За да излезем от кризата трябва да празнуваме повече...

Само преди седмица португалците се решиха на безпрецедентна стъпка, за да се преборят с разяждащата страната криза. След консултации с Ватикана, Лисабон съкрати четири от 14-те национални празника, включително Деня на Вси Светии и Корпус Кристи, или празника на тялото и кръвта Христови, отбелязван на 60-тия ден след Великден.

Ние също обичаме хем да се хвалим, хем да се самобичуваме за броя на почивните си дни.

Особено в претъпкания с официални чествания месец май, дискусиите как празниците се отразяват на икономиката се възродиха с нова сила – съвсем типично за сезона.

Каквото и да се прочете по въпроса обаче, отговорите далеч не са еднозначни. Да влезем за разнообразие в ролята на адвокат на дявола.

Докато наистина неработните дни удрят производството, други сектори, като продажбите на дребно и туризма, разчитат на празниците на принципа „ден година храни”. Да не говорим, че според психолози поддържането на социалните и семейни връзки е от ключово значение за ефективността ни като професионалисти.

А как е по света? Няма конкретни доказателства, че броят на почивните дни в дадена държава е свързан с икономическите й постижения.

Китай например дори при настоящето си „слабо” представяне успява с лекота да надскочи конкурентни икономики, с експанзия от 8.1% за първото тримесечие. За същия период, САЩ се разрастват с 2.2%, а Европа се клати на ръба на рецесията с нулев ръст. Колко са официалните празници в Поднебесната империя? Ще се изненадате. Двайсет и шест. Удивителна бройка, дори и при положение, че някои от тези дни се отработват. И докато ние се оплакваме от сливането на почивните дни, там в седмиците от 22-ри до 28-ми януари и от 30 септември до 7-ми октомври не става и въпрос за работа.

Дали пък не съществува обратна зависимост – колкото повече купонясваме, толкова по-ефективно работим и страната процъфтява? Звучи като шега по повод първи април, но докато експерти от лондонския Център за икономически и бизнес изследвания твърдят, че всеки празничен ден изяжда по 0.15% от брутния вътрешен продукт на страната, икономистът Вокси Хейнрих Амавила от Glendale Community College твърди в своя публикация в Munich Personal RePEc Archive, че зависимостта е обратната – ръст от 0.3 на сто.

Е, добре би било да добавим още десетина празника към календара си, и да се насладим на оживление на икономиката от три на сто. Това несъмнено би бил най-сладкият път за излизане от кризата.