„Мислете позитивно!“ – радвам се, когато чувам това от приятели и познати. Но се дразня, когато ми го казват разни непознати. Все по-често водещите от малкия екран ни препоръчват да мислим позитивно, заедно с техните гости - чалгаджийки, манекенки, пластични хирурзи, психолози, астролози, врачки, свещеници, сектанти и дори търсещи внимание политици. Уверяват ни колко хубав е животът, когато си сложиш розови очила, игнорираш несправедливостите и наивно се хващаш на всяка сламчица, която ти се подаде. Не че тук има някаква дълбока конспирация, просто това е най-лесното.
Този позитивизъм, тези духовни и висши работи, масово започнаха да действа като алкохолно опиянение, като наркозависимост. Отмина 22-ри декември 2012 г. и животът вече просто е прекрасен! Нямаме проблеми, нямаме войни, нито гладуващи и болни, нито отчаяни и изнемогващи... Всички беди се изпариха! А трябва да се интересуваме не само от това, което ни засяга лично нас, а и от всичко останало, колкото и да не ни е приятно да се натоварваме. Защото, щом мечката играе в двора на съседа, ще се разиграе и в нашия двор. Въпрос на време е.
Добре, разбрах, че всички вече сте гледали филма „Тайната“ (а може би сте чели и Паулу Коелю или Хорхе Букай). Ама прекалихте отдавна. Стига! Да, трябва да се мисли позитивно и и да се живее с вяра, надежда и любов, да бъдем добронамерени, мили, любезни, състрадателни, толератни, морални и честни. Но трябва и да имаме чувство за справедливост, да умеем да разграничаваме доброто от злото, да знаем, че има и хора, които не притежават гореспоменатите добродели, пък макар и понякога да изглеждат тъкмо такива. И когато се сблъскаме с такива хора, да не се заблуждаваме, че ни капят капки свеж и топъл пролетен дъжд, а да осъзнаем, че всъщност те ни пръскат, за да ни е гадно, а на тях - приятно. Затова и съществуват, такава е тяхната природа.
Не сме се освободили от Османското робство само с позитивно мислене, нали? Просто няма как да пребориш злото, ако не му се опълчиш. Или пък аз не съм разбрал нещо правилно историята... Може би Левски не е правил революционни комитети, а духовни семинари за позитивното мислене, а опълченците на Шипка не са се биели с противника, а са ги надвили като са си отворили чакрите, за да обменят позитивна енергия с тях...
„Позитивните новини“
Преди няколко години бланковете в новините бяха предимно негативни, натоварващи и ангажиращи, но придружени със задълбочен журналистически коментар. А сега е тъкмо обратното. Бланковете са кратки като за слабоумни, съобщават се предимно някакви представени като позитивни, а всъщност изпразнени от съдържание, неадекватни, лигави и плиткоумни вести. Например: „Ученик от Якоруда нарисува къщичка в час по изобразително изкуство“; „Днес слънцето изгря от изток“; „Бойко би Бербатов на дузпи“; „Баба-патриот написа благодарствена телеграма до Президента, а той й отговори, че и той и благодари“; „90% обичат да ядат банани, а останалите 10 предпочитат мандарини“; „Петър Петров от Петреница ще коли прасето за Коледа, а Васил Василев от съседното село Василиево ще му помогне да го изяде“...
Ако се появи нещо негативно, освен обичайните инциденти (обири, катастрофи и т.н.), то ще свързано с прогнозата на маите за края на света, че дядо Мраз е закъсал с шейната напът обратно към Лапландия, понеже е дал 20-годишни моркови на елените, които е купил от западна верига хипермаркети в България, или пък, че някой се е напил, след което е танцувал гангнам стайл. В световните новини тук-там се вметва за поредната престрелка в САЩ, но следващата новина винаги ще е свързана с това как Путин лови риба, Обама яде хамбургер, Бритни Спиърс пие кола и хапва пица, Джъстин Бийбър ближе сладолед на плажа в L.A., а Анджелина Джоли пък ражда поредното си отроче, на което кръстница ще е Лейди Гага.
