Цяла година статиите ни са провокирани от различни “actualni” теми, все пишем по нерва на новината, търсим пулса на деня, редовно мерим “кръвното” на headline-ите. Сега обаче са празници и поне аз за себе си съм решил да Ви разходя в миналото. Ще потърсим отговорите на някои интересни въпроси, ще се опитаме и да намерим решения, но преди всичко искам да разходя “моите” читатели по места, където едва ли някога са били и ще бъдат. Ще се опитам да Ви направя археолози и откриватели на исторически артефакти сега и тук, като се надявам поне този път да Ви бъде интересно с мен.
Тръгваме от София, на около 30-тина километра на запад към Драгоман. Целта ни е село Мало Малово и по-конкретно манастирът “Св. Николай Чудотворец” на южния склон на планината Чепън. До него води трикилометров черен път, но без помощ от местни хора човек лесно би се загубил. Днес от манастира е запазена единствено църквата и част от жилищните сгради и стопанските постройки. Всички те обаче са в много лошо състояние.
Преди около десетина-петнадесет години един маломаловец отишъл до манастира да търси “манастирското злато”, разказват местните. За огромно негово учудване, той го намери -около 6 кг. истинско злато! Понеже този манастир е един от бедните, отдалечен е от големи населени места, предполага се, че тук е било скрито златото на друг манастир или на някой богат човек по време на “тъмните векове”. Маломаловецът толкова се зарадвал, че отишъл в кръчмата на селото, напил се с люта плодова ракия и лимонада и разказал за случката. Разбира се, веднага дошли полицаи, арестували го, отнели му “манастирската плячка”, само дето днес никой не знае къде е това злато и какво представлява то.
Манастирската църква е еднокорабна и едноапсидна безкуполна култова сграда, строена вероятно през епохата на османското владичество, много характерна предимно за района на Западна България. Църквата е изцяло изградена от ломен камък и покрита с тежки каменни плочи. Няма никаква външна, пластична украса. Само цилиндричният свод, който конструктивно се подчертава отвън, заедно с удължението на двете надлъжни стени отпред, оформят западната стена на църквата като голяма плоскодънна ниша. Въпреки че се състои само от наос и олтарно помещение, сградата изглежда просторна отвътре.
Преди години стените и свода на манастирската църква са били изцяло покрити със стенописи. По-късно те са били замазани с вар, а днес са разкрити частично, но са изложени на атмосферни влияния и се увреждат постоянно. Стенописите в олтара са от по-ранна епоха и там са изобразени сцените Богородица Ширшая небес, Причастието на апостолите и четирима отци на църквата - Василий Велики, Григорий Назиански, Николай Мирликийски и един неизвестен. Фигурите са грубовати на пръв поглед, но са внушителни.За разлика от олтарната апсида, стенописите в наоса са рисувани от живописец с по-уверен почерк.
Архитектурата и технологията на живописване в черквата на Маломаловския манастир дават основание да се приеме, че тя е била изградена или само обновена и изписана в края на XVI или началото на XVII в., когато е бил възобновен и самият манастир. До него има и чешма с постоянно течаща вода, която единствено напомня за някогашния живот в това забравено свято място.
Това са общо взето историческите данни, които всеки един може да намери и сам в интернет. Другото обаче е личното преживяване на това място. Един мой чичо като че ли най-точно описа духа на този манастир, така, както едва ли и самият Елин Пелин би могъл да го опише. Чичо ми разказа как един ден преди много години, когато още бил момче, се разхождали с приятелчeта из планината, която не е висока и е гостоприемна за туристи. Така внезапно стигнали до някакви старинни сгради. Те се приближили плахо, видели, че имало и църква. Не знаели какво е това място, докато от старата възрожденска къща не излязъл някакъв старец, с огромна бяла брада и дълга бяла коса. Първоначално си помислили, че това е самият “Дядо Мраз”! Човекът се усмихнал, но те помислили, че им се озъбил и се изплашили. Отдалечили се на известно разстояние, а старецът отишъл до чешмата, напълнил две стомни с вода и отново влязъл в къщата, като преди това погледнал към “гостите” си. Постепенно момчетата се приближили и така се запознали с “Дядо Мраз”, който се оказал монах от Маломаловския манастир. Там живеел ощe един монах, който досущ приличал на първия “Дядо Мраз”. Дори и днес чичо ми помни този старец, как благо и някак меко му говорел и колко много знаел.
Днес обаче това място е запустяло. Единствените обитатели на жилищните сгради, а за съжаление дори и на самата църква, са планинските животни. Човек тук стъпва много рядко, защото просто мястото е пусто. И все пак духът на този манастир е жив.
Иманярството днес все още е развито в района, но дори и да е открил нещо, всеки си мълчи, защото повечето са чували за историята с 6-те килограма манастирско злато. Истинското съкровище обаче е самата църква, строена вероятно през Средновековието. По-страшното е, че тя се руши, рушат се ценни стенописи, а всичко това може да бъде спасено просто като се изгради полусводест метален похлупак на бетонна основа, както този над църквата в село Балша.
Именно по време на такива светли празници човек се надява да се намерят не много средства, за да бъде спасена поне църквата. Това са последните остатъци от родното ни Средновековие. Ние нямаме запазени замъци, както е в Западна Европа, но поне това, което имаме, нека да го запазим! Един от начините е да популяризираме светините си, да ги познаваме и най-важното - да ги уважаваме!
А на читателите - благодаря Ви, че ме придружихте в тази виртуална разходка до Маломаловския манастир! Надявам се сте останали приятно уморени и емоционално удовлетворени. А ако можете, направете нещо по собствените си сили, за да спасим една светиня от българското Средновековие, защото и без това вече не е останало много от него!
