„Косово jе Србиjа!“ – това е най-често срещаният лозунг, който може да бъде прочетен по стените на сградите в сръбските градове, изписан със спрей.
На 17-ти февруари се навършват 5 години от обявяването на автономната южна сръбска област Косово и Метохия (за по-кратко се нарича само Косово) за независима държава. За да се случи тази независимост, НАТО окупира Косово и Метохия през 1999 г., бомбардира цяла Югославия (тогава в нейния състав остават Сърбия и Черна гора), а след оттеглянето на НАТО областта е под мандат на ООН.
Подготвяйки този материал, стигнах до извода, че българите, а вероятно и всички останали общества по света, не сме достатъчно добре информирани за кризата в Косово и живота там днес. В този текст ще се опитам колкото е възможно по-накратко да обясня много неща, които на нас не са ни съвсем ясни, а е важно да знаем, защото „щом нещо засяга някого директно, то неимоверно засяга и всички останали индиректно“ (Мартин Лутър Кинг младши). А това е кощунство, за което светът затваря своите очи през 21-ви век.
Повечето страни по света не подкрепят или все още не са подкрепили независимостта на Косово и Метохия. Не са признали тази независимост повечето страни в Южна Америка, Африка и особено в Азия. Между въздаржалите се да я признаят са и повечето от най-големите държави – Русия, Китай, Бразилия и Индия. Що се отнася до Западна Европа и Северна Америка, Испания и Словакия са единствените страни, които не подкрепят тази независимост, вероятно защото и в двете има предпоставки за повтаряне на косовския сценарии у тях или развитие на подобен такъв.
България, Македония и Черна гора са единствените страни с православно мнозинство, които са признали независимостта на тази област като държава. Православните Гърция, Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Беларус, Кипър, Грузия, Армения, Етиопия и Еритрея не са го направили. Не са признали новата държава и повечето страни в света, в които православието има значително малцинство, например Египет, Сирия и Ливан.
Косово и Метохия днес
Днес Косово е място, където има висока престъпност и корупция, вероятно най-големите в Европа. По-голямата част от трафика на наркотици за Западна Европа идва оттам, а много от политиците са със сериозно криминално минало, дори издирвани от Интерпол, като сред тях най-малко трима са били министър-председатели на Косово. Огромна е безработицата, която според официалните източници е около 40%, а според неофициалните е над 60% от трудоспособното население.
Малкото останали след етническите прочиствания сърби и други етноси (босненци, роми, македонци, горани, турци, черногорци и др.) живеят под непрекъснат стрес и тормоз от властите, много от тях във фургони в гета, тъй като къщите им са опожарени и разрушени. Тези хора днес са забравени от западните омиротворителни сили, дори и от Сърбия. Повече от 200 000 сърби са били принудени да напуснат своята родна земя и се страхуват да се завърнат, като много от сръбските домове, било то къщи или апартаменти, днес са обитавани от самосиндикално настанили се в тях косовски албанци. В същото време властите на Косово твърдят пред света, че страната им има една от най-демократичните конституции в света, което навярно е така, но дали се спазва е вече друг въпрос.
Основното, в което се инвестира в Косово днес не е развитието на икономиката и индустрията, а построяването на джамии. Около 150 са разрушените църкви и манастири, като голяма част от тях са построени векове преди европейци да се заселят в земите на Северна Америка, а много от тях са и пряко свързани с българската история. Всичките тези неща се случват пред очите и при пълното бездействие на западните миротворци. Независимостта на Косово и Метохия се приема от по-голямата част от православния свят като кощунство спрямо православната вяра - нещо, което според мен е неоспорим факт.
Демографията на Косово преди и сега
През 1871 г. сърбите представляват 64% от населението на Косово и Метохия, албанците съставят 32% от него, а останалите етнически групи са около 4%. През 1948 г. сърбите са 27%, албанците 68%, а другите групи около 5%.
През 1991 г., когато започва разпадането на бивша Югославия, процентът на сръбското население е 11, на албанците 82, а останалите са 7%. След навлизането на НАТО и бомбардирането на Югославия, сърбите и другите етноси вече са в пъти по-малко, отколкото преди 9 години. На етническата карта процентите вече са следните: албанци- 88%; сърби – 7 %; други – 5%.
Но броят на сърбите не спира да намалява и след като Косово е под мандата на ООН. През 2007 година, като днес картинката не е по-различна, албанците вече са 92%, сърбите – 5%, а останалите са едва 3%. В сръбския град Обилич, с население от около 20 000 души, преди инвазията на НАТО сърбите са около 6 000 души, а веднага след нея – едва 40 души. Според данните в Уикипедия, днес сърбите в този град са около 2000 души.
