На 8-ми декември 2012г. се навършват 32 години от убийството на един от най-талантливите хора, които човечеството познава
Има хора в историята на човечеството, които не са политици, държавници или генерали. Но въпреки това, те успяват да променят историята на света, просто защото имат нещо в повече от другите. Защото са талантливи. Такъв е гениалният музикант, певец, автор на песни, художник, актьор, писател и общественик - Джон Ленън.
Кратка биография
Роден е на 9-ти октомври 1940г. в Обединеното Кралство, в Ливърпул, по време на бомбардировки през Втората световна война. В деня, в който проплаква, баща му е на фронта. Родителите му се развеждат след броени години. Отглежда го строгата му леля, чийто правила отключват бунтовничеството в него. Учи в художествено училище, а по-късно се проявява и музикалният му талант. Леля му отказва да откликне на многобройните му молби да му купи китара, защото за нея това било глупаво занимание. Майка му му купува китара в късното му юношество и създава първата си група, заедно със свои приятели. През 1957г. се запознава с Пол Маккартни.
Бийтълс
Тяхната история започва в Ливърпул. През 1960 г. Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Стюърт Сътклиф създават групата “The Silver Beatles” (Сребърните бръмбари). През 1961 г. групата дебютира с името Бийтълс (The Beatles) в ливърпулския клуб „Кавърн“.
Историята на тази банда не представлява сиропирана приказка с щастлив край. Според Антоний Арнаудов, автор на книгата „Наричаха ги Бийтълс“(март 1992г.), това е историята на Джон, Пол, Джордж и Ринго, но също и на Стюърт Сътклиф и Пит Бест. В нея ясно могат да се разграничат три периода:
първи период - до есента на 1963г., когато четиримата преминават различни възходящи етапи от скифъл до бийт, оформят се като музиканти, а възприетият от тях стил на свирене (бийт) се налага постепенно във Обединеното Кралство и за групата започва да се говори;
втори период – от есента на 1963г., когато увлечението на Бийтълс се превръща в истерична мания, през 1965г. са им връчени ордени на Британската империя, а до края на 1966г. вече са прекрачили прага на първите си експерименти и нововъведения, въпреки че все още са със старите бретони и китарите като основни инструменти;
През 1965 г. Бийтълс става първата група, изнесла концерт на стадион, пред 55 600 души в Ню Йорк. След 1966 г. групата не изнася повече концерти и се отдава на творческа дейност. Групата вече се е превърнала в световна величина.
Третият период е от началото на 1967г., когато на обложката на една грамофонна плоча се появяват новите Бийтълс, в нови дрехи и с нови идеи, за да погребат окончателно елементарната бийт-група и останат заедно до края на 1970г. След това историята им продължава поединично за всеки от тях. Джон се мести в САЩ.
В периода 1975-1980г. Джон временно прекъсва музикалната си кариерата, защото се отдава на семейния живот. Завръща се отново на сцената през 1980г. Има двама сина – Джулиан (р. 8.IV.1963г., от първата му съпруга Синтия, кръстен на майката на Джон) и Шон (р. 9.X.1975г., от Йоко Оно). И двамата днес са музиканти.
Последният му ден
Към 14 часа на 8-ми декември 1980г., Ани Лайбовиц отива в апартамента на Ленън, за да му направи снимки за списание „Rolling Stone“. Лайбовиц обещава на Ленън, че снимката на първа страница ще е непременно с Йоко Оно (съпругата му), въпреки че първоначално тя е искала да снима Ленън сам. Лайбовиц: "Никой не искаше Оно на първа страница", но Ленън е настоявал двамата с Оно да бъдат на нея. След като вече е направила снимките, Лайбовиц напуска апартамента към 15:30ч. След фотосесията, Джон дава последното си интервю на DJ Dave Sholin (от Сан Франциско) за музикално предаване по RKO Radio Network. Ленън и Оно напускат апартамента си в 17ч., за да миксират песента "Walking on Thin Ice", в „Record Plant Studio“.
Eто как минава последният ден на Джон Ленън, както е описан в книгата на Антоний Арнаудов:
8.XII.1980 BBC излъчва интервю с Джон по случай издаването на първия му албум от пет години насам
8.XII.1980 09-17ч. Убиецът Чепмън се разхожда пред „Дакота билдинг“ в очакване да види Джон
17ч. Джон и Йоко (съпругата му) излизат от дома си на път за студиото за грамофонни записи. Чепмън взима автограф от Джон върху албума “Double Fantasy” и възкликва: „Никой в Хавай няма да ми повярва!“ Пол Гореш, фотограф от Ню Джърси, снима Джон в момента на подписването на плочата на Чепмън и улавя последния в същия кадър с Джон
17-22:30 Джон и Йоко са в студиото за записи на 44-та улица в Ню Йорк
19ч. Фотографът Пол Гореш си тръгва, Чепмън остава пред „Дакота билдинг“22:30 Джон и Йоко излизат от студиото
22:50 Джон и Йоко спират колата си пред арката на „Дакота билдинг“
22:52 Чепмън се появява зад Джон под входната арка на „Дакота“ и го извиква по име. Преди Джон да види кой го вика в тъмнината, Чепмън изстрелва в него пет куршума от около метър и половина разстояние
23:07 Смъртта на Джон е регистрирана при пристигането му в болница „Рузвелт“
23:07-23:40 Екип хирурзи прави спешна операция на Джон в опит да го върне към живота
23:40 „Не беше възможно да направим нищо. Той беше загубил около 80% от целия обем на кръвта си, още преди да пристигне в болницата“, казва д-р Лин, директор на отдела за бърза медицинска помощ в болницата „Рузвелт“, Ню Йорк
Целият свят тъгува за Джон
Антоний Арнаудов коментира: „Едно нещо стана ясно – безсмисленото, неочаквано и ужасяващо убийство на Джон, което шокира буквално целия свят, сложи край на всички слухове за евентуално реформиране на Бийтълс и събиране на четиримата поне за един концерт заедно. Беше убит човекът, считан за главна движеща сила на най-популярната група на всички времена ... Историята на Бийтълс беше наситена със смърт на близки и далечени от техния магически кръг. Всички загинали преждевременно: Джулия Стенли – майка на Джон, Мери-Патриша – майка на Пол, Джордж Смит – чичото на Джон, Стюърт Сътклиф – близък приятел на Джон от ливърпулския колеж по изкуства и негов съученик, за известно време член на Бийтълс, Брайън Епстайн – незаменимият мениджър на групата, който „я направи достояние“ на целия свят, Рори Сторм – водач на ливърпулската група „Хурикейнс“, свирила заедно с Бийтълс в хамбургските клубове, Мал Ивънс – един от пътните мениджъри и лични помощници на Бийтълс и още няколко по-далечни. Трагично, безсмислено и преждевременно си отива от света и Джон. Или както писа един шестокласник от София на стената на софийския нотариат – станала известна по-късно като „стената на Джон Ленън: „Джон Ленън е убит и какво от това, че убиецът е разкрит?...“ (Из „Наричаха ги Бийтълс“, Антоний Арнаудов)
Кен Бейтър, американски журналист: „Джон Ленън не беше политическа фигура с голяма власт. Той беше просто човек, който свири на китара и пее песни. Но с песните си той постигна много повече и повлия на много повече млади хора, отколкото са сторили или могат да сторят това политически лидери в целия свят, притежаващи повече власт и могъщество от него.“
