Близо 75 от делегатите, които ще изберат новият ни патриарх на 24 февруари, са ясни от 13 януари. Общият брой на избирателите ще бъде около 150 човека, определени по строги правила. Много богословски анализатори твърдят, че с кончината на патриарх Максим си отиде една епоха. Не, не си е отишла, защото останалите митрополити са от същата тази епоха. Огромната част от тях под величествените си одежди все още пазят пагоните от различни отдели на вездесъщата и могъща и до днес “Държавна сигурност”. Това е факт, който беше доказан отдавна и който тежи на църквата ни, надвиснал като дамоклев меч и над избора на нов патриарх. Това е камъкът на Сизиф, който ще тътрим всички по височината на собствената ни църковна институция, защото вярата е на всеки в сърцето, но обвивката никак не е лъскаво-станиолена!
Кой ще е новият патриарх? Според някои, това няма кой знае какво значение. Според мен обаче, патриархът е едно от официалните ни лица пред Европа и пред света. Именно чрез тази фигура се легитимираме като християнска държава, която е част от цивилизования свят. Да, имаме и мюсюлмани, евреи, будисти, но официалната религия у нас е била и ще бъде православното християнство.
И така, КОЙ ще наследи патриарх Максим? Един единствен е митрополитът, за когото не бяха намерени данни, че е бил сътрудник на ДС и който има право да участва в изборите за нов патриарх. Това е Ловчанският владика Гавриил. И за него обаче се намериха “доброжелатели”, които пуснаха слух, че бил сътрудник на КГБ! Много е лесно да се говори, по-трудното е да застанеш зад думите си и да ги докажеш. Ако е така, всички вкупом ще извикаме “Недостоен!”, но ако не е така?
Да преговорим: митрополит Неофит Русенски е болен, както и неврокопският владика Натанаил. Калиник Врачански е твърде възрастен. Йоаникий Сливенски се отказа официално. Амвросий Доростолски няма право, Николай Пловдивски-също, както сам той каза тази неделя и помоли да се спре да се коментира името му като евентуален нов патриарх. Дометиан Видински е възрастен, пък и се забърка в “женска история” с някаква рускиня, заради която щял да хвърля короната си в Дунав. Игнатий Плевенски никой не го знае, той просто отсъства. Наместник-председателят на Светия Синод - Кирил Варненски си позволи да благославя от своите “триста коня” на скъпата си кола, да не говорим за съмнителните продажби на апетитни имоти в епархията му. Търновският Григорий няма мнение, ако му дадат подходящ „повод” ще стане и апологет на самия Сатана. А и са известни твърде топлите му връзки с една партия в лявото политическо пространство. Западноевропейският Симеон е болен и отдавна не е в епархията си - лекува се в САЩ. Американският Йосиф нашумя с доста тъмното си минало на доносник на комунистическите служби и се оправда с писмо, в което не просто не се извини, но дори си позволи да обвини историческото време, че е станал на практика ченге. Старозагорският Галактион е превърнал митрополията си във феодално имение и почти не се интересува от делата в църквата, защото няма време от безконечните строежи във вилаета си. Ами….то май само Ловчанският Гавриил остана. Предлагаме ви и една наша ретроспекция за вариантите за нов български патриарх.
Важно е да бъде избран достоен човек и най-вече духовник, който да оглави църквата ни и да я поведе към нейното оцеляване преди всичко. Днес това е на дневен ред. Младите хора не се интересуват от православната ни църква, защото тя не се интересува от тях. Новият патриарх трябва да е деен, за целта трябва и да е млад. Гавриил Ловчански е около 60-те. Това е достойна възраст за патриарх-човек с опит във вярата, административна подготовка, солидно обществено положение и активна гражданска позиция.
Ние няма да избираме, защото нямаме право. Може би дори така е по-добре! Но тези, които ще избират, трябва “да си опичат ума”, защото патриарх се избира за “до живот”!
