И да си политик не е лесно... Mасите са като деца, които искат нещо, което родителите им не могат да си позволят да им го купят, защото нямат пари. Липсата на пари е нещо, което децата не могат да разберат и насочват лошото си настроение срещу родителите си, които в детските очи се превръщат във виновници заради тяхното нещастие. Хората от протестите, които от граждански протести срещу високите цени на тока мистериозно прераснаха в протести срещу всичко и всички, а след това и принудиха министър-председателя да подаде оставка, бих ги оприличил точно на малки деца, които не са получили желания от тях подарък.
Масите са като стихия. Вчера викаха: „Оставка!“, а днес се питат: „Абе, защо подадоха оставка?“ Стихийните решения водят до стихийни бедствия. Аз не ги обвинявам за нищо, защото ги разбирам. Още повече, че протестът е изконно конституционно право на всеки български гражданин. Напрежението, породено от трудния живот по време на целия преход, точно сега изригна до степен на проява на такава липса на разум, че всичко беше на принципа: „Писна ни, досега все сме търпели, дойде моментът да види светът какво означава български юнак“. А всеки с власт, каквато и да е било тя, тълкуваше тези протести, както му е изгодно на него, като винаги получаваше овации от масите в интернет. А в учебника си по социология съм чел, че колкото повече са хората в една група, толкова по-лесно могат да бъдат манипулирани. Отново от учебника си по социология знам, че хората с по-високо интелектуално ниво, когато са в тълпа, винаги се подвеждат по акъла на по-простичките от тях.
С тези емоционални протести, и по-точно с това, че позволиха на лумпени и недобронамерени да изразяват личните си претенции към властта, протестиращите маси вече си вкараха автогол – веднъж защото премиерът не успя да изпълни обещанието си за 8% по-ниски сметки за ток от март, и втори път, когато по време на най-голямата световна икономическа криза, останахме без правителство. Ако наистина бъдат приети посочените по-долу искания, тогава може би ще вкарат гол и във вратата на бъдещето на децата си, което редовно се случва в субтропичната ни южна съседка.
От момента, в който по телевизията ни казаха, че протестите вече не били само срещу енергоразпределителните дружества, а срещу всичко, което се движи, многократно беше задаван въпросът какво всъщност искат всички тези хора, излезли из улиците на страната. Да, телевизията наистина е коварно нещо. Та, в събота се състояха кръгли маси, на които представители на организационните комитети на протестиращите, единодушно или не, са решили за какво сме протестирали през предишната седмица...
Преди да коментирам тези искания, много държа да отбележа, че като човек, който случайно, разхождайки се с колеги от университета се е включил в протеста срещу високите цени на тока на 17-ти февруари, категорично не съм съгласен, че съм протестирал за нещата, за които твърдят, че съм протестирал представителите на тези комитети!!! Аз се присъединих към протеста, защото знаех, че той е срешу ЕРП-тата и високите цени на електроенергията. Не съм протестирал за нито едно от посочените от някакви си там „представители“ искания!!! В по-миналата неделя протестирах само срещу високите цени на тока – нещо, което се случва често във всички цивилизовани страни по света, но не и за нещо друго!
Как така се получи, че се определи какви са били целите протестите, чак след като те вече са довели до резултата да принудят правителството, най-висшата институция в държавата, пред която се протестира, да подаде оставка?! Що за абсурд е това?!
Нямам претенции, че изразените по-долу коментари са компетентни, защото съм човек, който се интересува от политика, но не смятам, че винаги я разбирам правилно. В качеството ми на човек от масите, ето ги и моите коментари за приетите вече искания:
1. Продължаване на работата на сега действащия парламент и създаване на програмен кабинет;
Абсурдно е да се задава такова искане, след като оставката вече е подадена, гласувана от народните представители и приета. Организаторите използват момента да се подмажат на министър-председателя в оставка, който най-вероятно ще бъде министър председател и в следващото правителство. Това трябваше до го изразят преди да се стигне дотук!
Аз категорично не съм протестирал за свалянето на правителството. Без значение дали го подкрепям, или не, осъзнавам, че голяма глупост е това, да бъде изпъдено едно правителство по време на световна икономическа криза, от която все още не са спрели да обедняват хора по целия западен свят (съответно и ние, като част от него). Да не говорим, че до следващите избори за ново правителство оставаха едва няколко месеца. Толкова много сме търпели досега, толкова ли не можахме да изтърпим още 150 дни?! Трябваше ли да обречем страната си да спре да функционира за повече от 2 месеца?!
