През март предстои да се случи нещо, което от много време и с нетърпение го очаквам в българския телевизионен ефир. Ще можем да гледаме първите два мащабни исторически български сериала. Докато повечето от последните български сериали отразяваха съвременната ни мутренска действителност, корупцията и липсата на духовност (което не означава в никакъв случай, че не са хубави, а дори напротив, например „Под прикритие“ разкрива какво се случва с хората, които подпомагат тъмните бизнесмени), то новите сериали ще отразят един нелек, но и много красив, изпълнен с поводи за гордост момент от българската история – този на Третото българско царство, когато хората, нашите предци, са били щастливи и доволни от това, че са били българи.
По БНТ1 ще можем да гледаме „Недадените“ – сериен филм за спасяването на българската еврейска общност по времето на Втората световна война. Продуцент на сериала е Мирослав Боршош, сценарист е Емил Бонев, а режиурата е на Иван Митов и Вито Бонев. В сериала ще бъдат пресъздадени исторически личности като Цар Борис III, Лиляна Паница, Митрополит Кирил и Александър Белев. Актьорския състав включва Камен Донев, Мариус Куркински, Димитър Баненкин, Лидия Инджова, Владимир Пенев, Пенко Костадинов и др.
По същото време ще започне да се излъчва и историческата семейна сага „Дървото на живота“, която ще можем да гледаме по TV7. Действието в нея стартира след обявяването на Независимостта на Царство България през 1908г. и се развива в град Видин. Сюжетът на „Дървото на живота“ се развива около заможно българско семейство, на фона на важни исторически събития. Продуцентите на сериала са Евтим Милошев и Любомир Нейков, а режисьор е Тодор Чапкънов. В ролите са Йосиф Сърчаджиев, Христо Шопов, Владимир Карамазов, Койна Русева, Башар Рахал, Теодора Духовникова, Луиза Григорова, Мария Каварджикова, Моньо Монев, Иван Стаменов, Анастасия Ингилизова, Александра Лопез и др.
Кои периоди от българската история обхващат новите български сериали?
В този период България е същинското чудо на Европа, може би сравнимо в наши дни с чудото на Ирландия след приемането й в ЕС през 1973г. След като страната ни вече е освободена, в нея се състои уникален културен и икономически подем, като духовното възраждане започва още преди Освобождението. Само за две-три десетилетия, след близо 5 вековно чуждо владичество, Княжеството (след Независимостта през 1908г. вече и цараство) бързо достига нивото на останалите Европейски държави и вече е средноевропейска страна. Трудно за вярване е, че 500 години могат да бъдат компенсирани с 2-3 десетилетия, но това е факт, особено забележим в градовете. От васална територия България се превръща в модерно европейско царство. Страната ни е имала естествен прираст на населението, който тогава е един от най-високите в Европа. От 3 154 375 души през 1887г., населението през 1934г. вече е двойно повече и надвишава 6 милиона. Почти напълно неграмотно е населението по време на Османското владичество (грамотността в края на 19-ти век е едва около 15 процента), но палачинката се обръща само за около 2 десетилетия. Нима това може да бъде постигнато за толкова кратко време от един случаен народ?!
Какъв е бил стандартът на живот тогава?
В началото на 20-ти век средната заплата на неквалифициран фабричен работник е между 30 и 60 лева, а заплатата на квалифицираните достига до 220 лева. За да сравним стандарта на живот тогава с този днес, нека сравним цените на основните хранителни продукти.Тогава 500 грама хляб струва едва около 0,12лв. Днес цената му е около 80 стотинки . Килограм бучка сирене тогава струва около 66 стотинки. Днес цената на 1кг. краве сирене е между 6 и 7 лева. Преди век килограм говеждо месо струвало на нашите предци около 50 стотинки. Средната цена на телешкото днес за страната е 8,63лв/кг.
