Днес се навършват 140 години от обесването на Васил Левски, а утре официално ще отдадем почитта си на Апостола за нашата свобода – Васил Левски. Без значение какво се изписа за него през последните години, дали то е вярно, или не, за българите той е най-отличаващата се личност, допринесла за нашата свобода със своята революционна дейност. Лично аз се чувствам много горд днес (а в интерес на истината и не само днес), защото от дядо ми знам, че поне един от моите прадеди е организирал комитети заедно с Дякона, които са се състояли в неговия дом. Тази къща, построена от глина и кал, до ден днешен е запазена в същия вид, както е изглеждала едно време, в едно софийско село.
Аз вярвам, че въпреки многото трудности, българите сме оползотворили свободата си. Не само в миналото, а и днес успешно я оползотворяваме. Преди няколко дни моя приятелка ми предложи да я придружа на един мини концерт, в подлеза пред Софийския университет, на новата рок група „Революция Z”. До този момент аз само знаех, че има такъв сериал, но не и, че има такава група. Приятелката ми искаше да си вземе авгографи и да се снима с музикантите. Щом пристигнах, групата вече беше започнала да пее. Бяха се събрали стотици фенове, повечето от които на възраст между 10-15 години. Много от тях бяха придружавани от своите баби, които като орлици бранеха своите внучета в тълпата от фенове.
Като сърдито старче започнах да мърморя и да се питам какво правим там, каква работа имаме, сред толкова много деца. Но след като се заслушах в песента, установих, че в нея се пее именно за стремежа към свободата. Наблюдавайки отстрани тълпата от малки фенчета, настроението ми изведнъж се подобри. Всичките тези деца, със своите греещи като слънца лица, гледаха музикантите, подскачаха и припяваха с тях:
„Аз искам в очите да гледам слънцето
без да чувствам страх,
сълзи да няма в тях.
Аз искам до звездите
да стигне някак си моята мечта,
и да се сбъдне тя.
Всичко което искам е СВОБОДА!
Не няма да ме видиш долу,
не мога да живея без мечти.
Аз искам да летя високо,
ела с мен и полети.“
Само допреди няколко години, децата на същата възраст се струпваха така единствено на чалга концертите и пееха песни, чийто единствен смисъл беше да ги накара да се раздвижат от кръста надолу. А сега децата на същата възраст вече пеят песни за свободата. Ако само преди 5 години някой ми беше казал, че ще попадна на такава гледка днес, нямаше да му повярвам, може би дори щях да му се изсмея. Но ето, че сега го видях с очите си, защото бях там. Светът върви напред, ние също, защото сме СВОБОДНИ!
След Освобождението, българският род е минал през множество от възходи и катаклизми. Великите сили, уплашени от това да не стане и новоосвободена България също силна като тях, още преди да станем автономно княжество, романизират населението във Влашко и Трансилвания, по-голямата част от което до онзи момент пише на кирилица и говори на старобългарски език. След като вече сме освободени, до голяма степен благодарение на Руската империя (което не е лъжа и не е срамно да го признаем), на Берлинския конгрес Великите сили откъсват изконни български земи от Княжеството. Борбата за национално обединение обаче продължава чак до 1944 г. Неведнъж през Третото българско царство си възръщаме изконните български територии с кръвта на хиляди български войници. Македония също е откъсната, като населението там първоначално е сърбинизирано. В първите 60-70 години от свободата си, въпреки непрекъснатите спънки идващи от силните страни, България бързо достига икономическото ниво на другите европейски държави.
След Съветската окупация, десетки хиляди български интелктуалци и буржоа са убити, а царското семейство е изведено в изгнание. Периодът на социализма за едни е ад, а за други рай. В него връзкарството измества човешките качествата и добродетели. То, за съжаление, се превръща в национална черта, а незаслужените привилегии разместват реда в йерархията – бездарниците придобиват самочувствие без покритие и се издигат в нея, а талантливите и кадърните биват стъпквани и унижавани. Все още е ясно изразено, че от това не сме се възстановили и до наши дни. Въпреки множеството несправедливости по времето на тоталитаризма, трябва да отбележа и това, че изграждането на модерна България не спира и тогава. Но съм сигурен, че без социализма днес всички българи щяхме да живеем по съвсем различен начин, много по-добре и много по-достойно.
След 45 години социализъм и 23 години преход, днес всички сме свободни. Все още ми се струва, че голяма част от българите не осъзнават колко ценно е това да бъдеш свободен. Много все още носят фалшивия морал в себе си, а и още дълго ще страдаме от последствията от социализма и мутренския чалга преход, в който по правило единици са свободни, а другите са смирени и послушни. За съжаление, все още много хора у нас изглежда, че харесват този начин на живот.
Днес трябва да уважаваме и стимулираме както своята собствена, така и свободата на всяко друго човешко същество. А защо не свободата на всяко живо същество изобщо, към каквото усилено се стремят много от по-напредналите общества по света? Сама така ще можем да бъдем истински свободни. Защото животът е кръговрат и всичко се връща там, откъдето е дошло.
