Фънки възпя "Къцамун" - дали текстът на песента, изпълнена в едно телевизионно предаване, е забавен, преценете сами за себе си. Бих се съгласил с тези читателите на сайта, които коментират, че личните проблеми между двама от участниците в реалити шоуто Биг Брадър, би трябвало да си останат лични. Но този проблем е видим не само на малкия екран. Той е отражение на цялото ни общество, на начина ни на възприемане на отношенията между отделните личности в него.
Не се поддавайте на откровените просташки претенциозности и не ги толерирайте. Дефинициите за добро и за зло, за качествено и некачествено, са ясни. Не позволявайте никой да ви променя или диктува представите ви за тях. Напоследък, особено от телевизията, тези определения се объркват все по-често. Ако желаете, можете да прочетете моето мнение по въпроса за „революционното“ парче в следващите редове на този текст.
Човекът, който се самоопределя като рокаджия (а може би е определян като такъв и от неговите близки и приятели), беше представен в реалити шоуто като забавен човек, с невероятно чувство за хумор, като душата на компанията, като мъжкар, че дори и като успял бизнесмен. Но неговите прояви в шоуто бяха само и изключително свързани с омразата му към един конкретен човек, също участник в реалитито.
Понеже не съм чувал други негови песни, съдя за „творчеството му“ по това му произведение. За мен тази чалга не е рок парче. Ако това е рок, тогава каква е музиката на „Queen“, „The Beatles“, „LSD“, „Metallica“, Елвис Пресли, Джими Хендрикс и „The Everly Brothers“? Ако приемем, че е някакъв вид български рок, тогава каква е музиката на впечатляващите български банди като „Б.Т.Р.“ или „Сигнал“?!
Ако определим бай Ганьо като забавен човек, с невероятно чувство за хумор, като душата на компанията, тогава какви са Чарли Чаплин, Уолт Дисни или Оскар Уайлд?! Какви са талантливите родни актьори, които ни разсмиват на театралните сцени, както и от големия и телевизионния екран?! Какви тогава са Любен Каравелов и Алеко Константинов?!
Ако определим героят на Нено от „Маминото детенце“ като успял човек, а не като претенциозен „бизнесменин“, тогава какви са Стив Джобс и Бил Гейтс?! Ако да тормозиш някого системно е мъжкарско (просто защото не ти е симпатичен), тогава какви са Васил Левски и Христо Ботев?!
Очевидната непоносимост на Шрек към „Къцамун“ се дължи на една много проста и обяснима причина, която е очевидна и за малко дете. Проблемът на нашия герой с шоумена възникна оттова, че „рокаджийника“ нямаше воля да постигне това, което е „Къцамун“. И се провали в това си начинание. При това в шоуто, пред очите на зрителите.
Този негов провал погъделичка неприятно комплексираното му его, събуди балканските му завист и злоба. А тяхна мишена беше човек, който се грижи за здравето си (което в България почти никой не го прави така, както трябва), духовно надграждащ се (или поне опитващ се да живее така), който се храни здравословно, със съпруга и 3 деца (при това и трите момчета, а знаете, че на Балканите все още съществува меракът за продължение на "родата" по мъжка линия).
Разбира се, той не беше сам в начинанията си срещу своята мишена, а в другарски съюз с другите „духовити души на комапниите“, „висши интелектуалци“ и „бележити общественици“ (някои от които прекалено интелигентни и прекалено обществени). И даже след като не спечели играта, продължи да показва неприлични жестове в ТВ предавания, да псува и да изписва по ръцете си думи, които обикновено се четат по плочките на обществените тоалетни. А иначе симпатични ТВ водещи му се радваха ехидно, докато вършеше тези простотии в техните ТВ програми. Единствено Ники Кънчев му отправи забележка.
Като причина за лошото отношение на някои от другарите на Шрек срещу „Къцамун“ (комично е, че тъкмо те го наричаха комсомолски секретар) беше изтъкнато това, че той не бил от хората, които биха вдигнали революция. И видиш ли, затова не го уважавали и са се държаха с него като училищни хулигани.
Аман от „революционери“... Чисто информативно, човекът е социално същество. Живеем в общества и не бихме могли да живеем по друг начин. Такива сме и такива трябва да бъдем – различни и заедно. Ако приемем, че „къцитата“ не биха вдигнал революция (с което аз категорично не съм съгласен), то тогава други хора биха вдигнали тази революция. Било то „патрашките“, „златките“, „фънкарите“ или други подобни разновидности на homo sapiens (за които се съмнявам, че биха имали смелост наистина да вдигнат революция). Слабите не могат без силните, нито силните могат без слабите. Просто така е устроен светът, в който живеем. Затова сме социални същества. За да си помагаме. Освен това, ако днес някой е силен, не се знае дали утре вече да е слаб. Ако ги нямаше „къцитата“, тогава „революционерите“ щяха да се изядат помежду си и човечеството щеше отдавна да се е самоунищожило.
Фънкамун се опитва да мине с номера, че обичал революционерите и дебелашки забавните хора. Но помня онова, иначе интересно музикално реалити шоу, в което, поради някакви необясними обстоятелства, той беше в едно жури с бележит български диригент. В него Фънкамун агресивно демонстрираше непоносимостта си, но не към къцамуните, а към един талантлив младеж, роден в гр. Айтос, който с поведението си се опита да вдигне малка медийна революция, да привелче вниманието към себе си. И успя.
Той беше наистина забавен, дори и в простотиите, които ръсеше. Беше определен като неталантлив именно от Фънкамун. А талантът му беше не само доказан (с дипломата му от Консерваторията и с участията му на оперните сцени, не само в България, а и по света). Талантът му беше ясен и за зрителите. Рокаджийникът беше един от тези, които правеха опити да потушат неговото „въстание“. Преди беше анти-революционер, а сега пък е про-революциионер. Как става така?! Помня и това, че същият герой изпъди едно момче на един от кастингите на шоуто, без дори да го е чул как пее. Причината беше, че бил дебел. Аз не вярвам, че хората се променят за толкова кратко, особено когато отдавна вече не са млади. Преценете сами какви са принципите на определяния от много хора за „душа на компанията“ и доколко наистина е душа.
Има нещастни хора, на които винаги щастието на другите ще им пречи. Комплексите им ги озлобяват. Не се поддавайте, не позволявайте на фънкамуните да промият мозъците ви и да ви излъжат, че са революционери или пък, че чалгата им е рок.
Ако тази песен е рок, тогава Милко Калайджиев е Лучано Павароти.
