Пропуснахме да осъдим Живков за 16-та република, за държавна измяна, сподели неотдавна президентът Желю Желев на пресконференция на Първото независимо дружество за защита правата на човека в България. На два пленума на ЦК на БКП се предлага България да бъде приета в СССР. Опозицията предлагаше комисия в парламента да разпита Живков, но той мълчеше като кютук, каза още Желев.
Всъщност въпросът е много по-дълбок. Как оценихме 45-те години комунистическо управление в България? Мисля, че по този въпрос няма спор - това беше едно безвремие, което не беше добро за държавата ни. Бяха избити много хора, бяха осъдени твърде много без съд и присъда. Икономиката ни рухна, защото беше изолирана и така се стигна първо до икономически колапс, а след това и до политически такъв, когато БКП всъщност сдаде властта, за да управлява отново, но в условията на пазарна икономика. С една дума, тези 45 години бяха в целостта си негативна част от родната история. Макар все още да има хора, които са носталгични по “живковото време”, като цяло обществото ни е на ясно, че Живков беше диктатор. Това беше показано и признато дори и от самата БСП с действията си веднага след 10 ноември 1989 г., когато бившият Първи беше напълно изолиран от партията си.
Ако наистина така сме оценили онова време, тогава, защо няма нито един осъден? Нито един. Тогавашните “силни на деня” взеха да си отиват по естествени причини - старост. Все повече намаляват шансовете ни да намерим жив свидетел на онова време, който адекватно да носи отговорност. В същото време децата на бившите властимащи днес са умопомрачаващо богати, въртят фирми, бизнес с целия свят, дори някои от тях управляват, при това и в Европа.
Да, Живков не беше осъден. Някои “опозиционери” от далечната 1989 г. обясняваха това с факта, че трябва да се запази мира и преходът да се извърши по мирен път. Според тях, ако Живков беше осъден реално, както и ако бяха осъдени неговите приближени, мирът нямаше да бъде осигурен. В същото време обаче си мисля, че пътят ни към демокрацията минаваше задължително през катарзис, а той означава революция - и в душите, и с дела. Само така щяхме да се пречистим, да стъпим на здрава и твърда почва, и да продължим напред в правилната посока.
На тогавашния премиер Георги Атанасов му кърпели чорапите, на Живков му кърпели одеялата, Милко Балев бил тих и скромен “академик”, твърде наподобяващ шизофреник. Е, добре де, кой е виновен? България “яде” от “златния лев” от 30-те години на ХХ в. чак до 70-те години. След това започва да “яде” от живите си меса. Някой нещо и някъде е сбъркал, кой е той, какво е направил е ясно, но кой е ТОЙ? Тези имена все по-малко ще говорят нещо на новите поколения, те ще ги приемат като образи от учебника по история, но тези хора имат имена, имат и реално измерена вина.
Запазихме мира, преходът ни е мирен… Забелязвате ли, не казвам “беше”, а “Е”, защото преходът още не е завършил. Струваше ли си цената преходът да продължава и до днес, повече от 20 години?
Унгария, Чехия, Словакия, Словения, дори бившите съветски реСпублики днес са приключили преходите си, а ние се влачим на опашката на Европа, като се опитваме да се хванем за края на змията…, надявайки се, че този път не е отровна! Румъния дори публично разстреля двамата си бивши Първи и въпреки това и тя, заедно с нас догонва историческото време и все не успява, точно както нас.
Ние не се пречистихме, не осъдихме зверовете Газдов и Горанов, не осъдихме дори хуманоидния дегенерат Шахо циганина от нашенския си ГУЛАГ, не осъдихме политическите изверги, но съдим сега, да, днес право седим - по демократично, ама криво съдим, по тоталитарно! Ето заради това, мили мои българи, Европа ни се подиграва и ни поставя условие след условие, кое от кое по-неизпълними и по-абсурдни!
Така ще бъде винаги, докато не заявим ясно, какво точно мислим за миналото си и какво точно искаме от бъдещето. Някога, когато княз Борис покръствал народа си, се наложило да избие част от болярството си, за да наложи новята вяра. Заради доброто, понякога трябва да се извади и ножът, е, не винаги, но се налага.
