Баба от село Богорово почина, защото нямала 17 лв. за животоспасяваща инжекция. Същата участ дебне и дядото й. Не зная, какви препинателни знаци да сложа тук! Каква пауза да направя…, не зная, дали да започна с удивителни знаци, или просто да натисна "шпацията", за да откроя първите две изречения...! Може би просто трябва да замълча…!
Никога няма да забравя, как една баба преди години, когато още нямаше криза, получи 100 лв. от един случаен човек на улицата, пред централните хали. Бабата продаваше плетки, които сама правеше. Тя го погледна, сякаш вижда самия Господ. За нея 100 лв. бяха не просто много пари, а ужасно много пари. Това беше моята баба Наска…!
Мисля си, как хората харчат. Наблюдавам покупките напоследък. Наближават празници. Кесиите се отварят все повече, който разбира се може да си позволи. “Бистришките тигри” пътуват с държавния самолет, роми продават нелегално цигари на Женския пазар, хора източват ДДС, черни ферари-та разпръскват снега по магистралите ни, а в същото време една баба в едно село…просто умира,..защото няма 17 лв. за инжекция. Само 17 лв…..!!!! Толкова струва един живот на една възрастна жена, вероятно работила някога в ТКЗС, или няма значение къде, толкова струва животът на българина днес…17 лв…..!
Убеден съм, че сега много хора ще се замислят за това и ще кажат: “Боже, защо не съм разбрал по-рано, аз щях да изпратя тези пари, дори повече…!”.
Преди време работех в социална структура. Няма да забравя и това, как един ден една ромка, нахлу в стаята ми и първото, което ми изкрещя, без да имам никакво време да реагирам, беше: “Аз имам право…!”. Повече от ясно е, че тя наистина има право, но не само тя има право, право имат всички! Тази баба, която за огромно съжаление не можа да дочака Коледа на 2012 г. също имаше право. Но тази баба се е подписала пред лекаря, че не желае да й бъде поставена тази инжекция и…е починала! Питам се, как този лекар, който е знаел, че тя ще умре, не се е бръкнал да извади той въпросните 17 лв.!? Да, зная, че ако той се бърка за всеки беден пациент, вероятно няма да му стигне заплатата. Не зная обаче как да коментирам факта, че този лекар е приел подписа на въпросната възрастна жена и малко след това тя е починала, при положение, че той е знаел, какъв би бил резултатът от този неин отказ от лечение…!
Иска ми се да кажа още нещо тук. В тази ситуация не са виновни ГЕРБ, нито “Тройната коалиция”, колкото и да е странно, не е виновен дори и Костов! Виновни сме всички българи, абсолютно всички, без никакви изключения. Аз лично чувствам огромна вина заради тези 17 лв.! Не че и аз съм “цъфнал и вързал”, но вероятно щях да изтегля от кредитната си карта поне 100 лв. и щях да ги изпратя. Зная, че много хора имат нужда от пари, за да живеят. Но, хора…тук става дума за някакви си мизерни, въшливи, скапани….17 лв….и заради тях си е отишъл един от нас…! Сега и 1000 лв. да изпратим на този дядо, по никакъв начин няма да върнем неговата баба, ако той все още е жив…! В същия този момент, в който пиша това и Вие го четете, въпросният дядо вече може и да го няма…!
Даваме ли си сметка, на какво обричаме родителите си…, мислим ли за тях, как ще живеят те, как ще се лекуват, как ще се хранят? Даваме ли си сметка и за това, че много от нас все още са на издръжка на пенсиите на своите родители, защото много хора са без работа? За благодарност, ние си затваряме очите за 17 лв. и….става страшно! Тези 17 лв. ни превръщат в скотове, така ние вече не сме хора, а някакви роботи, без мозъци, без сърца, без души!
Сега вeроятно ще съберем пари за приюта на Отец Иван в Нови хан, или за някой дом за сираци. И там съм имал възможност да отида. Преди години участвах като журналист в акция на едно министерство, което дари провизии и техника на дом за сираци в Панагюрище, ако не се лъжа. Децата бяха подготвили програма за благодарност. Издържах точно 2 минути….! Излязох и просто нищо не беше в състояние да спре сълзите ми. Нека да се замислят някои коментатори на постовете на всички ни тук, те били ли са в такъв дом, знаят ли как може да се почувства човек…и тогава пак да ни критикуват, че сме такива, или онакива! Да, не се срамувам, ревах като магаре навън…на снега, влязох, за да снимам, понеже все пак бях на работа и пак излязох, и пак ревах, после пак, и пак, и пак…! Това беше най-ужасяващата ми командировка!
Съжалявам, че занимавам аудиторията с моите лични впечатления, но това все пак са коментари, които пишем от първо лице единствено число, няма как, а и едва ли е нужно, да избягаме от самите нас си, когато предаваме тезите и емоциите си. Не е нужно да се сещаме за самотните възрастни хора и децата без родители само по Коледа и по Великден! Знам, не “откривам Америка” и все пак, когато можем, трябва да помагаме, защото така ставаме мъъъъничко повече хора, защото само така ще преживеем и ние. Баба ми навремето казваше: “Само не се стои…!”. За да не са сами тези деца и възрастни хора, те имат нужда от всеки един по отделно дори, от нас..! При това всеки ден!
Не, този наратив не е призив, не е и критика към някого, макар, всички да носим отговорност. Не ви призовавам, нито искам да се организираме да събираме храна, пари и дрехи. Нека всеки сам да намери начина да помага! Това, което четете е една изписана болка, болка, която за съжаление струва само някакви си, никакви 17 лв., болка, заради един живот, който е угаснал на цената на три кутии луксозни цигари…! Единственото, което ме утешава е, че поне тази баба си е отишла щастлива, до своя дядо, в своята къщичка на село, до котето и кучето, сред боровия аромат на топлата печка! Красиво и…зловещо…!
