Новият български православен патриарх се казва Неофит І. Това е бившият вече русенски и преди това доростоло-червенски митрополит. Първите впечатления от Негово светейшество са, че той ще бъде „смиреният патриарх”. Той е от формалното „умерено крило” в Светя синод и наистина дава ясна заявка, че ще бъде човек на разумния компромис и на баланса на различните интереси, домогвания и попълзновения в и към Българската православна църква-Българска патриаршия.
Неофит І даде ясен знак, че ще продължи делото на блаженопочившия патриарх Максим. Още повече самият той го посочи като негов заместник, разбира се неформално, защото изборът се осъществява по сложна процедура, на която вече бяхме свидетели.
Пред църквата предстоят много и трудни процеси. Тя трябва да се пребори с войнстващия атеизъм, за да намали напрежението в държавата. В същото време трябва да се осъпричасти с хората, които от църковна гледна точка се наричат миряни. Това означава, че църквата трябва да активизира в неимоверно кратки срокове и в зашеметяващо големи мащаби своите социални функции. Само така ще се успокои държавата и църквата ще тръгне да гради наново своя позанемарен авторитет. Разбира се, сред акцентите, които стоят за решаване пред новия патриарх, са и религиозното образование в средните училища, отношението към еднополовите бракове, отношението към останалите вероизповедания и най-вече към икуменизма. Сред проблемите е старостилството и мястото му в българското православие, да не говорим за BMW-та, ролекси-те и разкоша, в който тънат някои висши архиереи-митрополити, но и не само те!
Негово светейшество Неофит І ще трябва да гради същевременно и своя персонален авторитет като първойерарх на поместна православна църква. Той трябва се утвърди, да докаже, че е бил достоен да заеме този най-висок пост в родното православие. Това ще стане, само и единствено, ако той спазва повелите на вярата, каноните на църквата, Уставът на БПЦ-БП и в никакъв случай не на последно място-ако изпълнява стриктно акцентите, които така, или иначе реално стоят пред църквата ни, и които бяха очертани по-горе.
Видимата пищност на прогласяването на един патриарх няма как да заглуши тътена, който гърми в обществото ни. Патриархът трябва да се ангажира и с тази част от социалния живот, защото това е една от функциите на църквата. Пищността на избора на православен първойерарх обаче няма да скрие проблемите, няма да приглуши една неспособност, ако такава бъде демонстрирана.
Негово светейшество Неофит І наистина е благ старец, превъзходен певец, добър монах, способен митрополит. Това обаче не е достатъчно. Иска се смелост, иска се не просто лавиране между лобита, а мъжество, с което да се постигат високи цели. Дали патриархът го има, дали ще го прояви, дали ще бъде силен, не можем да знаем, но може и трябва да му го пожелаем!
Митрополит Гавриил Ловчански остана на второ място при избора, но той също беше достоен кандидат. Митрополит Галактион Старозагорски беше абсолютният аутсайдер и това показа, че в църквата ни има здрави сили, които разумно управляват, служат и действат.
Неофит І беше добре приет от неговите събратя-епархийските митрополити. Това е добър знак и от тях. Очертава се възможност за стабилизиране на православието у нас и периодът дава сигнали да е добър, здравословен и градивен. Всичко обаче вече се намира в ръцете на новия български патриарх Неофит І. Както се казва, „царят е мъртъв, да живее царят! Животът продължава, продължават и протестите в страната. Макар и да беше избран в условията на тежка криза и основателни размирици в столицата и страната, Негово светейшество ще трябва се справя с далеч по-големи предизвикателства в бъдещото си служение.
Нека да му дадем малко време да свикне с бялото було, да свикне дори с мисълта, че вече е патриарх. Нека да му дадем да си поеме дъх, а след това, трябва да изискваме. Ние, именно миряните трябва да искаме и да изискваме от църквата. Именно от нас зависи новият патриарх да изпълни задълженията си към нас. Но, всичко с времето си, нека Негово светейшество Неофит І първо да влезе, както се казва. А след това го чака много, ама наистина много работа! И все пак, да му пожелаем: На добър път и на многая лета святейши владико….!
