Президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.) отказа пост в Констутиционния съд. ГЕРБ наистина направи реверанс към синята партия и им даде шанс да участват,…да участват въобще в нещо! Този жест се оказа показателен, защото той именно “показа” една огромна част от процесите, които текат в дясното политическо пространство.
Все повече от хората, с които разговарям, което смея да твърдя е реална представителна извадка, споделят, че в България “дясно” няма. Тези, които гласуваха за ГЕРБ на предишните избори бяха предимно “леви” хора, но според повечето анализатори, “десните” не са си дали гласа за ГЕРБ. Това показва, че кризата в дясното пространство е не просто криза, а колапс, защото на практика няма “заместител”. Макар, че ГЕРБ се дефинират като дясна партия, “десните хора” просто не я разпознаха. В същото време обаче “дясно” наистина няма. СДС-тата, както хората наричат отломките от синята партия, се разроиха и на практика останаха все още като някакви “последни мохикани” само СДС и ДСБ. Първата, пак според коментаторите, се превърна в партията на столичната улица “Раковска”! От абсолютно мнозинство в Парламента, днес СДС дори и не е в Народното събрание. Това обаче ще го “прокоментираме” малко по-късно. Втората партия-ДСБ пък, се превърна в “бутикова дясна партия”. Тя е като “политически сувенир”, който хем за нищо не служи в практиката, хем пък е красив по някакъв си свой начин. С него “реститутките” украсяват белите си рояли в огромните си холове, по енигматичната софийска улица “Витошка”.
Това е реалността към днешна дата-есента на 2012 г. Повече от ясно е, че ще има доволни и недоволни от подобни констатации, но те не са мои, те са “заети” от множество коментари на социолоци, политолози, политически коментатори, дори и антрополози. Пък и няма нужда да се правим на много “ентелегентни” та да достигнем до подобни изводи. Достатъчно е човек да гледа и слуша, както и да чете новините. Ако гънките му не са само две-неговата и на GSM-а му, наистина анализът ще е поне подобен.
Не мога да си обясня, как, когато имаш шанс за нещо, ти не го използваш, защото не можеш да се организираш…!? Президентът Петър Стоянов едва ли беше наистина подходящ за конституционен съдия. Все пак, държавен глава е бил. В същото време обаче, “сините” не го подкрепиха и той беше принуден да се откаже от номинацията си, под фолмален предлог – “…невъзможността да приключи в кратък срок ангажиментите си към международни организации, в които участва”. Ето това е един от големите проблеми на “сините”, така и не се научиха да говорят, да казват точно, какво мислят и да наричат нещата с истинските им имена. Не че не се опитваха и не че не успяваха понякога…! Именно заради това и Петър Стоянов остана без втори мандат. Ако си спомняте, тогава се развяваше един плакат на филма “Мумията”. Хората бяха залепили именно Георги Първанов на мястото на мумията и надписът отдолу гласеше: “мумията се завръща”. Е, понеже и тогава сините не говореха, а просто дрънкаха, защото бяха сигурни, че ще спечелят, именно заради това мумията взе, че наистина се завърна, че даже и два мандата ни беше “фараон” със звучното име “Гоце”…!
Днес, когато Стоянов вече е в историята и като конституционен съдия, шефът на сините-Емил Кабаиванов обвини за кризата БСП, Иван Костов и част от депутатите на сините. Поредно разочарование, пореда криза, поредни проблеми, поредни трудни решения и поредни неистови коментари…! Преди години, един от колегите ми тогава, който се славеше като голям “Дон Жуан” в тогавашната ми редакция, ми сподели нещо много важно: “Когато една жена непрекъснато мрънка, означава, че връзката ти е нестабилна, защото нещо й липсва, когато обаче мъжът мрънка, връзката е обречена!”. Е, “мъжете” в СДС мрънкат от поне едно десетилетие. Резултатът: “Парламент-йок”! Именно в тогавашното мега-СДС, докато “мъжете” продължаваха да си мрънкат, опитаха и с жени-Катя Михайлова, “хубавото Наде”…, само че, две птички пролет няма как да ти направят, докато “зловещият” Иван Костов хвърля сняг върху всички, като една оживяла от приказките на братя Грим-баба Хола.
И така мега-СДС-то от стабилна политическа партия, с ясни позиции, богата история и абсолютно мнозинство в Парламента се промени тотално. То стана партия на “разхождащите дакели”, на “политическите куртизантки”, които скачат от партия в партия с не особено притеснение за моралната си хигиена, че даже и на интер-политически външни и финансови министри, някои от които-със съмнително здрава сексуална култура, да не говорим за преминалите в “полухуманитарната” партия ДПС…!
Така стоят нещата в “дясното”, до колкото го има въобще днес. Днес ГЕРБ е “дясното”, защото просто друго няма. Мой приятел, който беше твърде близо до ръководството на една от двете десни партии доста време ме убеждаваше, как имат бъдеще, но накрая, неотдавна, дори и той се отказа. В същото време така наречените “десни”, които са си десни, но повече приличат на “бесни”, продължават да се дъвчат едни-други. Все още дърпат чергите си, а чергите им изгоряха отдавна и сега вече дърпат живите си меса.
Докато обаче “десните” се “набеснуват”, “левите” се “налевуваха”..! Това обаче има своите последствия. Една по своята същност лява партия, буквално “превзе” дясното пространство и така шизофренността на политическата ни система придоби една тържествена завършеност. Доживяхме бившият бодигард на още по-бившия тоталитарен диктатор да ни учи на демокрация…! Единственият ни шанс е дружно и с плаха надежда да възкликнем: Quo vadis…?