2. Създаване на обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота 50%;
Това, признавам си, не го разбирам. Но се опасявам, че и протестиращите не го разбират, което е най-страшното. И да го разберат, те пак няма да са го разбрали.
Знам, че в други страни по света, в това число и в страни от европейския съюз, има граждански организации защитаващи гражданските права, които могат да взимат в някои случаи и законодателни решения, но те са изградени от 100% експерти.
Пълен, ама ПЪЛЕН абсурд е това, „пешовци“ и „гошовци“, които, единственото нещо със страници, което са разлиствали през живота си, е вестника на кварталния супермаркет, който са намерили инцидентно в своята пощенска кутия (или каталога на „Ейвън“, в случай че са дами), да се занимават с държавни дела. И то наравно с експерти... Знам, че голяма част от българите са комунисти, сред които много дори не го и осъзнават. Но всеки път, когато пролетариатът се намеси в управлението на страната, след това настъпват страшни последици. До голяма степен този списък от систематизирани искания също е доказателство за това, че политиката не е за всеки. Именно заради такава намеса на некомпетентни, необразовани и дори полуграмотни хорица във властта, в момента техните деца и внуци живеят в най-бедната държава в Европейския съюз, в страната, където разликата в заплащането на квалифицирани и неквалифицирани служители е също най-ниска. Тази точка от исканията е по-абсурдна дори и от първата!
3. Създаване на договор между обществения съвет и програмния кабинет за изпълняване на исканията на гражданите;
Партиите са именно за това, гласува им се доверие, за да изпълняват исканията на гражданите. Това е причината, поради която има много партии - за да може да бъдат защитени интересите на всички. Доказано е, че това е най-разумният начин за упражняването на демокрацията, а упражняването на пряка демокрация се извършва чрез провеждането референдуми. Така е и най-справедливо. Затова тази точка също е излишна.
4. Промяна на Изборния кодекс и преминаване от правопропорционална към мажоритарна изборна система;
Хубаво би било, ако можем да избираме точно кои депутати от партията, на която гласуваме доверие, да влязат в Парламента. Това наричаме смесена система. Така би било и по-справедливо.
В момента също гласуваме смесено, но когато гласуваме за районен кмет – освен за кмет, обикновено издигнат от партия, избираме и имената на тези, които бихме желали да влязат в общинския съвет. На изборите за парламент ние гласуваме само за партия, на пропорционален принцип, а лидерът на партията избира кои да влязат в Парламента.
Но мажоритарна система не означава смесена система! При нея, най-общо казано, не се гласува само за партия, както при пропорционалната, а само за имената на кандидатите. Затова не съм съгласен и с тази поредна, 4-та точка.
5. Възможност за отзоваване на депутати и граждански квоти във всички държавни регулаторни органи;
Твърдо съм против! Мотивът си го спонах по-горе, но пак ще го спомена – политиката не е, за да се занимава с нея пролетариатът.
6. Отпадане на чл. 69 и чл. 103 от Конституцията. Чл. 69 дословно гласи - "Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание". Чл. 103 гласи - "Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията".
Защо да не може един депутат да изкаже от трибуната на Народното събрание това, което желае? За пореден път питам, що за абсурд е това?! Какъв е смисълът от това, да се носи наказателна отговорност за нещо, което е само изречено, още повече, че всяко решение в Парламента се гласува от всички депутати?! Хубаво е, че са отворили конституцията, но, уви, и този им опит да се направят на важни не е сполучлив. А относно чл. 103 – защо да отпада?! Защо да не носят наказателна отговорност президентът и вицепрезидентът, когато извършат държавна измяна или нарушат конституцията?!
