България се намира в тотална криза на кадрите! Това е ясно вече дори и за децата. Колко здравни министри сменихме, честно казано вече не ги помня, освен онази “усмихващата” се професорка, дето беше ”намерена” на някакъв разклон на магистралата?! Колко главни секретари на ведомства, заместник-министри и шефове на дирекции, държавни и изпълнителни агенции сменихме през последните години…!? Такъв случай е с “новата бивша” шефка на ДКЕВР-държавната комисия за енеригийно и водно регулиране, Юлиана Иванова. Едва ли някой ще й запомни името дори,….тя просто проблесна като внезапна “супер нова” в пространството ни и почти веднага изгасна. Това се случи с още много такива служители. “Изгоря” дори самият Дянков…, който беше считан за “вътрешен човек” на САЩ и нещо като символичната “смола” между “гредите” на този кабинет!
Този процес, защото това е процес, говори за криза в кадровата политика на държавата. Няма качествени хора, а няма такива, защото е на лице криворазбран “кастинг”. В държавната власт се канят хора, които нямат необходимите качества, но са роднини, или близки на “когото трябва”. Целта е да се уредят “нашите хора”, ама дали тези хора стават за дадената длъжност..., това няма значение, ще се научат…! Да, те ще се научат, а до тогава…?! Така институциите остават на “самотек”, докато ръководителите им се “научат”, а през това време разрухата настъпва и след това вече “научилият” се ръководител, не може да стопира превърналия се в необратим процес на разпад.
Примерите за това са повсеместни. Не зная, дали само аз мисля така, или има и други хора като мен, но като че ли подобно “уреждане” на “наши хора” не е имало никога, че даже и по времето на БСП! Дали, защото просто вече познавам хора, които реално участват във властта и зная цената за това, или просто тези информации по някакъв случаен, разбира се, начин стигат до мен, но ми прави впечатление, че “шуробаджанащината” при ББ е не просто масова, то май няма други в управлението, освен “наш’те”!
И в същото това време някои “наши” имат истинската наглост да ни говорят за това, че ние не можем да влезем във властта, защото това щяло да бъде “конфликт на интереси”….! О, sancta simplicitas…!!! Кого заблуждаваме…!? В държавата на Златките и Калинките, трябва да си Златка, или Калинка и тогава “вървиш”. Ако не си, трябва да станеш, ако пък толкова не можеш, тогава трябва да опиташ поне със “Златко” и “Калинчо” /предварително се извинявам на хората с такива имена, както се казва-нищо лично…!/, обаче с подходящото ламяно облекло и, разбира се-достатъчно атрактивно кабаретно поведение. Така човек може да стане дори министър, с валсова стъпка и елегантен поклон, пред “когото трябва"! Тук няма как просто да не отбележа, че си представям министрите Нона Караджова, Десислава Атанасова и най-вече Лиляна Павлова в брутално изпълнение на “кан-кан”, в балната зала на партията ГЕРБ…!
Да…, стигаме до момент, когато, както Хитлер набира деца в армията си в последните дни на “хилядолетния” Трети Райх, така и ние ще назначаваме деца за управленци, защото просто няма кадри. А кадровата политика диктува, хем да стават като професионалисти, хем да са “наши хора”, хем пък и да са на “наши хора”. Е ако първите две не могат да бъдат осигурени, то поне-последното..!
На запад от Калотина обаче нещата, както се досещате, стоят по различен начин. Там дори и баща ти да е собственик на завод, ти ще си първо обикновен “арбайтен”, пък постепенно с годините, когато си готов и когато ти дойде времето…може да седнеш в стола на баща си. Тук, както обикновено, всичко е на опаки! Завършваш курсове на НАТО, или каквото и да е било там, по отбрана, понаучаваш “инглиш”, идваш в Банкя и зашеметяваш “огнебореца” на реСпубликата. Той пък ти се връзва и те прави военен министър…, после пък размисля и ставаш-външен министър…ми то същото, кво толкова…! Друг пък поучил малко, ама навън….поослушал се тук-там по някоя борса по света и хоп….зам.-министър на икономиката, енергетиката, че и туризма, пък по едно време-дори и министър! Ха сега да видим, как с тези деца във всяко отношение, ще се управлява една цяла държава! Еми, няма как да стане…и то си личи!
Да си приятел с Дейвид Камерън вероятно е хубаво нещо. Само че, когато в биографията ти пише че си бил пожарникарче, което е тръгнало по стъпалата на властта благодарение на “бай Бриго и компания”, малко не ти отива да казваш: “Моят приятел Дейвид…!”. Дейвид може да е приятел на Меркел, или на Оланд, ама на огнеборчето от Банкя, няма как и това си има съвсем простичко обяснение…: Отишъл един човек на аудиенция при английската кралица Елизабет ІІ. Гледа, пред него се представя барон не знам си кой, маркиз, еди си кой, принц някой си,…по едно време чул…”граф Игнатиев”. Нашият се окопитил, навирил гребен, проточил шия, оцъклил се като пред ядрен взрив и като му дошъл редът пред Нейно Величество, почти благоговейно тържествено се представил: “…площад “Славейков”….!”.
Именно заради това трябват кадри, само че за да има кадри надолу, трябва да ги има и отгоре! Ограниченият човек търси около се бе си ограничени, за да изпъква той, или поне, за да не изглежда толкова ограничен! Интелигентният-търси интелигентни, за да се допълват и за да се “теглят” съвместно напред и нагоре. Това е висша форма на личностно израстване, което го владеят само във “висшия пилотаж” на общуването, НО…. и в управлението.
