В момента e на дневен ред въпросът дали трябва да има задължителна предучилищна подготовка от 4-годишна възраст в детските градини. Според някои задължителното обучение на децата в детските заведения трябва да започва дори и от по-рано. Това означава, че родителите, които преценят, че техните деца биха се чувствали по-добре вкъщи, като ги гледа безработен родител, баба, дядо или професионален възпитател, биха били в нарушение на закона.
Ако на родителите, които я желаят, им бъде предложена такава алтернатива, това би било добре (след като големите градове страдат от липса на детски заведения). Но думичката „задължително“ тук не трябва да присъства. Категоричен съм, че на никой родител не трябва да му се отнема правото да реши дали детето му да ходи на детска градина, дали да полага предучилищна подготовка, както и изобщо да организира живота му така, както намери за добре.
Всяко семейство е различно, съответно децата също са различни, а възпитанието им е индивидуално. И добре, че е така! Доброто образование никога не се постига чрез задължаване, а само чрез личната мотивация на детето. Родителите (или настойниците) са тези, които могат да събудят мотивацията у децата. Ако те не го направят, почти винаги никой друг не би бил способен да ги накара да учат. А в някои случаи дори и те не биха могли да направят нищо по въпроса, та камо ли държавата.
Във всяки една училищна паралелка, попадайки в напълно еднаква училищна среда в първи клас, някои деца се справят по-добре, а други по-зле. Ако ще и обучението да започва от родилния дом, отново децата ще бъдат различни. Щом пораснат, едни от тях ще са адвокати, а други ще си изкарват прехранат карайки камион, например. Това е въпрос не само на мотивацията, която може да се събуди от родителите или от други авторитети за децата, а дори и на природните заложби.
И сега някои деца свикват веднага в детската градина или в яслата, а на други им трябва повече време. Ако законът задължи родителите да изпращат децата си на детска градина, когато са на 4 години, тогава какво ще стане, ако детето не се чувства добре там, плаче системно и не иска да я посещава?! Как ще се справят горките родители в тази ситуация?! Хем ще трябва да се съобразят със задължението, хем ще трябва да угодят на отрочето си.
Не виждам защо изобщо трябва всички деца да бъдат еднакви като генетично модифицирани домати, подредени в супермаркет. Ако родителят реши, че детето му трябва да гради футболна кариера, за което му трябва само едно базово образование и много ритане на топка, защо това да не бъде така (разбира се, ако детето също е съгласно)? Просто няма как всички да са IT специалисти. Трябва да има и кой да върши „тежкотоварната“ работа. Ако всички са висшисти, тогава кой ще работи на полето? Не може да искаме всички да са умни и висококвалифицирани - това не е и възможно. Просто така е решила природата.
Многото хубаво не е на хубаво. Нека не забравяме и това, че освен да учат, децата трябва и да играят, както и да си почиват. Нека не ги лишаваме от детството, от броените безгрижни години, които има човек в живота си. Разбирам тревогите на образователното министерство, но защо и свестните родители трябва да страдат заради това, че други не се грижат за своите деца?! Всяко едно наложено им задължение само би унизило, изтормозило и ограничило интелигентните родители.