„Позитивните ток-шоу програми“
Едно от последните ТВ интервюта, след което направо потънах в „позитивни“ размисли и страсти, беше когато поп-фолк певица, отскоро пребиваваща в Израел, каза нещо, което сега цитирам, неточно, по спомен: „Преди израелците да бомбардират Газа, те пускат на палестеинците бележки на арабски, за да знаят, че ще има бомбардировки на тяхната територия. А затова, че бомба е паднала върху училище и са загинали деца - виновни са родителите им, че не са ги извели, за което са си виновни сами...“ Трудно ми е да повярвам, че има хора на земного кълбо, които нарочно няма да евакуират децата си, ако разберат, че ще бъдат бомбардирани. Вместо да й каже това, водещата предпочете да остане “позитивна”. Разбирам, че предаването е с насоченост да показва най-доброто у гостите, но чак пък с такъв „позитивизъм“ не може да се живее нормално и светът да върви напред. Да си позитивен понякога означава и да си лош. От гадните хейтъри остана само Карбовски. Но няма да се учудя, ако и той отстъпи от отечествения фронт и направи някой позитивен фронт, ако преименува програмата си „Директно Карбовски“ в „Позитивно Карбовски“.
„Позитивните“ политици
„Нека поне по празниците бъдем позитивни“ – към това ни приканват водещите и техните гости, още от месеци преди да настъпят Коледа и Нова година. На Коледа Президентът също беше „позитивен“, явно ги е послушал. Даже не беше сам в позитивността си, а с бившия президент и по-по-бившия президент. И тримата позитивисти подкрепяха позитивна и благотворителна кауза, а позитивните хората изпращаха позитивни СМС-и. Това беше много позитивно... Да бъдеш позитивен, вместо активен, е по-лесно... По-удобно е, отколкото да работиш за това, да не се налага да изпращаме СМС-и поне за българи. Уважавам президентската институция, харесвам и доброто въпитание, което са демонстрирали всичките ни президенти досега, поне пред медиите. Но изглежда, че е много по-лесно да ръкопляскаш на новото парче на Дивна от балкона на Народния театър, с което да се харесаш на хората, отколкото да направиш нещо наистина градивно и позитивно. А можеше поне един от тях да опита. Колкото и да ни се обяснява по телевизията от разни хора, че тяхната функция е само представителна, това далеч не е вярно.
„Позитивният“ Facebook
Сигурен съм, че без Фейсбук животът ни нямаше да е това, което е. Факт е, че благодарение на тази мрежа поддържаме контакти с приятелчетата си дори и от детската градина, дори понякога си организираме и срещи с хора, които не сме виждали от години. Благодарение на нея се случиха и революции, които завинаги промениха историята на човечеството – нещо, което няма как да усетим веднага, но ще забележим след време. Но и тук са много явни фалшивото позитивното мислене и наблюдаването на живота през розови очила. То са тагвания на сърчица, цветчета, кошници с бомбони... Това ми харесва, действа освежаващо. Но бих казал за някои потребители, че ако бяха толкова любезни и в живота, колкото във „Фейсбук”, просто щяха да са по-позитивни и от Шри Шри Рави Шанкар и Майка Тереза, при това взети заедно.
***
Традиционно, да си позитивен означава да си добронамерен, да имаш вяра и амбиция, да действаш градивно, но и да се бориш със злото. „Позитивен“ всъщност беше хубава дума, но преди да пуснат „Тайната“ и последните части на „Цайтгайст“ в торентите. Сега тя означава послушен, смирен и самодоволен човек. „Гледай позитивно на нещата, не се вълнувай, бъди позитивен“ е равносилно на „Не прави нищо, стой си кротко и послушно, бъди мишок.“. Нямаме полза от това, да бъдем фанатични в положителните мисли и действия. Подкрепям истински позитивното поведение, но не и стадното. Трябва да бъдем добри към добрите, но и лоши към лошите. Така смята и най-талантливият поет в българската литература.
