Датата е 30 октомври, 1938 година. Вечерта преди големия празник Хелоуин. Навън е тиха и спокойна нощ. Хората седят с чаша чай в удобното си кресло и се наслаждават на приятната музика, която се носи от радиото. Тази идилична картина е разбита на пух и прах в 20:15 часа, когато паникьосан глас изрича следните думи: „Дами и господа, прекъсваме нашата музикална програма заради извънредно съобщение! Те ни нападнаха! Спектроскопът показва, че това е сила, която се движи към нас с огромна скорост и лукавство!”. Това съобщение се излъчва на живо по радио „Си Би Ес” (Columbia Broadcasting System), а зад микрофона говори прочутият Орсън Уелс. Неговият динамичен глас и ужасяващите картини, които описва, карат хиляди души да хукнат по улиците и да пищят, че марсианците нападат САЩ. Паниката е толкова голяма, че се образуват гигантски задръствания от коли, прекъсват се всякакви комуникационни канали, а по улиците се носят ужасени писъци, че извънземните идват. Масовата паника причинява шок на стотици души, а някои дори посягат на живота си, защото не искат да попаднат в плен на извънземните. Всички тези хора обаче са пропуснали началото на предаването, в което се казва, че това е радио адаптация по „Война на световете” от Хърбърт Уелс. По-късно Орсън Уелс ще защити себе си от хилядите обвинения, че е манипулатор, като каже, че това не е само пиеса, но и социален експеримент. „Простите хора се управляват безпроблемно, но първо трябва да ги отгледаш”, по този циничен начин завършва великият Орсън Уелс своята защита и без грам съмнение заявява, че най-лесно се манипулира глупостта.
Тази паметна история ми беше припомнена наскоро, когато съвсем случайно се видях с един мой преподавател, когото много уважавам. Той ми я разказа с идеята, че така наречените „Те” отдавна са ни нападнали и през последните години направо са превзели България. Макар че никога не съм била любител на теориите за масова конспирация, неговите пламенни думи съвсем сериозно ме накараха да се запитам: „Дали Те не ни нападат?” и още по-важното – „Дали Те не са вече тук?”. Този път „Те” не представляват зелени чудовища с три очи и антени на гърба, а хубавички момичета с бронзов загар и изрусени коси, както и техните приятелчета с големи мускули и прилепнали потници. Този път „Те” нямат летящи чинии и невидими връзки с друга планета, но имат мега скъпи телефони, които звънят с „великите” песни на Преслава, Галена и още цял куп други „знаменитости”. „Те” притежават други ценности, вярват в други идеали и понякога се държат така сякаш са прекарали целия си живот на друга планета. При тях индивидуалността умира, много по-модерно е да изглеждаш и да се държиш като всички останали. Това от своя страна включва изрусени кичури, силен грим, изкуствен тен, някоя „незабележима” пластична операция и дъъълга фотосесия в тоалетната на училището, където заедно с останалите се снимаш в различни пози.
Не са виновни обаче само „Те”. И нашествието не се изчерпва само с тях. Докато разговарях с моя преподавател, видях как едно такова момиче, представител на „Те”, с изкуствени нокти, изрусени кичури и маркови дрешки слиза от колата на своя баща – лъскав джип с тъмни стъкла. Интересното беше, че докато „родителят” грубо „наставляваше” отрочето си, изхвърли препълнения си пепелник с фасове насред улицата. Така де, нека другите да му мислят. Малко по-надолу от училището пък стоеше огромен билборд с русокоса „изкусителка”, която закачливо намига и заявява: „Прекалено съм красива, за да работя”. Като прибавим към тази картина и цветущите ругатни, които се чуват из училищния двор, лека-полека започнах да разбирам тезата на моя преподавател. „Те” не само са ни нападнали, но вече дори са ни превзели. Това се е случило по мирен начин, без да предизвика паника като предаването на Орсън Уелс, но все пак, ако още има хора със здрав разум, биха се разкрещели при мащабната картина, която се разкрива пред очите им.
В днешно време бъдещето на България е оставено в ръцете на две основни групи. Едната е групата на дисидентите, които не си хвърлят боклука на улицата и не издигат в култ мързела, пластичните операции и дългите фотосесии в тоалетната. А другата група е тази на „клонингите”. Те не виждат смисъл да учат, искат да джиткат със скъп джип и твърдо вярват, че са прекалено красиви, за да работят. Когато чуят негативен коментар по техен адрес, заявяват, че светът е пълен със завистници и токчетата на марковите им обувки са по-високи от достойнството на останалите.
Истината е, че всеки има право да живее така, както намери за добре. В същото време обаче цялата тази картина е леко тъжна. Преди 80 години хората са изпаднали в паника, защото са решили, че се осъществява война на световете. Интересно какво ли биха казали днес, когато се извършва морална и ценностна война на световете? Дали биха хукнали с писъци по улиците, като осъзнаят, че „Те” придобиват все по-голяма власт, а никой не прави нищо по въпроса. И изобщо докога ще продължава този „вечен сблъсък”? На този въпрос може би все още няма отговор, но има отговор на въпроса как ще завърши той – пагубно и трагично.
