Балканският синдром
Имало едно време, една чудна земя, която на Запад наричали Балканите. Още от далечни времена жителите на тази земя били страховити великани, зли карпатски вещици и кръвожадни вампири. На Балканите имало десетки малки страни, всяка от които граничела сама със себе си. Всяка една от тях имала най-хубавите моми и най-силните момци, най-славните и непобедими владетели, най-умните учени и най-великите спортисти. Земята на Балканите била много плодородна, но въпреки това имало и много гладуващи. Малко хора искали да я обработват, защото за повечето това било по-срамно, отколкото да крадеш, например. Войните между тези страни никога не спирали, от което всички страдали. Но въпреки това никой не искал войните да спрат. Всеки народ искал другите му съседни народи да страдат и да се гърчат, пък макар и той сам да бъде потърпевш.
Някога повечето от балканските народи били православни християни. Но впоследствие те се прекръстили и приели новата религия – чалгата, или още турбо-фолка. Момиченцата от малки гледали чалга каналите и си мечтаели да живеят като Лепа Цеца – най-добрата балканска певица, с най-хубавата балканска песен, която се казвала „Пилето на Цеца“ (която песен, без да се шегувам, наистина е хубава). Тяхната основна житейска цел била да си осигурят луксозен живот, като се омъжат за някой богат бизнесмен.
Момците също гледали тези канали. Те също не искали да обработват плодородните равнини и долини, защото знаели, че ако не успеят да станат като славния Аркан, нямало да имат шанса да продължата своето поколение. Родителите им също знаели това. Затова още от 12-13-годишни те получавали за подарък тежък златен ланец, с който да демонстрират, че имат това, което нямат. Като пораснели, най-често те ставали или бандити, или се захващали с нещо незаконно, пък макар и дребна далавера, като рядко си поставяли особени житейски цели.
Bulgaria – Easy to find:)
Една от тези страни била България. Нейната наистина прекрасна столица се намирала в сърцето на Балканския полуостров, а името й означавало „мъдрост“. Там гражданите мразели селяните, а селяните пък мразели гражданите, въпреки че и едните, и другите били като хванати от гората.
Слава Богу, в България войни нямало, но това никак не пречило на населението да намалява като при война. Освен това, в България хората не псували Бога и светците си, както правели техните южни и западни съседи. Те не можели да оценят своите положителни качества, защото сами се мразели толкова много, колкото никой друг народ не ги мразел. На българите винаги им се е искало да бъдат повече като другите балкански народи, и по-малко себе си.
Българите не можели да живеят спокойно и нормално, също като своите съседи. Те все искали да са над другите си сънародници, били увълчени за пари, власт и надмощие. Както вече казах, чалгата била тяхната религия, техният Бог бил всичко онова, което нямали, а БМВ-то и дебелите златни ланци – техните реликви... Имало и свестни българи, дори много свестни и интелигентни хора, но те, в повечето случаи, били маргиналните типове. Затова повечето от кадърните млади напускали своята вълшебна земя и заживявали щастливо на Запад, в случай, че не успеели да изпростеят достатъчно, за да бъдат достойни български граждани.
Проблемите на българите
Най-големият проблем били парите, и по-точно тяхната липса. Нищо друго не било толкова важно за щастието на българите, колкото материалното им положение – нито социалната политика, нито сигурността, нито нищо – те просто мечтаели да си имат пари и да доминират над приятелите, роднините и съседите си.
Там било мястото, където хората искали да имат добри управници, но ги било страх от интелигентните. Затова те избирали компромисния вариант. За добър политик се смятал този, който се чувствал и действал като османски паша, а интелигентният и почтеният – за будала. Когато политиците не били виновни за хорските нещастия, мигновено виновни ставали масоните и илюминатите. България била страна, в която всеки сменял боята според ситуацията, а черното БМВ (понякога и розово) било идеалът... Където нищо не било наред, но пък всичко си било във реда на нещата... Където явните неща били тайни, а тайните били явни.
В тази приказна страна почти всички живеели живот, който по принцип не можели да си позволят. Колкото по-кризисна ставала ситуацията, толкова по-пълни били дискотеките. Поради вглъбяването им в идеята за забогатяване, българите забелязвали другите социални проблеми и несправедливости само тогава, когато им се налагало лично да се сблъскат с тях.
А имало и хора, които наистина гладували, не били и никак малко. Но тези хора никой не ги отразявал. Те или напълно били игнорирани, или били наричани с всякакви етикети – мързеливци, неудачници, лош генетичен материал... В общи линии, положението било всеки да се оправя както може. Всички българи мислели себе си за толкова аристократични и генетично надарени, че „така да пропаднат“ на тях не можело да им се случи. Уви, много често се оказвало, че не било съвсем така.
България била страната, където здравеопазването било безплатно, а лечението – скъпо, често дори и непосилно. Никой не искал това да се промени, защото всички искали да се правят на добри и да залъгват себе си, че са такива, като изпращали благотворителни СМС-и по Коледа.
