Членовете на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) връщат бонусите, които са си раздали, за да се сложи край на негативното отношение на обществото към институцията, обяви неотдавна председателят на комисията Анна Страшимирова. Ние се отказваме от нашите възнаграждения и ще ги върнем в бюджета, обяви тя пред една национална телевизия.
Наближава Коледа и Нова година - светли празници, на които всеки иска да се почувства малко по-добре, да забрави поне за дни кризата, индексите на борсите, показателите за нефта, газа и… просто да си почине от всичко. Това обаче струва пари. И именно КЗД - комисията, която се занимава със защита от дискриминация, взе, че си раздаде бонуси, като по този начин дискриминира много други държавни структури, които няма да си раздадат бонуси, просто защото нямат, но и защото някак не е редно.
Винаги, когато наближат празници, започва голямото раздаване на бонуси. Питам се обаче, а предполагам заедно с мен се пита и една доста голяма част от хората в тази държава, аджеба, от къде пари за бонуси? Нали сме бедни, нали сме на опашката на Европа, уж трябва да пестим, на балконите картофи да садим, пък… бонуси навсякъде делим..!? Явно тази държава е като брашнян чувал, колкото я тръскаш, толкова пуска и все има!
Отвъд афоризмите и оригиналните словесни конструкции обаче, трябва да кажем, че е срамота! Да, срамота е да се раздават бонуси в държавни, подчертавам държавни, разбирай бюджетни, структури, при положение, че пенсиите и огромна част от заплатите в държавата не са ниски, а са смайващо дискриминационни, спрямо тези в Европа.
Макар да съм на ясно, че не е професионално, все пак, ще си позволя да наруша нормите и ще разкажа един виц тук, като се надявам на снизходителност от страна на редакторите и читателите.
Събрали се тримата президенти на САЩ, Германия и България. Първият казал: “У нас средната заплата е 2000 долара, за живот са необходими 1000 долара, разликата не ни интересува”. Вторият казал: “У нас средната заплата е 1800 евро, за живот са нужни 900 евро, разликата не ни интересува”. Изправил се българският президент и казал: “У нас средната заплата е 600 лева, за живот са нужни 1000 лева, а как си набавят хората разликата, нас не ни интересува”.
На фона на този твърде реалистичен, до степен на антропоморфност виц, КЗД си раздава бонуси и това твърде напомня за абсурдната държава на Оруел. Но нека не се заблуждаваме, не е само КЗД. Колкото повече приближават празниците, на толкова повече изцепки ще ставаме свидетели. По Великден пак си бяха раздали бонуси в едно министерство. Тогава повечето ги върнаха, но главният секретар отказа и беше сменен! От една страна е достойно: като си взел, значи имаш самочувствието, че си ги заслужил и не ги връщаш. От друга страна обаче, това е и проява на безмерна наглост, на каквато са способни само български чиновници от такъв ранг.
Има разбира се държавни служители, които работят много, а получават ниско възнаграждение. Нека не бъдем йезуити и да признаем това. Едно от най-бедните ни министерства е социалното. Работещите там наистина получават смешно ниски заплати за труда, който извършват ежедневно, и там няма как да се “скатаеш”, защото схемата е верижна - ако ти не си свършиш работата по веригата, това достига до конкретния човек. Има обаче и структури-министерства и агенции, където заплащането е твърде НЕреципрочно спрямо останалите и спрямо стандарта в държавата.
Комисията за защита от дискриминация вероятно вече не е свърталище на етнографски озадачени елементи, каквото беше до неотдавна. Имал съм възможността да участвам /но по-скоро да присъствам/ в два конкурса там и установих, че ако не си етнически чист “мюсюлманин”, разбирай турчин, или поне етнически лабилен, шансът да работиш там е равен на шанса да се превърнеш във втори пророк Мохамед! И все пак, там работят хора, които наистина полагат труд, от който обществото ни има нужда в процеса на стабилизиране на демокрацията ни. Тези хора са достойни и те трябва да получат бонуси, НО това може да стане, когато има и за останалите, които също са заслужили не по-малко.
Имах възможност известно време, няколко години, да поработя в държавната администрация и установих, че бонуси там винаги има. Така че, най-вероятно ще ни се наложи да се примирим. Обикновено обаче все се намира някой недоволен от размера или от съдържанието на бонуса, който да “подшушне” на медиите, къде, какво кога. Донос? Не, просто “активна социална позиция”!
Бонуси ще има и тази година, но за кого, все още не е ясно, поне за нас. Няма и как да няма бонуси, защото държавната машина “буксува” в “снега на промените”. За да “захапе колелото”, то има нужда от помощ, подбутване, стимулиране. Пък и родният държавен служител е особен вид “дървесно мекотело”, което дори и с помощта на стимул от бонуса, е в абсолютно състояние отново, при това напълно волево, да “буксува” със същата упоритост и при същите темпове! А това вече твърде много напомня на един особен вид етнически феномен, характерен за софийския регион /за сведение на “посрещачите”, имам предвид “шоп”/. За да не ме обвинят отново във “войнстващ провинциализъм”, бързам да се застраховам - роден съм в самия център на София, близо до НДК, не че това има някакво значение, защото бонусите ще си вървят, а народонеселението ще си “лае”… все по-по навик и все по-заглъхващо, до хронична сънливост, която някои “специалисти” твърде успешно наричат: “чернодробен ГЕРБеризъм”, а той се лекува трудно, обикновено с… пургативи…!
