Тези дни ми се случи нещо, от което се страувах много - изпуснах си ключовете в асансьорната шахта. Ужасът от това събитие беше толкова голям, че от шока, дори не се сетих, че има авариен телефонен номер, на който мога да звънна. Звъннах, разбира се, по-късно и първо ми остана малко горчив вкус в устата от обяснението на явно “дежурния” техник, че могат да ми извадят ключовете едва на следващата сутрин, освен ако не е твърде спешно, а все пак беше едва 18,00 ч. Ами, спешно е, разбира се…! Нали си плащам на тези техници, за да ми поправят и поддържат асансьора! Случилото се е изцяло по моя вина, но все пак, тези ключове, така или иначе трябва да излязат от шахтата. Съгласих се за следващата сутрин, имах ли избор? Разбрахме се за 8,30 ч., не че съм педант, но техникът звънна в 8,45 ч. на домофона. Точно четири минути по-късно ми звънна на вратата и ми подаде ключовете, като ми обясни, че “услугата” струвала 10 лева. Платих си, какво да правя, но след това се замислих. Първо, техникът не идва веднага, както е редно, а чак на следващата сутрин. Второ, закъснява с петнадесет минути. Трето, иска 10 лева и четвърто, не ми издава документ за това, че съм му дал тези пари. Иначе сме голяма фирма, с “индустриално” самочувствие, водим си даже придружителка - една възпритеснена руса госпожичка, която вяроятно трябваше “да помага” за “извозването” на “плячката” от мен.
Преди да ме обвинят, колко съм неблагодарен на асансьорния техник, бързам да кажа: напротив, много съм му благодарен, е, дойде след 12 часа, закъсня, не ми даде касова бележка, ама карай, нали ми извади ключовете, все пак….
Да, ама не е само тово.
Един частен урок съвсем до скоро струваше 10 лева. Преди години ходех на уроци по математика и тогава уроците ми бяха дори по 5 лева. За “литература” плащах пак по 10 лева, при това при доцент от журналистическия факултет! Питам се, как е възможно един час при доцент /!/ да струва 10 лева, а четири минути при асансьорния техник - също да струват 10 лева? Единият е учил като “бесен”, защитавал е малък докторат, голям докторат, доцентура, писал е статии, книги, преподава, а другият е завършил реална гимназия, в най-добрия случай някой техникум... и получават еднакви възнаграждения за труда си.
Още не мога да си простя, че не поисках документ, че съм платил тези десет лева, но това е, минало. Повече обаче се дразня от факта, че като че ли наистина у нас всичко е на опаки, колкото повече учиш, толкова по-малко пари получаваш!
Не, преди да ме вдигнат на “ура”, бързам също да кажа, че в никакъв случай не подценявам труда на асансьорния техник. Той има огромна отговорност, за която получава предполагам и добро възнаграждение. Уважавам труда му и за да ви докажа, че съм искрен, ще споделя, че собственият ми баща беше асансьорен техник преди години и знам какво му костваше работата.
И все пак, не мога да приема, че поне едно 15-тина години упорит научен труд, могат да се сравняват по какъвто и да било начин с четирите години в някой технукум, при това, в най-добрия случай. Нямам нищо против техникът да ми вземе десет лева за четири минути, но тогава един час при доцента трябва да струва 50 лева. Само че хората са бедни, никой няма да може да отдели 50 лева за един час при доцента, но десет лева - по-бива. Така пазарната конюнктура променя фокуса на ценностите и “извращава” една професия до степен на “вулгарна” и скъпоплатена услуга. Така си мисля, че не се прави, защото, ако така беше в Америка, например, или във Франция, отдавна да са “катастрофирали” при “кривата круша”, …точно като нас!
