„С червените ботушки потропва Дядо Мраз...
- Дечица веселушки, шейната спря пред вас!...“
На Нова година, освен посрещането на каледарната година, се честват Обрезание Господне и Васильовден. Нейното посрещане също традиционно е християнски и семеен празник, въпреки че в наши дни празнуваме по-често с приятели. Тогава се прави втората „кадена вечеря“. На нея задължително присъства баница с късмети от дрянови клонки, които напоследък се заменят най-често с късметчета от точени кори от супермаркета. Въпреки че по пазарите се продават дрянови клонки, така на домакините им е по-лесно. На новогодишната трапеза някога винаги е имало варен „васильовски“ петел, варена свинска глава и погача.
„Сурва, сурва, весела година!“
В миналото на Васильовден (1-ви януари), а и до наши дни тази традиция все още е запазена, децата със сурвачки обикаляли роднини и близки и им пожелавали здраве и щастие. След като вече сурвакали всички, хвърляли сурвачките в река, за да им тече животът по вода.
„Сурва“ е дума, официлано произлизаща от латинския език, която балканците са взели, за да кръстят така дивата круша. Крушата пък е символ на надеждите и здравето, а освен това символизира и любовта на Христос към хората. Най-вероятно в миналото са правели новогодишните си клонки най-напред от круша. Затова са нарекли по същия начин и самия празник. Думата „Сурва“ също се е използвала и за наименование на първия ден от новата година. Така се е наричал и самият празник в миналото.
Вълшебството на дряновите клонки
Единственото дръвче, на което вече има плодни пъпки по време на Сурва, е дрянът. Затова и той е символ на Новата година. Затова и обредното дряново клонче, сурвачката, също е от дрян. В миналото главата на семейството трябвало да избере клончето и да го отсече с един удар на брадвата. После то се накичвало с ошав, пуканки, дребни кравайчета, вълна, панделки, червени чушчици, книжни лентички, стари монети и други украшения.
Има една приказка за дявол, които видял цъфналия дрян и седнал под него да чака дренките да узреят. Мислел си, че щом дрянът първи цъфти, той и първи ще върже плод. Затова седял, чакал и се радвал как ще обере дренките, ще ги продаде и ще забогатее. Но за негово съжаление дренките узряват чак наесен, последни. Оттам идва и подоворката: „Чакал дяволът да узреят дренките“.
Другите новогодишни обичаи
Ладуването също е български обичай от миналото. В нощта срещу Васильовден неомъжените момичета слагали пръстените си в меден съд с чиста вода и пеели. На другата сутрин те се събирали пак край него и запявали: „Жива и здрава годинчица, дай, Ладо ле, бръкни, булке, извади пръстен!“. Всяка от девойките взимала пръстенче, но едно от тях било белязано. Която от тях извадела белязаното, тя щяла да има късмета да се омъжи през новата година.
На много места из страната са се правели, а и до ден днешен се правят карнавали по случай новата година. Кукерите (хора, маскирани със страшни костюми, за да гонят злите сили), които участват в новогодишния карнавал, се наричали коледжани или сурваскари. Обикновено кукерите в селото били седем души, от които трима били дедици (възрастни), а другите били някоя млада невяста, девер, коняр и гайдар. Някои от дедиците били кукери по наследство, а един от тях бил определян да благославя и да прибира жълтиците, които стопаните на къщите им дарявали. Кукерите викали и подксачали, за да дрънчат звънците на поясите им.
Из „Приказка за годината“, от Ханс Кристиан Андерсен:
- Чирик! – говореха си врабчетата. – И това ми било Нова година! Та тя е по-лоша и от старата! За какво я смениха? Не, ние не сме доволни, и с пълно основание!
- А пък хората каква шумотевица вдигнаха, за да посрещат Новата година! – каза едно премръзнало врабченце. – Стреляха, чупиха саксии във вратите, направо полудяха от радост. И защо, моля ви се – защото старата година била свършила! Ама и аз се зарадвах, реших, че ще стане топло. А то какво – още по-голям студ дойде. Хората май нещо са обезумели и са объркали сезоните!
- Тъй, ами! Подзе трето врабец, старец със сиво перчемче.
- Нали си имат една измишльотина, календар я наричат, и си въобразяват, че всичко на света ще върви по този техен календар. Да, ама друг път! Новата година настъпва, щом дойде пролетта, така е то в природата, и аз се придържам към нея.
- А кога ще дойде пролетта? – попитаха го другите врабчета.
- Ще дойде, когато долети първия щъркел...
