“Митрополит” Инокентий, който ръководеше така наречения “алтернативен синод”, обяви, че се завръща в лоното на Българската православна църква-“официалната църква”. Това негово намерение беше оповестено няколко часа, след като Светият синод на Българската православна църква в пълен състав на заседанието си прие безпрецедентно единодушно изявление "към отделилите се от единството на БПЦ - Българска патриаршия".
Случаят е показателен не само за църквата ни, но и за обществото като цяло. Инокентий беше един от наистина възловите владици, които поддържаха “разколниците” до скоро. Кой обаче е Инокентий?
През 1993 г. той е хиротонисан за епископ. Един от създателите е на “разколa” в БПЦ, оспорващ легитимността на патриарх Максим. Избран и назначен за алтернативен софийски митрополит от синода на "патриарх" Пимен. След смъртта на Пимен, Инокентий става наместник-председател на Алтернативния Свети Синод на Българската Православна Църква. По това време под негова власт са над 250 църкви и манастири.
Завръщането на “блудния син” е събитие, което се очаква да обедини църквата, защото тя има нужда от това. В същото време обаче възникват и някои въпроси. На първо място се питаме, защо именно сега става този акт? Да, патриарх Максим, когото “разколниците” не признаваха вече го няма, но те протестираха не само срещу избора на патриарх, това беше само формалният повод за отделяне от църквата, те не признаваха и избора на митрополити с досиета. На второ място, ако се завърне в лоното на официалната православна църква, какъв сан ще получи някогашният епископ Инокентий, та той беше почти патриарх, след смъртта на “алтернативния” Пимен…!? Някога, едно от лицата на така наречения разкол в БПЦ, отец Анатолий Балачев, до колкото ми е известно, също се “завърна” в БПЦ. Преди това той беше секретар на “алтернативния” Синод, преподавател в Богословския факултет, доверено лице на президента Петър Стоянов. След покайното му, писмо, патриарх Максим предложи на Балачев да поеме мисионерската руска църква "Св. Пантелеймон" към дома за възрастни инвалиди на бул. "Цар Борис III" в София. Това потвърдиха и от подворието на Московската патриаршия в София. Свещеникът обаче настоява за централен храм с енория. Мотивът му е, че не може да оцелява само с пенсията си след пенсионирането му. Според други пък, той бил изпратен за “гробищен” свещеник. Каквато и да е истината, днес неговият лик е поставен в “неговата” църква “”Св.Св. Кирил и Методий” на Женския пазар в София,…при покойните!
Няма да анализирам “разколът” в БПЦ, защото това отдавна вече е правено при това много пъти. Само ще спомена, че той имаше известна логика, като идея, но не и като практика. Имам предвид, че идеите, които някои от владиците имаха, за да поискат сметка, бяха добри. Сред тези владици бяха и настоящият врачански митрополит Калиник, както и старозагорският митрополит Галактион. Практиката обаче, действието, начинът, по който искаха да постигнат своите цели не беше съвсем избистрен, достоен и правилен въобще.
Днес, когато патриарх Максим го няма, епископ Инокентий иска прошка. Как ще се завърне в “официалната” църква, како какъв, като софийски митрополит-невъзможно, като наместник-председател на Светия Синод-още по-невъзможно, като епископ-дали ще го “уважат”, както правеше старият патриарх…, като какъв…, това вероятно предстои да разберем.
По-важното е, какво ще занесе Инокентий в Светия Синод със себе си, като идеи, като предложения, като покаяние дори. Той е бил “разколник”, но не се е отделил от Светото Православие. Дали с този акт завършва “разколът” в БПЦ…!? Едва ли! Инокентий се връща, но другите остават. Все още има свещеници, дори и монашестващи, представители на черното духовенство, някои от тях и своего рода владици, които не признават така наречения “Свети Синод на Максим”, макар и патриарх Максим да не е вече сред живите. “Разколът” ще бъде преодолян едва, когато в църквата влязат хора, които наистина са постници, готови са да “носят службата” като истински монаси. БПЦ не е търговско дружество, в каквото я превърнаха сега действащите владици. Цървата е средище, тя е дух, състояние, светително действие, което трябва да се извършва от свети и светли хора. “Ролекс”-и и “BMW”-та, както и копринени раса, с диамантени ръкавели на ризите, някак не се вписват в обета за нестяжение (безсребреничество, или обет за бедност), който дават монасите.
“Разколът” ще приключи едва тогава, когато църквата се заеме с делата си да помага на ощетените, бедните, бездомните, болните, самотните, а не само да церемониалничи при откриването на МОЛ-ове и нови двуметрови отсечки от автомагистрали.
Завръщането на митрополит Николай пловдивски към заседанията на Светия Синод през зимната сесия, въпреки мълчанието му в 40-дневния траур заради патриарх Максим, също е едно ново и добро начало. Какво ще се случи по-нататък, все още не знаем, и не можем да прогнозираме. Предстои избор на нов български патриарх. Дали това ще е наместник-председателят на Светия Синод и варненски и великопреславски митрополит Кирил, ще видим. И все пак, както призова и Вселенският патриарх Негово Всесветейшество Вартоломей І, хубаво би било на трона на българската църква да седне чист човек, който няма тъмно минало, човек без полицейски пагони! Кой ще е той ще решат свещенослужещите. Трима трябва да бъдат излъчени и от тях един да се удостои. Кои ще са тези трима, дали сред тях ще има “доносници” на ДС, дали избирателите ще вземат това под внимание…, ще покаже близкото бъдеще! Народът е казал, че “гарван гарвану око не вади”. Ако това е водещата философия, може би има опасност новият ни патриарх все още да пази старата си офицерска униформа, ако обаче разумът надделее, патриархът може и да е наистина достоен, какъвто трябва да бъде по презумпция! Поне този път сме на прав път. Инокентий повлече крак към обединение. Това може и да е малка крачка за нас, но е огромна крачка за църквата ни…!
