Къде е българският средновековен архив? Къде е архивът на патриарсите ни от преди падането ни под османска власт? Защо няма запазени пергаменти от канцеларията на българските владетели? Какво изгаря в пепелищата на царствения Търновград в края на ХІV в.? Какво унищожават османците и до къде стигат?
Това са само част от въпросите, които вълнуват много българи, въпроси, които надявам се ще намерят поне частичен отговор сега и тук!
Много пъти съм се питал, защо когато пишем историята си, разчитаме предимно на чужди исторически извори? Историците повтарят като мантра съкращенията “ГИБИ” и “ЛИБИ”-съответно гръцки извори за българската история и латински извори за българската история. Има, разбира се, и други - османски, както и някои наши. “Именник на българските ханове” е един от най-важните и интересни български исторически извори, така детайлно изследван от самия професор Иван Венедиков, когото имах уникалното щастие да познавам лично!
Не мога да забравя, как преди няколко години, една тържествена процесия, оглавена от Негово Високопреосвещенство търновския митрополит Григорий се понесе из старата ни столица, като придружаваше “тленните останки” на българския цар Калоян…! Отдадени му бяха държавни почести, каквито разбира се заслужава. Все пак и ние трябва да имаме поне един автентичен гроб на средновековен владетел. Няма само в Скопие да имат паметник на Самуил, Юстиниан Велики и Александър Македонски…!
Вълнуващо беше да видиш как погребват един велик български цар! Сякаш пътувахме във времето! Защо обаче не можем да намерим нищо, което тези царе са писали, книги, сборници, грамоти, документи, разпоредби, архиви…, къде са те? Как може да сме намерили “тленните останки” на царя, че дори и пръстена му, който е и печат, а да не можем да намерим поне нещичко, което е писано от него…? Звучи някак абсурдно! Истината обаче е ясна и то не от сега, а от преди много години.
В една лекция на един от големите ни балканисти и професор в СУ “Св. Кл. Охридски”, тази истина беше маркирана. Беше някъде преди 19,00 ч., една зимна вечер през 1996-та, когато професорът сподели със студентите си, че някъде през първата половина на ХІХ в. фанариотският (гръцки) търновски владика по онова време-Иларион Критски заповядал да бъдат напълнени няколко каруци със стари книги и пергаменти и….да бъдат изгорени…!!! Дали тогава “изгаря” цялата автентична памет за българската средновековна история…?! Звучи ужасяващо, почти колкото изгарянето на Александрийската библиотека!
Ето обаче, какво се носи в научните среди: “Някъде към 1825-1831 г. Иларион разпоредил да се пробие стената в олтара на митрополитската църква за врата към двора. На това място се отворила малка зазидана стаичка, пълна със стара църковна книжнина. По-късно Константин Иречек и Марин Дринов изказват предположение, че владиката се натъкнал на част от библиотеката на търновските патриарси. След като митрополит Иларион прегледал книгите, по негова заповед част от тях били хвърлени в разпалената владишка пещ за хляб….Останалата неизгорена книжнина била заровена в митрополитската градина.”
Това обаче е само част от истината, или може би истината, представена в определен нюанс! Според някои “дворцовата библиотека не е била унищожена от турците, а най-вероятно заедно с християнските реликви е била разпродадена, или използвана за подаръци за християнските васали на султана. Що се отнася обаче до самия дворцов архив, в който са се пазели грамоти, договори и писма, то от него не е останало нищо.”
Мълвата обаче издайнически шепти, че български монах е присъствал на това “аутодафе”. Митрополит Иларион е подбрал книги, а останалите, които не му трябвали, както и пергаменти, предал на този български монах, които той заровил /!/ в земята на манастир край Търново, под едно орехово дърво…!
Дали средновековната българска история е “погребана” до един орех…!? Това са въпросите, поставени на фона на ситуациите. Каква точно е истината, едва ли ще узнаем, знаем обаче със сигурност, че “аутодафе” е имало. За наше съжаление, в това “изгаряне на историята” по всяка вероятност е участвал и български монах! Какво се оказва, че отново българин предава българщината. Дали това ни е в кръвта…, дали наситина сме толкова неразумни, въздържам се да кажа по-силна дума, много по-силна…!? Предаваме Левски, предаваме Априлското въстание, топихме се едни други пред вездесъщата ДС, при това цели 45 години…! Такива ли сме българите…?!
Може би ще ни е по-уютно да се потопим в лицемерната мекота на оправданието и просто да кажем, че “такива бяха времената тогава“ и този български монах не е виновен…! Да, твърде познато от близкото минало…! Да, ама цялата ми същност отвътре крещи, не само защото съм историк, но и защото съм българин..! Ако е вярно това, ако тогава са били изгорени наистина две каруци с книги и пергаменти от канцеларията на българските средновековни владетели и патриарси, то това чутовно безчинство обяснява, защо днес сме стигнали до тук! Една от най-старите, да не кажа и най-старата съществуваща държава на европейския континент, с изключително богата история, култура и историческа архитектура,…а в същото време….на опашката на ЕС, че даже и след нея…!