Как се стигна дотук? Историята на Косово и Метохия
Косово и Метохия е едно от местата, където се крепят православните традиции през дългите векове на османското владичество. Това е свещена историческа област за сърби и българи, а нейните църкви и манастири са създадени още преди хилядолетие. По времето на Първото българско царство областта е част от българското землище.
За сърбите Косово е извор не само на традиции и религия, но и на национален идентет. През 1389 г. в Косово поле се състои битка, в която войската на княз Лазар Храбелянов се сражават със султан Мурад I. Османците окончателно овладяват цялата територия на днешно Косово чак през 1455 г.
По времето на османското владичество сърбите населяват само северозападните части на областта, на север и запад от линията Призрен — Прищина. На юг и изток живеят българи. Свидетелство за това българско население са съвременните горани — една от българските етнически общности в Косово, ислямизирана през 17-18-ти век.
Според една от версиите, названието на областта идва от българското прилагателно „косо“ (криво, под ъгъл), тъй като такава е формата на самата котловина. Според по-издържаната версия, името на областта произлиза от наименованието на птицата кос, а подобна топонимия е разпространена на територията на цялата територия на Косово и околностите - Грачаница, Вранова Хала, Вранье и др.
След като в началото на Първата световна война Южна Сърбия е освободена от Османската империя, населението на Косово и Метохия представлява един наистина пъстър микс от етноси, като сърбите все още са мнозинство. Тогава турците се изселват и имотите им биват взети от нови заселници, най-вече от Албания. По времето на тази война над 16% от населението на Сърбия загива, като броят на цивилните жертви според Уикипедия е 300 000 души. Албанските сепаратисти тогава са врагове на кралска Югославия и вече мечтаят за „Велика Албания“, което означава обединение на всички албанци в една страна чрез присъединяване на територията на Косово и други части от днешна Южна Сърбия, на части от днешна Македония, Черна гора и Северен Епир (в Гърция). Във всичките тези територии албанското население тогава е по-малко от 50 процента.
През 1941 г. Югославия е атакувана от Хитлер. В Хърватия и Босна започва масов геноцид срещу сърбите, сравним с Холокоста, като броят на югославските жертви в тази война е около милион. Южна Сърбия е окупирана от Италия, под чийто патронаж албанските войски провъзгласяват „Велика Албания“. Много сърби са убити в Косово и Метохия, а имуществото им е конфискувано. Много сръбски семейства още тогава напускат Косово.
Комунистическите партизани завземат властта, след като приключва Втората световна война. Тито отказва на хилядите сърби напуснали Косово и Метохия по време на войната да се върнат обратно по родните си места, а техните домове и земи дарява безвъзмездно на албанци, най-вече на много бедни преселници от Албания, които идват в Косово след приключването на II С.В. Всичко това се състои в името на братството на югославската нация. Тогава цяла Югославия се променя интензивно. От селскостопанска земя Югославия се превръща в индустриална страна. Комунистическата власт не позволява никаква форма на какъвто и да е било национализъм, като всички живеещи в Югославия са югославяни. Преселилите се от Албания албанци имат много по-добър стандарт на живот в Косово, отколкото са имали в Албания. Имат собствени учебни заведения, радио, а по-късно и телевизия. Албанските семейства раждат много повече деца, отколкото сръбските, което води до радикална промяна в демографията на Косово и Метохия.
Титовата конституция от 1974 г. дава абсолютна власт на албанската администрация в Косово, което около десетилетие по-късно ще доведе до множество бунтове на другите етнически групи в Косово и Метохия. Тогава никой друг етнос, освен албанския, не получава подкрепа от общинските власти.
В края на 70-те години в Югославия настъпва икономическа криза, която засяга най-много албанското малцинство. Масовата липса на добро образование и това, че не владеят чужди езици им пречи да напуснат Косово, за да отидат да работят някъде другаде, а работа в Косово тогава почти няма. Това е едно от най-явните доказателства, че слабото образование е предпоставка за много етнически проблеми. Особено труден става животът за албанските семейства с много деца. На тях домовете им стават все по-тесни, а цената на земята поскъпва неколкократно. Така в началото на 80-те години се поражда и етническо напрежение, което често прераства в насилие от страна на албанците към сърбите, заради което някои сърби още тогава са принудени да напуснат родните си места. Но този проблем не става обществено достояние за останалите югославяни, за да не бъде нарушени братските взаимоотношения между народите. А през това време вече много от хилядолетните исторически паметници в Косово са атакувани.