В България имало много университети, които всеки успявал да завърши, но в повечето случаи това не било от особено значение. Колкото повече чели умните деца на България, толкова по-тъпи и сдухани изглеждали в очите на другите, а понякога и наистина ставали... Колкото повече учели те, толкова по-малко пари изкарвали, когато пораснели. Според българските неписани закони, младите трябвало да си траят, защото били млади и от нищо не разбирали... А когато вече остареели - пак трябвало да си траят, защото вече били стари, изкуфели и от нищо не разбирали.
Повечето от българите били изключително „хуманни“ към животните. Те тричали собствените си кучета за здраве, а през останалите 364 дни и 23 часа от годината ги държели вързани за синджир на двора. Нерядко забравяли и да ги нахранят и да им сипят вода дори. В България имало и много бездомни кучета. Вместо да решат проблема с бездомните кучета така, както го правят на Запад - хуманно и с любов, когато не ги убивали радикално с куршум, те ги ранявали, пребивали, измъчвали, рязали им опашките, разяли им лапите, изгаряли ги, заливали ги с киселинни течности...
България била мястото, където законите били незаконни, а престъпленията законни... Където съдебните дела траели повече от живота на подсъдимия. Българските земи били мястото, където, ако си купиш ламарина, която струва колкото един апартамент, никой не те питал откъде си имал пари за тази скъпоценност. България била мястото, където всеки втори се занимавал с нещо незаконно, било то крадене на кокошки или далавери за милиони. Затова повечето граждани мразели полицията, а полицаите мразели гражданите.
Там било мястото, където или „ставаш“, или не „ставаш“ (каквото и да означава това). Шофьорската книжка и шофирането, особено екстремното, били едни от стъпките, за да се докажеш, че ставаш. Приказните български пътища били най-надупчените, но затова били и толкова интересни. Колкото по-правилно карал някой, толкова повече му подсвирквали другите, описвайки му с мимики, жестове и спартански крясъци и физиономии как той просто не ставал. България била мястото, където всеки бързал на пътя, но никой не успява да стигне навреме.
България била място, където неписмените пишели историята.Там било мястото, където, за да се наречеш националист, било достатъчно да мразиш (или поне да говориш, че мразиш) ромите, турците, и българите, и себе си... На чуждестранните туристи им падали ченетата пред природните красоти и историческите забележителности на България, но на българите повече им харесвала Гърцията. България била страна, където историята се променяла всеки ден, особено теорията за произхода на българския народ – от Алтай, до Иран и Афганистан, та чак до Пакистан... Следащата станция ще е Индия или Бангладеш...
България била страната, в която парите нямали значение за никого, но все така се получавало, че винаги ставало въпрос за пари. Където всички се сещали колко добри са добрите, колко мъдри са мъдрите или колко талантливи са талантливите хора, но чак когато вече те умрели.
ВИП България
България била истинската страна на неограничените възможности, въпреки че повечето хора по света мислели, че тази страна е Съединените щати. Там всеки бил елит и елитът бил всеки. В България грозните момичета ставали миски или фолкпевици, а красивите си намирали богати гаджета и без да им се е налагало да участват в конкурси или да пеят.
Ако някоя станела фолкпевица, то най-големият успех в кариерата й идвал, когато най-сетне успеела да си намери богат и достатъчно тъп мъж, за да не й се налага повече никога да работи. Противно на разбиранията, в този бранш колкото по-дълго се задържали на сцената певиците, толкова по-неуспели били те. А ако мъжът фалирал, той моментално бивал заместен от друг, задължитено по-грозен и по-дебел. Кой каза, че парите не те правят секси?
Понеже повечето елитни български мъже били бедни и не ставали за гаджета на елитните мадами, мутрите имали по няколко любовници, за което нито съпругите им, нито любовниците им имали нещо против. Когато те обаче не издържали финансово, налице идвали сръбските, гръцките и турските „бизнесмени“.
Когато някоя манекенка вече остарявала и погрознявала, което било симптом, че може би ще остане стара мома, тя се стягала и ставала бизнесдама или журналистка, а по-рядко психоложка или юристка. В тази приказна страна журналистите били свободни да напишат всичко, което им било наредено да напишат. Всички мразели журналистите, защото ги мислели за продажни. Съдейки по репортажите в новините, героите от тази приказка били на мнение, че задължително трябвало да им се поправи аварията с водата, когато вкъщи имали малки деца. А ако нямало малки деца – тогава можело и да почакат и да стоят без вода, колкото от водоснабдителното дружество сметнели за необходимо.
* * * * * * * * *
Приказната България била мястото, където еднаквите се смеели на еднаквите, че са еднакви, а бедните се смеели на бедните, че са бедни... Където всеки се смеел и подигравал на всекиго и никой на никого не мислил добро... Където не конкуренцията, а завистта бил движещата сила. Където не можело да живееш, ако не полудееш... Където повечето хора живеели само за да умрат... Където времето било безкрайно, а глупостта – безсмъртна. България била земя, където умните били обявявани за луди, а неразумните – за способни...
Тази приказка няма край... Все пак, дано все някога, когато той (краят) настъпи, бъде добър.
