Новогодишният гаф и породилите се от него дискусии
Напоследък във медийното пространство, включително в социалната мрежа Фейсбук, се породи медийна мълва срещу държавния глава Росен Плевнелиев. Всичко започна след един незначителен гаф – в новогодишното му обръщение беше показана снимка от планинска верига в САЩ, вместо планина от България. И това е основното, което се обсъжда в първите дни на 2013г. Някои намериха и друг кусур – това, че е бил седнал в обръщението към народа си. Каквито и още несъвъшенства да се открият, те не се негови лични грешки, а на екипите, работили по заснемането на клипа, било то от телевизията или от Президентството. Да не говорим, че най-веротно и текстът, който той изрече или прочете минути преди да настъпи Новата година, не е композиран лично от него. Всичките тези подробности са незначителни и според мен е нелепо, че изобщо са обсъждани толкова много. Като имаме предвид гафовете, които извършват държавните глави на САЩ, особено извършените от Буш младши, мисля, че дори леко трябва да се засрамим от вниманието, което обърнахме на това скандалченце.
Тази празнична атракция, която ни развесели, прерасна в една махленска балканска история, след като празничното настроение отмина. Мълвата се превъплати в цялостното обсъждане на имиджа на Росен Плевнелиев, който имидж е на възпитан, любезен и добронамерен човек. Според доста от коментарите в социалните мрежи и тези под новините в сайтовете и във форумите, както и според някои журналисти, позициите му нямали тежест, защото изглеждал светъл, мил и по европейски любезен, а не мургав, груб и тропащ по масата, подобно на османски паша, като другите ни родни държавни мъже и жени. Ще си позволя да напомня, че историята доказва, че политиката не води до нищо добро, когато се води емоционално и с твърда ръка.
Стигна се дотам, че в момента обществото в интернет масово коментира дали това, че Плевнелиев е добър човек означава, че е и добър президент, като отново се набляга и на това, че функциите му били само представителни. Чудно ми е защо решиха, че е добър човек, след като едва ли го познават толкова добре, че да дадат такава оценка. А и е доста наивно да си правим такива изводи само от имиджа му. Все пак не са малко лошите хора, които само се преструват на добри, особено в политиката.
Наистина ли Президентът има само представителни функции?
Функциите на президентската институция в България далеч не са само представителни – това е заблуда. Дали причината за нея е породена от факта, че сме парламентарна република, а не президентска (което означава, че нашият президент има значително по-малко правомощия от премиера, за разлика от други страни, напр. Русия и Франция, където е тъкмо обратното), или пък заблудата е умишлено породена от самите президенти в кратка история на тази институция в България, за да имат оправдание за своето масово бездействие – не зная. Но със сигурност функциите на президента не са две или три, а са много повече и много важни, далеч не само представителни. На базата на тези функции и правомощия, които съм ги изброил по-долу, мисля, че не бива да поставяме под съмнение дали е задължително държавният ни глава да бъде добър човек. Това трябва да го изискваме от всеки политик.
Някои от основните функции и правомощия на Президента:
- Президентът участва в сключването на договои, които се определят чрез закон;
- определя промени на държавните граници, на границите на административните територии и техните центрове;
- главнокомандващ е на Българската армия;
- свиква Съвет за национална сигурност;
- обявява война в случай на въоръжено нападение срещу България или при необходимост от изпълнение на международни споразумения;
- обявява военно положение или всякакво друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано;
- упражнява правото да помилва осъдени;
- възстановява и дава българско гражданство;
- дава убежище, било то политическо или икономическо;
- може да опрощава държавни вземания;
- назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства на България в чужбина;
- връчва ордени;
- наименува различни обекти, които са от национално значение;
- обявява референдум по предложение на Министерския съвет;
- определя дата за провеждане на национален референдум и избори;
- насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление;
- само той има достъп до Държавния печат;
- иницира промени в Конституцията;
- представя държавата в международните отношения;
- упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание чрез правото на вето.
Освен гореспоменатите функции и правомощия, Президентът има още редица други. Всички те са споменати в Българската конституция.
Кратка история на президентската институция в България
По времето на първия български капитализъм, от Освобождението до 1946г., държавен глава е бил монархът – княз, цар или регентство. По времето на тоталитаризма, след незаконния и фалшифициран референдум за народна република, функциите на държавен глава се изпълняват от колективни органи - председател на Временно председателство на Народната република, председател на президиум на Народното събрание и председател на Държавния съвет на Народна република България. След промените, предшественик на президентския орган е институцията председател (1990-1992). Председатели на Република България са били Петър Младенов от БСП, Станко Тодоров от БСП, Николай Тодоров (пезпартиен) и Желю Желев от СДС.
Президентът се избира пряко от гласоподавателите за срок от 5 години (не за 4 като Народно събрание). България е единствената страна в Източна Европа, която има вицепрезидент. Желю Желев е първият избран чрез вот български президент (1992 – 1997). След него е Петър Стоянов от СДС (1997 – 2002). Два мандата получава Георги Първанов от БСП (2002 – 2012) и сега прездент е Росен Плевнелиев от ПП ГЕРБ, встъпил в длъжност на 22-ри януари 2012г.