Минималната работна заплата днес е 310 лева. Ако съпоставим стандарта на живот тогава с този днес, като вземем предвид съотношението на цените с най-ниските заплати, ще установим, че основните хранителните продукти на нашите предци oт времето на първия български капитализъм са им излизали на същите цени, както и на нас днес. Но като вземем предвид това, че тогава те не са имали повечето от разходите за нуждите, които ние имаме днес (сметки за телефон, интернет, не са имали повечето наши електроуреди, технологични джаджи, автомобили и т.н.), ще се окаже, че те са имали по-висок стандарт на живот от нас днес. Тогава животът в другите европейски страни не е бил значително по-различен от онзи у нас, каквото за съжаление не можем да кажем за нашите дни. Във десетилетията преди съветската окупация, България се нарежда сред 10-те най-развити икономики в Европа. Малко са били държавите в света, където реално се е живеело толкова добре, колкото в Царство България.
Царство България – не просто парче от Европа, но и неин духовен и културен символ в началото на XX век
Столицата на България придобива нов облик в началото на 20-ти век. Културният живот тогава също е в подем. Всичките красиви сгради в София са построение именно във времето, в което пред очите ни ще се развива действието в „Дървото на живота“ – след 1908г., когато цар е Фердинанд I. Само някои от най-забележителните от тях са тези на Народния театър „Иван Вазов“, Операта, Софийските централните хали, Централните минерални бани, Синагогата, царската катедрала „Св. Александър Невски“, Софийския университет и много други. Ще обърна специално внимание на Синагогата, защото един от сериалите, „Недадените“, е посветен именно на спасяването на българските евреи. Централната синагога в София е гордостта на цялото българско еврейство. Тя е най-голямата сефарадска синагога в Европа и е единственият еврейски молитвен дом в София. Строежът на синагогата започва през 1903 г., когато еврейската общност е реорганизирана по френския консисториен модел. Официално е открита на 9-ти септември 1909г. Днес тя формира триъгълника на толерантността, заедно с джамията и църквата „Света Неделя“. А ако включим и католическата църква, тогава ще можем да наречем това уникално проявление на разбирателство четириъгълник на толерантността.
Оттогава София не само, че по нищо не се различава, а дори превъзхожда повечето европейски столици. В наши дни сме свидетели на това как чуждестранните туристи не просто се възхищават, а дори буквално се чудят и маят на красотата на тези сгради. Освен тях, създават се и много музеи и зоопарк. Не само в София, а и във всичките градове се построяват културни институции с забележителна архитектура, оформят се широки павирани улици и булеварди. В цялата страна се изгражда железопътна инфраструктура.
Българското обществто като пример за религиозна и етническа толернатност
Действието в „Недадените“ се развива около 30 години по-късно, отколкото в „Дървото на живота“. За първи път български сериал ще представи истинското лице и добродетели на българите пред широкия свят. България е единствената страна, която спасява своето еврейско население по времето на Втората световна война. Спасени са близо 50 000 български евреи. Голяма част от българите също не са запознати с този исторически факт. Повечето само са чували за него, но ще имат възможността да се запознаят и да осъзнаят негова важност сега.
Българите винаги сме живеели в мир с всичките малцинства у нас. Почти сигурно е, че освен в българския ефир, този сериал ще бъде излъчен в много други страни, което ще се отрази изключително положително на имиджа на нашата страна. С него истината за нашата толерантност, която знаем като факт, но не се гордеем особено с нея, а би трябвало, ще излезе наяве и сред чужденците, които ще имат възможността да го гледат. По-голямата част от света трябва да се учи на мир, толерантност и благородство именно от нас, българите. „Недадените“ е повод да отбележим това.
* * *
Силно се надявам, че излъчването на тези два сериала ще укрепи националния дух на съвременните българи, ще убедят много отчаяли се, че всъщност българският народ е умен, талантлив, има много поводи за гордост и е изпълнен с добродетели, които съм сигурен, че все по-често ще излизат наяве.
Най-доброто тепърва предстои. Аз нямам търпение да започне новия телевизионен сезон, а Вие?
Aко желаете, можете да прочетете тази моя статия от две части, посветен на Царство България:
„А ако още си бяхме Царство България?“
I част: http://www.actualno.com/columnist/article/id/143/author_id/29
II част: http://www.actualno.com/columnist/article/id/155/author_id/29
