Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Панелните блокове доказаха, че са най-голямото ни богатство

25 Friday 2012, 07:23 часа • 15975 прочитания

През нощта на 22 май, природата напомни на столичани и перничани колко нищожен е човекът пред нея, макар че в часовете след труса много от тях публикуваха във Facebook „смешни“ шегички, свързвани предимно с жителите на близкия до епицентъра на земетресението гр. Перник. Епицентърът беше в околните на Перник села, много близо до столицата.

В София бяха усетени слаби трусове от 3-4 по рихтер, през ноември 2008г. и септември 2010 г. Преди бяхме свикнали силните земетресения да стават само далеч от нас, в новините по телевизията. По думите на мои близки, единствено земетресението от 1977г. във Вранча се е усетило по-силно в София.

Да се нядяваме, че повече няма да имаме такива неприятни изненади или поне да бъдат с по-слаб магнитут. И аз, както и почти всички, съм бил заблуждаван от „разбирачите“, че при земетресение от 6- та степен ще има сериозни щети по сградите от преди 1989г. За щастие, сградите в София, построени след 1977г., които досега не са били тествани реално при силно земетресение, доказаха, че са по-стабилни, отколкото ние всички очаквахме.

В София леки щети имаше единствено по сгради от преди 50-60 години и само в няколко по-нови кооперации.Трябва да признаем, че ако не е било мащабното социалистическо строителство, много хора още щяха да живеят в стари и несигурни постройки, които при силния трус от 22 май щяха да пострадат, без значение леко или тежко. Друго, което трябва да признаем, може да накара много хора да се почувстват неприятно засегнати, защото българите сме горди хора.

Но това нещо е безспорен факт. Ако не е бил Бай Тошо да построи панелните блокове, и до днес по- голямата част от градското население щеше да живее така, както живеят повечето хора в Мексико Сити – в бедни и малки къщи, с външни тоалетни, може би и без баня и топла вода, често и пренаселени. Именно в такива постройки са живеели хората, когато са им раздавани по няколко апартамента, само преди около 30, по-рядко до преди 40-50 години. За да получиш такова жилище е било достатъчно да живееш или само да се запишеш, че живееш в някоя от къщите, които са били разрушавани, за да се построи на тяхно място панелен блок.

Дори не е било нужно да бъдеш собственик, за да получиш апартамент. А и с това жилище хората са получавали услуги и привилегии, които не биха могли да получат толкова лесно, ако е трябвало да поемат инициативата за тях сами – топла вода, парно, баня, вътрешна тоалетна, големи стаи, здраво и сигурно строителство. Някои собтсвеници не са били съгласни да им се отнемат къщите, но повечето с нетърпение са чакали момента, в който ще се построи блок натяхно място. В наши дни строителните инвеститори са много по-стиснати спрямо собствениците, когато строят блок на мястото на тяхната стара къща. Много големи късметлии са били хората, чийто къщи са били съборени тогава, за да бъдат издигнати блокове на тяхно място. Малко са хората, изобщо по цялата Земя, които имат късмет измерен с такава величина. Все пак на Запад, както вече и тук, хората са работили и работят цял живот, за да имат собствен дом.

Така, че наистина трябва да сме благодарни. Защото София нямаше да прилича на европейска столица, а на латиноамериканска, ако не са били построени панелните блокове. Панелните блокове имат най-важното качество за една сграда – здрави са. Търпят нашите своеволия - разбиваме стени, остъкляваме балконите им, монтираме им козирки, забиваме вибриращи климатици по фасадите им, правим мощни басови партита с мощните уредби, при които двайсетина души мощно скачат едновременно на „It's My Life” и тресат техните междуетажни плочи... И въпреки това ни пощадиха при силното земетресение от 5,8 по Рихтер. Затова не трябва да обиждаме построените преди 1989г. жилищни сгради, че са стари, несигурни и грозни. Това, че са сигурни мисля, че вече го доказаха. А за „грозни“ – лично аз намирам шаренията в новите жилищни комплекси за много по-грозна. Красотата винаги е била въпрос на вкус.

А ние можем да ги разкрасим, ако пожелаем.За щастие, това, което единствено имаме като привилегия пред голяма част от западняците, а именно собственото жилищно имущество в панелните блокове, се оказа здраво.

Макар, че в София са възможни, даже са регистрирани по-силни земетресения през последните 150 години, според мен след този трус трябва да свалим шапки пред социалистическите архитекти. Все пак при трус, със същата сила, около 5 000 души останаха без дом и няколко загинаха в Италия, само 2 дни преди тукашното земетресение. Както те ни пазят от студ, жега и земетръс, ние също трябва да пазим нашите блокове. Без дом сме за никъде, затова и без тях сме за никъде. Те са най-голямото ни богатство.