В резултат на всичко това косовските сърби сами организират своята защита, но и много голяма част от тях напускат Косово и се преместват в мирния север. Когато правителството на Югославия най-сетне решава да отмени пълната албанска администрация в Косово и Метохия, албанците възприемат тази крачка като тяхно угнетяване, като и те от своя страна започват множество бунтове. Титовата конституция е отменена, а в Косово е възстановена директната власт на Сърбия. Всички права на албанците остават, но въпреки това те се затварят в своята общност. Започват да се появяват паралелни структури, като сепаратистките движения имат пълната подкрепа на комунистическа Албания и на албанската емигрантска общност по света.
В началото на 90-те години албанските сепаратистки демонстрации започват да приемат формата на демократичните революции на бившите комунистически държави. Това движение в Косово се ръководи основно от „Косовската освободителна армия“ (КОА). Бойците на КОА са обучавани и въоражавани от Албания, като така тя нарушава международното право и устав на ООН. Има хиляди арабски муджахидини в КОА. Оръжията се купуват с такси, събирани по целия свят от наркотичната мафия. През 1998 г. американското правителство изключва КОА от списъка на терористичните организации.
В Косово вече е налице истинска гражданска война. Армията на Югославия се бори с бойците на КОА. Състоят се множество военни битки из цяло Косово, като КОА използва жените и децата като човешки шлемове. Много албански мъже са принуждавани да станат членове на КОА насила. Докато из Косово се разкриват множество масови гробове на жертви на КОА от най-различен етнически състав, през цялото време се води пропаганда към албанското население, която твърди, че сърбите масово избиват албанци. Хиляди жители напускат районите на населените места, където се водят битки. Междувременно Сърбия се опитва да подобри икономиката и жизнения стандарт на косовските албанци, като опрощава техни заеми, отпуска им кредити с ниски лихви, освобождава ги от това да плащат данъци и сметки за електричество.
Когато КОА започва да губи от армията на Югославия, те предлагат примирие, което се оказва техен подъл ход. След като то е прието, бойците на КОА започват да окупират наново територии, от които вече са пропъдени. Косовската освободителна армия се саморазправя и с цивилните албанци, които подкрепят или помагат на свои сръбски приятели и съседи.
През 1999 г. НАТО се намесва и в продължение на 78 денонощия бомбардира Сърбия, включително и Косово и Метохия. КОА е забранена, но въпреки това нейните лидери са в приятелски отношение с лидерите на великите западни сили. Междувременно, в Косово е построена втората най-голяма военна база на САЩ, която според мнозина едва ли е създадена само заради конфликта в един толкова малък район като Косово и Метохия. Бомбардировките имат за цел да свалят Милошевич, но той остава на власт за още поне година и половина. После е изпратен, за да бъде съден в Хага, където умира при съмнителни обстоятелства. След това в Сърбия се състоят няколко поредни демократични избори, но въпреки това Косово не остава част от тази демократична страна.
За съжаление етническите проблеми в Косово не спират и след бомардировките. Косово става център на нови катаклизми почти веднага след тях. Макар и КОА вече да е забранена, нейната структура остава активна в Косово. В малка част в северния район на Косово живеят най-много сърби, които често са атакувани. Албанските сепаратисти се опитват да присвоят и още едно парче от южна Сърбия, на западния бряг на река Южна Морава, но те бързо са спрени от сръбската армия. Отказват се от това парче, но насочват интересите си към Македония, която атакуват от Косово през 2001 г., но и там биват разгромени.
През 2004 г. има вълна на не много голямо, но все пак масово завръщане на бежанци обратно в Косово. През месец март сепаратистите организират голям погром. Миротворните сили не са способни да предпазят сърбите. Екстремистите отново използват жени и деца като щит, отново палят и убиват. Унищожени са още православни храмове. Отново къщи, апартаменти и други сръбски собствености са изоставени без някой да ги предпази. Миротворците организират единствено евакуирането на атакуваните, като несъзнателно стават част в етническото прочистване на Косово за втори път.
200 000 косовски сърби днес живеят извън Косово, далеч от своята собственост там и без да имат контрол над нея, а останалите в новата страна сърби, горани, босненци, македонци и др. живеят под непрекъснат стрес. Някои от тях не могат да отидат дори и до магазина, за да си напазаруват, стоят окупирани в жилищата си, принудени са често да живеят при обстоятелства, които не отговарят на живота през 21-ви век. За да ви стане по-ясна „картинката“ какво точно имам предвид, можете да изгледате този кратък филм за живота на НЕалбанците в Косово.
