Холокостът е геноцид, дело на нацистката власт, състоял се по времето на Втората световна война (1939-1944), като според много историци той започва още преди нея. Извършен е геноцид най-вече срещу евреи, но и срещу роми и славяни, в това число поляци, граждани на Съветския съюз, сърби, босненци и др., срещу хора с физически и ментални увреждания, срещу хомосексуалисти и др.
Има откъслечни данни за стотици българи, които също са били вкарани в концлагери, някои от които са и загинали там. България е единствената страна, която не е извършила историческо изследване на своите концлагеристи в нацистките концентрационни лагери.
Холокост наричаме преследването, насилственото преселване, затварянето в гета и концентрационни лагери, подлагането на други изтезания и избиването на десетки милиони хора, които, според нацистите, представлявали заплаха за бъдещата „качествена и здрава арийска раса“, за която мечтаели те. Нацистите определяли огромни групи от хора като „подчовеци“, недостойни да се развиват и дори да съществуват.
27-ми януари е обявен от Европейския съюз и ООН за Ден в памет на Холокоста. На тази дата през 1945 година е разтурен концентрационният лагер Аушвиц (днес Освиецим, Полша), а малцината оцелели затворници са освободени.
Въпреки че темата е изключително неприятна, пиша този текст, защото вярвам, че трябва да си припомняме такива и подобни чудовищни събития в човешката история, от които би трябвало да си извлечем поука, за да не допуснем никога повече те да се повторят.
Еврейският геноцид
Нацистките окупатори организират специализирани в избиването на евреи и политически опоненти части чрез масови разстрели в Източна Европа. Евреите били задължени да спазват вечерен час, да носят отличителни знаци отпред и на гърба си, да пазаруват само от определени за тях магазини и т.н. Окупаторите изисквали евреите и ромите да бъдат затворени в пренаселени гета, преди да бъдат изпратени в концентрационни лагери чрез препълнени влакове. Ако успеели да оцелят по изключително тежкия път до лагера - били избивани в газови камери.
Когато историците споменават думата Холокост, те имат предвид най-вече еврейския геноцид. Но някои историци обобщават в тази дума и избиването на още милиони души от други групи, жертви на преследванията на нацистите. Около 6 милиона (две-трети) от 9-те милиона евреи, живеещи в Европа преди Холокоста, биват убити. Около 90% от полското еврейско население бива избито.
Холокостът върху славяните, православните и на Балканите
Според Люси Давидович („Холокостът и историците“): „Нацистките расисти определят славяните като най-низшия ранг на човешки живот, откъдето евреите били напълно изключени. Те гледали на славяните като на хора, неспособни да бъдат образовани, нито да се управляват сами, които са ценни само като роби, чието съществуване трябва да бъде оправдано, защото са способни да слугуват добре на своите немски господари. Расистката политика на Хитлер що се отнася до бъдещето на славяните до степента, до която е формулирана, е „депопулизация“. Славяните са щели да бъдат превентирани от развитие и размножаване, освен дотолкова, доколкото да осигурят необходимото количество робска работна ръка.“
Последни проучвания сочат, че между 10 и 11 милиона цивилни и военнопленници от Съветския съюз са избити от нацисткия режим. Около 2 милиона са избитите полски граждани по време на Втората световна война, като поне 200 000 от тях биват убити в концентрационни лагери, а много други умират в резултат от масови кланета като това при Варшавското въстание, където са убити между 120 000 и 200 000 цивилни.
Според мен определено можем да кажем, че нацистите са били твърдо против православните християни. На Балканите, над 581 000 югославяни биват убити от нацистите и техните хърватски съюзници в Югославия. Нацистките войски се борят най-вече срещу сърбите, които са определени от хитлеровата власт като „подчовеци“. Според Американския музей на Холокоста изградените концентрационни лагери в Хърватия, създадени между 1941 и 1945г., като този в Ясеновац, „...са използвани за изолация и убийства на сърби, евреи, роми, босненци и други некатолически малцинства, в това число и хърватски политици и религиозни опоненти на режима“. Според Яд ва-Шем (мемориал на Холокоста и героизма, разположен в Йерусалим) над половин милион са убитите „по ужасяващо садистични начини“ сърби. Най-малко 103 000 са избитите босненци. Изключвайки словенците под италианска власт, между 20 000 и 25 000 цивилни словенци са убити от нацисти и фашисти. Като съюзник на нацистите албанските фашисти убиват между 40 000 и 60 000 сърби, а други 200 000 биват пропъдени.
Ромите
Точният брой на избитите роми е трудно да бъде определен, защото писмената традиция при тях не е така развита, както при другите страдащи от нацистите народи. Според британския историк Мартин Гилберт избитите роми са повече от 220 000 при тогавашния им брой от 700 000 в Европа.
