Особено през последните години, духовният подем у нас е явен. Въпреки кризата, трудно се намират свободни билети за новите представления в театрите в София, както и за концертите. Ако някой ви каже, че съвременните българи не сме заслужили свободата си, че усилията на народните будители и революционери преди век и половина са били напразни, не просто не съгласявайте с него, а дори го опонирайте.
Мит е това, че е българинът е невеж и не чете! За пореден път се убедих в това, когато посетих ежегодния панаир на книгата, който се проведе и тази година в НДК. На него различни издателства представиха своите книги от изминаващата година. Беше неделя, последният ден от панаира. Снегът и виелиците изобщо не бяха уплашили хората, които цяла година са чакали събитието, за да закупят книги по-евтино и да се срещнат с авторите.
Малко преди да посетя изложението се отбих до близкия мол на бул. Арсеналски, за да се видя с приятел. Молът изглеждаше доста по-празен, отколкото панаира в „НДК-то на културата“. Да не говорим, че беше неделя и предстоят празници, а по това време на годината моловете традиционно гъмжат от клиенти. Вероятно новият голям търговски център на бул. България, който беше отворен наскоро, привлича повече любопитни клиенти (което е нормално), защото е нов. Но лично на мен контрастът, да видя повече хора на Софийския международен панаир на книгата, отколкото в мола, ми хареса. Струваше ми се като приказка, а беше реалност!
На панаира се предлагаха четива от най-различни жанрове. Хората се спираха на всеки щанд, разпитваха продавачите, разговаряха с писателите... Посетителите бяха на всякаква възраст. И тийнейджъри, и пенсионери си купуваха буквално по 5-10 броя книги и енциклопедии. Между тях имаше намалени до 90%, но дори скъпите се купуваха като топъл хляб.
Нима интересът към книгата на всичките тези хора не е показател за желанието за усъвършенстване на българите, съвременници на прехода?! Нима не е прекрасно това, че всичките тези хора, повечето от които, за съжаление, не изглеждаха много заможни, купуваха книги за себе си и за подаръци на близките си, вместо да се облекат в престижни марки от мола?! Съвременният българин е най-бедният в голямото европейско семейство, но не и духом!
„Не съм съгласен с тезата, че българинът не чете“, каза писателят Иво Сиромахов наскоро пред агенция БГНЕС (видео ТУК). „Хората купуват книги, интересуват се... Отварят се непрекъснато нови и големи книжарници. Не разбирам какво е основанието на тези, които казват, че българинът не чете. Има и какво да се чете, защото всички добри заглавия, които излизат по света, много бързо след това се превеждат и на български. Така че българският читател не може да се оплаче от липса на информация какво става по света в областта на литературата. Той има възможност да чете всички нови заглавия. Двете неща вървят ръка за ръка, както е в киното. То не може без индустрията, която го подкрепя и произвежда, но то си остава изкуство, така или иначе. В писането на книги е същото – може да си много талантлив, но ако книгата ти не стигне до читателите, благодарение на усилията на издатели, печатари и търговци, тя си остава само за теб", смята още писателят, който също представи своята нова книга и се срещна с читателите си на панаира на книгата.
Ако все още не сте решили какво да оставите под елхата на своите близки и приятели, подарете им книга. Има достатъчно разнообразие в книжарниците, за да бъде задоволено любопитството на всеки вкус. Сигурен съм, че всеки би се зарадавал много повече на книга, отколкото на обичайните сувенири, които основно служат, за да събират прах.
