Интернет пространството е интересен феномен. Често се е случвало човек да разглежда интернет форумите с някакво конкретно намерение, а по пътя да се изгуби в „потока” от информация и да бъде затрупан с лавина от масово недоволство. Така съвсем наскоро, по случайно стечение на обстоятелствата, попаднах в един известен форум, където активни интернет потребители бяха задали въпроса: „Що е то патриотизъм?”. Както може и да се очаква, отговорите бяха изключително разнообразни, като варираха от явни призиви за „бунт” срещу малцинствата до патетични цитати на прочути народни будители. Имаше обаче един коментар, който привлече по-силно вниманието ми. В своя отговор на въпроса „Що е то патриотизъм?”, форумецът беше заявил, че това е силно вътрешно усещане, което те кара да се изправиш срещу масовите неправди и да защитаваш честта на родината си. Като доказателство за това, че е патриот, въпросният интернет потребител заяви, че не търпи никакви подигравки с българската история и е готов да се изправи срещу многобройните опити тя да се пренебрегне или да бъде представена по изопачен начин.
В дългия коментар на форумеца се споменаваше и прочутата реклама на верига магазини за телефони, която представя една от най-значимите фигури в българската история, хан Кубрат, по един смехотворен и абсурден начин. В началото на годината в Съвета за електронни медии заваля „дъжд” от оплаквания срещу въпросната реклама и „изкривения” образ на хан Кубрат. Мнозина твърдяха, че това недоволство е продиктувано от „патриотични” подбуди. Изглежда, че голяма част от хората смятат, че в рекламата се съдържа явна историческа гавра и техен национален дълг е да се изправят срещу безумието на тази фирма. По всичко личи, че по-голямата част от обществото не намира нищо смешно в това хан Кубрат да скача върху сноп от пръчки, който не може да счупи. Демонстрацията на хана как съединението прави силата, събужда патриотични чувства в българите и те смятат, че е недостойно излъчването на подобна реклама, тъй като тя създава погрешно впечатление сред подрастващите и „изкривява” историята. След като обаче рекламата беше спряна от излъчване, а „народното неодобрение” беше успокоено, мнозина се запитаха в такива действия ли се изразява днешният патриотизъм?
Според тълковния речник патриотизмът е силно чувство, което те кара да изпитваш любов и отдаденост към родината. Ако направим бърз преглед назад в историята, ще установим също така, че патриотизмът е онази малка неразумна частица в душата ни, която ни кара да защитаваме родината си, независимо от неблагоприятната подредба на обстоятелствата. Патриотизмът те кара да обичаш страната си, въпреки нарастващата бедност, мизерия и слаби възможности за развитие. Странно е обаче как днешното общество гледа на определението за патриотизъм. Според една голяма част от гражданите, или поне тези, които са подали оплаквания в СЕМ, патриотизмът се изразява именно в това – да протестираш срещу излъчването на дадена реклама, защото представлява гавра с българската история. 30-те секунди, през които хан Кубрат се опитва да счупи снопа с пръчки, като накрая дори скача върху него, се считат за обидни от по-голямата част от обществото. Вярно е, че въпросната реклама не блести с особена оригиналност, нито пък съдържа някакъв елемент на уважение към историческата личност. И ако трябва да бъдем честни, легендата как хан Кубрат нагледно показва на синовете си, че съединението прави силата, съдържа много по-голям елемент на приказност, отколкото ни се иска да признаем. И все пак смятам, че в днешното общество, когато всичко се променя постоянно, имаме нужда от по-добри примери за патриотизъм. И не съм сигурна, че битката с медиен регулатор и победата, която си постигнал над безвкусна реклама, спадат към категорията за патриотизъм. А колкото и да не ни се вярва, примери за патриотизъм, могат да се намерят на доста места. Като например постъпката на Националният ни отбор по ръгби. Наскоро четох за гостуването на нашенския отбор в унгарския град Кечкемет. Точно преди мача, по традиция, всеки отбор трябва да чуе националния си химн. Унгарците обаче имали проблем с техниката и родният ни химн така и не успял да бъде пуснат. За сметка на това всички 23-ма състезатели от отбора изпяли „Мила Родино”. Ей-така, просто, защото са българи и по този начин черпят сили за предстоящия мач. Това е добър пример за патриотизъм. И доказателство, че той съществува, независимо дали ни се вярва или не. Патриотизмът обаче не се съдържа в оплакванията срещу дадена реклама, а в такива малки, но важни жестове. И дано само повече хора да го осъзнаят.