Известни са мъчителните „медицински“ експерименти в Аушвиц (дн. Освиецим, Полша) от д-р Менгеле, най-популярните сред които са тези с ромски двойки близнаци. Има свидетелства на очевидци за преливане на кръв от различна кръвна група, инжектиране на чужди тела и болестотворни организми, както и провеждане на операции без упойка. Жертвите обикновено не разбирали, че Менгеле извършва или нарежда убийства, тъй като той се държал изключително любезно с тях. Поради тази причина доста оцелели от концлагера не можели да повярват на станалите известни зловещи факти след войната. Точният брой на "изследваните" близнаци не е известен - според някои оценки те са били не по-малко от 900.
Цветнокожите
Броят на цветнокожите в Нацистка Германия по време на Втората световна война верира между 5 000 и 25,000, като не е изяснено дали в този брой се включват и азиатци. Според Американския музей на Холокоста съдбата на чернокожите от 1933 до 1945 г. в Нацистка Германия и окупираните от нея територии варира от изолация до преследвания и гонения, стерилизации, медицински експерименти, затворничество, бруталност и убийство. Обаче срещу тях няма систематична програма за елиминация, каквато е имало за евреи, роми и други групи. Междувременно, европейските заселници в Южна Африка от Германия, Франция, Холандия и другаде, иранците, берберите (Северозападна Африка) и индийците са класифицирани като арийци, така че не са били преследвани.
Хората с физически и ментални увреждания
От днешна гледна точка добре осъзнаваме, че в социалните общества „силните“ трябва да се грижат за „по-слабите“, най-малкото защото никой не е застрахован от това и той да стане такъв. Но не така са мислели нацистите. Още преди войната в немските градове се разлепят плакати, които целят да убедят гражданите, че няма абсолютно никаква полза от това социалната политика да се грижи за хора с психически и физически увреждания. През 1939 г. е основана програма за генетична чистота на немското население, като се убиват и стерилизират немски и австрийски граждани, които са съдени или с физически и ментални увреждания. Околко 200 000 души с психически увреждания от всякакъв вид са убити, но техните масови убийства са получили значително по-малко историческо внимание. Заедно с физически увредените, джуджета са избивани също, като много от тях са подлагани на експерименти от нацистите. След силните протести на немските католическа и протестанска цъкрви, на 24 август 1941г. тази програма е спряна.
Хомосексуалистите
Десетки хиляди хомосексуални от немска националност са изпратени в концлагери. Те били определяни като „осквернители на немската кръв". Те също трябвало да носят отличителни знаци, като например розов триъгълник, който трябвало да носят отляво на своите дрехи и отдясно на панталоните. Гестапо окуражава хората да докладват подозрително хомосексуално поведение у околните и да следят поведението на своите съседи. Хиляди били осъдените на кастрация от съда. Хомосексуалистите били унижавани, измъчвани, използвани за експерименти с хормони и убивани.
Масоните
Свободни зидари също са преследвани. Според Голямата шотландска ложа убитите масони са между 80 000 и 200 000 души. Според Американския музей на Холокоста понеже много от масоните, които били арестувани, били също и евреи, а не само членове на политическата опозиция, не се знае точно колкото от тях са били вкарани в концлагери само защото били масони.
Свидетелите на Йехова
Над 12 000 свидетели на Йехова трябвало да носят лилав триъгълник и са изпращани в лагери, където им е давана опцията да променят вярата си и да сътрудничат на държавните авторитети. Между 2 500 и 5 000 от тях били убити.
Българските жертви на холокоста и спасяването на българските евреи
Вече споменах в началото, че със сигурност е имало българи, заточени в концлагери, някои сред които загинали и убити, но не е известен даже и техният приблизителен брой. Обаче е известно, че България губи 0.38% от населението си в тази война (25 000 души при население от 5.5 милиона), което е един от най-ниските проценти в целия свят, благодарение на гъвкавата външна политика на цар Борис III.
Депортацията на българските евреи в концлагери е осуетена от царя, както и от действията на Светия синод на Българската православна църква. Състоят се многобройни граждански протести, в които българи настояват за спасяването на еврейската общност, което е поредното доказателство за изключителната толерантност и добронамереност на българския народ към малцинствата. България е единствената страна в света, която спасява своите евреи. Съществена роля за спасяването им изиграва и официалната съпротива на част от депутатите в Народното събрание, организирани от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, които правят остър протест до министър-председателя Богдан Филов. Важна роля изиграва и вдовицата на държавника Петко Каравелов - Екатерина Каравелова - една от създателките на Комитет за защита на евреите. Българските евреи тогава са около 50 000 души.
Все пак, след приемане на Закона за защита на нацията (уреждащ обществените отношения, свързани със статута на тайните организации, лицата от еврейски произход, тяхното имущество, „противонационалните и съмнителни прояви“ по време на Втората световна война и особено по време на войната), българските евреи са изселени в провинцията, а част от мъжете са изпратени в трудови лагери. 11343 евреи, които са населявали новоприсъединените земи към Царство България, са депортирани в концлагерите Катовице и Треблинка в Полша. Но всичките извън закратко администратираните от София новоприсъединени територии, които територии по-късно губим, са били спасени. След края на Втората световна война по-голямата част от българските евреи се изселват в Израел.
