просто по-възпитаните) хора да оцелеят, създавайки им илюзията, че са по-значими от другите. То е и повод за невежите да ги нарекат „задръстени“ или „сдухани“, което съответно на тях също им помага да оцелят. Интелигентността е част от Божията частица - или я имаш, или я нямаш, също както и другите положителни човешки качества.
Оглеждайки скромната ми библиотеката на млад колумнист в Actualno.com, погледът ми се спря на един цикъл от разкази, който не бях чел поне от прогимназията – „Ако можеха да говорят“, на Йордан Йовков. Хванах книжлето, за повече аристократизъм наметнах един пурпурен халат, седнах на дивана, сипах си уиски с лед и започнах да чета!
Добре де, не беше точно така... Всъщност, не бях седнал, а легнал... Бях пуснал и телевизора, където Венета Райкова помагаше на Пацо да си намери жена, и го поглеждах от време на време. Да се чуди човек за какво му е на гълъбовския Дон Жуан да си намира жена по телевизията, след като човек може да се разведе и без да се излага публично. А и нямах халат, а пижама. Но както и да е... Важното е, че четЪх.
По същество
Защо ви губя времето с този мой подвиг ли? Защото, четейки Йовков, си направих един страхотен извод, който скромната ми персона реши да сподели с вас. Съпоставих разказите на Йовков с протестите и останах с впечатление, че хората си мислим, че сме най-онеправданите същества на света, което далеч не е така. Че за всичките ни неуспехи и нещастия са виновни ония горе, дето са на „очото“ на пирамидата.
Както 99-те процента възприемаме и се отнасяме към животните, а именно несправедливо, така и единият процент, хората с власт и богатство, се отнасят към нас. Както ние сме се самозабравили спрямо животните, така и те са се самозабравили спрямо нас. А най-лошото, знаете ли кое е? Че лошите са такива не защото са рептили, масони, илюминати или агенти на 6-то управление на ДС – което е перфектната самозаблуда, че ние сме жертви на богатите, както и лесно оправдание за нашите неосъществени мечти.
Почти всеки един от нас би станал като тях, ако беше на тяхно място, колкото и да не искаме да си го признаем. Единици са само тези, които не биха злоупотребили с властта, ако я имаха. Аз съм щастлив, че наистина познавам такива хора.
Нима имаме право да се сърдим, че те ни мислят нас за по-малко важни от тях, след като и самите ние мислим животните за по-маловажни от нас?! Ние сме същите като тях в отношението си към животните, тези клети създания на Бог. Ние поне знаем, че нашите „душмани“ са хора, също като нас. Докато за възприятията на животните ние сме като озверели богове. Представяте ли само как се чувстват животните на тази Земя?!
Да, ние наистина сме богове за тях. В техните очи ние сме точно като боговете от елинската митология, които от скука и алчност само интригантстват по между си, правят си мръсотийки, а се забавляват като унижават простосмъртните. Така и ние – от скука и алчност рушум, правим си мръсно и се забавляваме, докато животните страдат, стоят затворени в зоопарка, забавляват хората в цирка, изпълняват човешката воля, а единственото право, което имат те, е да бъдат вкусни или да бъдат убити за други човешки нужди, понякога дори и просто за да задоволят комплексарското его на някой дебел чичко, който се има за голЕм ловец. Как бихте се чувствали, ако знаехте, че сте родени, само за да бъдете угоени и изядени?
Няма по-голяма мъка на този свят от тази на животните... Някои може би ще кажат, че за нея вероятно са си виновни самите те, защото са „глупави“, без да се замисля, че те имат сетива, каквито ние нямаме. Но виновните сме ние, защото сме самозабравили се нарциси.
Ние сме виновни за всичкото нещастие по света, било то човешко или на животните, а не нашите кумири. Казвам го без да съм човекомразец. Наистина не съм. Вярвам, че доброто в човека е по-силното качество. Защото то, за разлика от злото, има много повече измерения – любов, справедливост, честност, толерантност, тактичност, състрадателност... А измеренията на злото се формират все от думи, които носят корена на доброто в себе си – НЕсправедливост, НЕчестност, НЕтолерантност, НЕтактичност, НЕсъстрадателност... Единственото измерение на злото, което е независимо от доброто, е „омразата“.
99-те процента сме тези, които определяме кое и как да го бъде на планетата. Ако не беше така, тогава просто нямаше да ни има, както вече ги няма много от животинските видове, благодарение на нашата човешка алчност. Затова избийте световната конспирация от главата си и се опитайте да бъдете достойни господари на тази планета, пък колкото можете – толкова. И пазете животните. Защото нашето отношение към тях е най-големият ни човешки грях, а греховете се връщат рано или късно, както казват възрастните госпожи.
Човешката цивилизация вече е достигнала такова ниво, че може да оцелее и без да използва животните като стока. Изгледайте този филм, за да видите какви са нашите грехове спрямо тях и защо е за наше добро да ги преустановим.