През нощта на 22 май, природата напомни на столичани и перничани колко нищожен е човекът пред нея, макар че в часовете след труса много от тях публикуваха във Facebook шегички, свързвани предимно с жителите на близкия до епицентъра на земетресението гр. Перник.

В София бяха усетени слаби трусове от 3-4 по рихтер, през ноември 2008г. и септември 2010 г. Преди бяхме свикнали силните земетресения да стават само далеч от нас. В новините по телевизията. По думите на мои близки, единствено земетресението от 1977г. във Вранча се е усетило по-силно в София. Да се нядяваме, че повече няма да имаме такива неприятни изненади или поне да бъдат с по-слаб магнитут.

И аз, както и почти всички, съм бил заблуждаван от „разбирачите“, че при земетресение от 6- та степен ще има сериозни щети по сградите от преди 1989г. За щастие, сградите в София, построени след 1977г., които досега не са били тествани реално при силно земетресение, доказаха, че са по-стабилни, отколкото ние всички очаквахме. В София леки щети имаше единствено по сгради от преди 50-60 години и само в няколко по-нови кооперации.

Трябва да признаем, че ако не е било мащабното социалистическо строителство, много хора още щяха да живеят в стари и несигурни постройки, които при силния трус от 22 май щяха да пострадат, без значение леко или тежко. Друго, което трябва да признаем, може да накара много хора да се почувстват неприятно засегнати, защото българите сме горди хора. Но това нещо е безспорен факт. Ако не е бил Бай Тошо да построи панелните блокове, и до днес по- голямата част от градското население щеше да живее така, както живеят повечето хора в Мексико Сити – в бедни и малки къщи, с външни тоалетни, може би и без баня и топла вода, често и пренаселени.

Именно в такива постройки са живеели хората, когато са им раздавани по няколко апартамента, само преди около 30, по-рядко до преди 40-50 години. За да получиш такова жилище е било достатъчно да живееш или само да се запишеш, че живееш в някоя от къщите, които са били разрушавани, за да се построи на тяхно място панелен блок. Дори не е било нужно да бъдеш собственик, за да получиш апартамент. А и с това жилище хората са получавали услуги и привилегии, които не биха могли да получат толкова лесно, ако е трябвало да поемат инициативата за тях сами – топла вода, парно, баня, вътрешна тоалетна, големи стаи, здраво и сигурно строителство. Някои собтсвеници не са били съгласни да им се отнемат къщите, но повечето с нетърпение са чакали момента, в който ще се построи блок на тяхно място.

В наши дни строителните инвеститори са много по-стиснати спрямо собствениците, когато строят блок на мястото на тяхната стара къща. Много големи късметлии са били хората, чийто къщи са били съборени тогава, за да бъдат издигнати блокове на тяхно място. Все пак на Запад, както вече и тук, хората са работили и работят цял живот, за да имат собствен дом.

Така, че наистина трябва да сме благодарни. Защото София нямаше да прилича на европейска столица, а на латиноамериканска, ако не са били построени панелните блокове.

Панелните блокове имат най-важното качество за една сграда – здрави са. Търпят нашите своеволия - разбиваме стени, остъкляваме балконите им, монтираме им козирки, забиваме вибриращи климатици по фасадите им, правим мощни басови партита с мощните уредби, при които двайсетина души мощно скачат едновременно на „It's My Life” и тресат техните междуетажни плочи... И въпреки това ни пощадиха при силното земетресение от 5,8 по Рихтер. Затова не трябва да обиждаме построените преди 1989г. жилищни сгради, че са стари, несигурни и грозни. Това, че са сигурни мисля, че вече го доказаха. А за „грозни“ – лично аз намирам шаренията в новите жилищни комплекси за много по-грозна. Красотата винаги е била въпрос на вкус. А ние можем да ги разкрасим, ако пожелаем.

За щастие, това, което единствено имаме като привилегия пред голяма част от западняците, а именно собственото жилищно имущество в панелните блокове, се оказа здраво. Макар, че в София са възможни, даже са регистрирани по-силни земетресения през последните 150 години, според мен след този трус трябва да свалим шапки пред социалистическите архитекти. Все пак при трус, със същата сила, около 5 000 души останаха без дом и няколко загинаха в Италия, само 2 дни преди тукашното земетресение. Както те ни пазят от студ, жега и земетръс, ние също трябва да пазим нашите блокове. Без дом сме за никъде, затова и без тях сме за никъде. Те са най-голямото ни богатство.

Actualno.com
Actualno.com Колумнист
Новините днес