Мисля, че вече стана ясно, че аз не съм съгласен с нито едно от цитираните дотук искания. А това е мнението ми, относно исканията в енергийния сектор:
1. Незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу клиенти потребители на електроразпределителни дружества, топлофикация и ВиК до установяване на легитимността на сметките;
Категорично съм против прекратяването на съдебните дела срещу клиентите на ЕРП-тата, топлофикация и ВиК, които не си плащат сметките. Как е възможно 23 години след падането на социализма все още да има хора, които да смятат, че след като нещо им е скъпо, може да не си го платят?! Разбирам, че животът е труден, но в крайна сметка той е труден за всички. Не стига това, че сметките им се опрощават и се заплащат от редовните платци, а и дори си позволяват да предявяват такова искане. Не че нямат право, но ми се вижда много нагло. Разбира се, когато има съмнение за легитимността на някоя сметка, то не би трябвало изобщо да бъде завеждано дело, докато не се разреши проблемът. В такъв случай съм съгласен да се прекратят съдебните дела, но чак пък да се прекратят всичките дела – просто е нелепо.
2. Намаляване на квотите за производство на скъпа електрическа енергия;
Не мога да се изкажа по тази точка, защото изобщо не се чувствам компетентен.
3. 100% от евтиния ток, произведен от АЕЦ Козлодуй, да се ползва за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар;
Доколкото разбрах, АЕЦ „Козлодуй“ произвежда и евтин, и скъп ток. От евтиния продава в чужбина, а в страната продава от скъпия. Ако нещата стоят толкова просто, колкото изглеждат, тогава бих подкрепил тази точка. Но ако единственият начин АЕЦ „Козлодуй“ да продава ток в чужбина е да продава от евтиния навън, а от скъпия у нас, то тогава може би това има своето разумно обяснение. Това, какъв ток да се продава в чужбина и у нас, трябва да го решат експерти. Разбира се, хубаво е, че въпросът се поставя на дневен ред.
4. Преминаване на ЕРП-тата в ръцете на държавата в съответствие с европейските норми и директиви;
Ако „преминаване на ЕРП-тата в държавата“ означава те да бъдат национализирани, то тогава съм категорично против. Национализацията е ход назад. Дали е било правилно решението да се национализират в миналото, това вече е друг въпрос. Национализацията на ЕРП-тата би струвала много средства на всички нас. Разбира се, те трябва да бъдат по-строго контролирани от държавата. Мисля, че с това всички биха се съгласили.
5. Премахване на всички посредници, а НЕК да поеме техните функции;
По тази точка не съм компетентен.
6. Разсекретяване на всички договори на производители на електрическа енергия за вътрешния пазар;
Не виждам кому би било нужно това. Затова ще се въздържа да коментирам и тази точка от исканията. Но при всички положения, у нас всички секретни договори се разсекретяват по някакви мистериозни начини. В закона не е определен срок, след който да се разсекретяват такива договори, а по света си има строго определен време, в което един таен договор или документ не може да бъде разкриван пред обществото.
Tук ще си позволя да направя една вметка. Наскоро целият свят беше изненадан от абдикацията на Папа Бенедикт XVI – прецедент, който не се е случвал от 600 години. Разбира се, едва ли има някой, който да не се съмнява, че изразената от папата причина е истината. Но след 50 години, както е по закон във Ватикана, документът, разкриващ истината, която е написана от Папата, ще бъде разсекретен. Тогава светът ще научи каква е истинската причина за неговата абдикация.
7. Разтрогване на договорите, ощетяващи държавата и българските граждани;
Ако има договори, които ощетяват държавата и българските граждани, разбира се, че те трябва да бъде разтрогнати. Добре, че не са споменати конкретни договори, защото е твърде вероятно протестиращите да си мислят, че някой договор ощетява държавата и гражданите, а всъщност това да не е вярно.
8. Търсене на съдебна и наказателна отговорност за нанесени щети на държавата от лицата подписали съответните договорили;
И тук мнението ми е подобно на изразеното в седма точка. Добре, че не са споменати конкретни имена, защото е твърде вероятно протестиращите да предполагат, че някой човек ощетява държавата и гражданите, а всъщност това да не е вярно.
9. 50% партийно управление и 50% гражданска квота на ДКЕВР.
Не се чувствам компетентен и по тази точка.
***
Желанието да се свика Велико Народно събрание, да се промени система и т.н., е твърде вероятно да не доведе до нищо положително. Светът, в който живеем днес, е такъв, че трябва да внимаваме дори и за какво мечтаем! Моето дълбоко убеждение е, че никоя революция не се подтиква от масите, а се налага чрез тяхното използване. Това мое мнение се отнася и до по-голямата част от протестите. Внимавайте какво си пожелавате, защото може и да ви се случи!
