Първият демократичен референдум в България приключи с рекордно ниска избирателна активност, въпреки че това беше първият път от 1922 г. насам, когато е упражнявана пряка демокрация у нас. Изводът, който си направих от това е, че по-голямата част от българите не желаят да взимат важни решения, а предпочитат някой друг да го прави вместо тях, без значение дали това ще е бай Тошо, дали ще са бившите комунисти, които днес са най-големите капиталисти, или бате Бойко.
Най-тъжното в този ден за повечето хора не беше ниският процент на отишлите до урните, а това, че заради референдума не даваха поредния епизод от българския сериал „Под прикритие“ по БНТ1. Много хора се оправдаваха, че няма да гласуват, защото не се чувствали достатъчно компетентни да вземат такова решение за нещо, от което разбират само добрите икономисти и инженери. И така да е, в случая те не постъпиха правилно.
Причините, поради които мисля така, са няколко.
Понякога е добре човек да си замълчи, щом не се чувства компетентен по даден въпрос. Но да не би политиците, които следва да вземат решението сега, да са по-компетентни от останалата част от народа? Да не би те да разбират от ядрена енергетика и икономика, при условие, че повечето от тях са имали шестици само по физическо (макар че, като ги гледам, и в това се съмнявам)?! Сигурен съм, че голяма част от тях и „атом“ не знаят какво е, та какво остава да разбират от атомна енергетика. Защо те да вземат това решение, а не народа, след като и едните, и другите са некомпетентни?! А и бас ловя, че средностастистическият софиянец, търновец или русенец е поне една идея по-интелигентен от средностатистическия депутат.
Да откажеш да участваш в пряка демокрация в 21-ви век е и проява на неуважение към историята, към душите на загиналите в кръвоприлитните битки за българската свобода и суверенитет. Тази свобода не е спечелена от лотарията, а извоювана с кръв! При все това, как е възможно поне половината да не отидем до близкото училище, просто за да отбележим „да“ или „не“?! На мен лично това ми отне точно 10 минути. Не ни ли е срам?!
Мъдрата ми баба ми каза в деня на референдума: „Народът трябва някой да го подпука, за да гласува!“ И изглежда е права. По времето на социализма са гласували всички, защото никой не е смеел да не отиде да го направи. Колко жалко само е това, че страхът изглежда е единственият стимул, за да накара всички да вземат участие в нещо... Бабаитлъкът все още е начин на придобиване на респект, както и начин на управление в нашето общество.
Относно хората на моята възраст, много съм щастлив от това, че едната половина от тях бяха много активни и гласуваха, както и очаквах да бъде, съдейки по разговорите ми с приятели и наблюденията ми в социалните мрежи, за разлика от техните родители, които в повечето случаи само мрънкат. Разбира се, другата половина от тях изобщо не се интересуват от този референдум, но тях няма да ги коментирам. Тези млади, които упражниха правото си да гласуват, вече са двигателя на България.
Някои казаха, че средставата за референдума били погрешно изхарчени пари. Някои партии агитираха за „бойкоТи“ и т.н. Как е възможно да се твърди, че парите за референдум може да бъдат погрешно похарчени? Още повече, че са събрани стотици хиляди подписи на български граждани, за да бъде проведен!
С ниската активност на този референдум българският народ за пореден път показа на своите народни представители, че могат да правят с него каквото си поискат, че почита бабаитлъка и няма нищо против да го управляват чудовищно алчни представители на хомо сапиенс. След такъв нисък резултат, съмнявам се, че в близките десетилетия ще ни бъде даден шанс да изразим отново нашето мнение чрез пряка демокрация. Сигурен съм, че целият наш политически елит (както се наричат самите те) сега са изключително доволни и щастливи. Много жалко и срамно... Мен ме е срам, а за вас не знам...
