Преди около седмица във всички социални мрежи се разпространи намерението на Николай Колев, по прякор Босия, да замери сградата на Парламента с точно 6 развалени домата, в знак на протест срещу управляващите и институциите. Той е известен в обществените среди като поет, макар и прозвището му да напомня на човек от мафията.
Някъде назад във времето, бунтът на творците, поетите и артистите, е оставал само в сферата на изкуството, литературата, във връзка с попрището на всеки един от тях. Въпреки че този бунт има за цел да раздвижи умовете и сърцата, неговата функция е това да се осъществи чрез способите на изкуството. Парадоксът в случая е, че един поет, човек нам перото, е предприел действия, различни от общоприетите.
Дойде ли времето, в което интелектуалците трябва да спасят България не чрез силата на перото и думите, а чрез делата си? Неслучайно, в съзнанието ми изплуват и думите на Васил Левски „Дела трябват, а не думи.”
За този свой своеобразен бунт, Николай Колев е посрещнат от около 40 полицаи, подведен под отговорност и арестуван за хулиганство. Идеята му обаче е, не да се отказва, а да изиска ясен, конкретен и подробен план за реформите и промените, които са предвиждани от управниците в следващите 10 години, несъмнено такива са необходими. Дошла е пределната граница, в която търпението се изчерпва, издръжливостта също. Думите на писателя гласят следното: „Не мога да бъда повече пленник на надеждата и възпитанието“.
Оказва се, че колкото и добре да е възпитан човек, колкото и надежда да има у себе си, идва моментът за промяна. Дали такава ще се реализира в рамките на България, точно сега и точно по този начин, не е ясно. Факторите са много и все субективни.
След случилото се, няколкостотин човека, вдъхновени от бунта на поета тръгват към парламента със същата цел, да постигнат започнатото от Николай Колев. Протестиращите се оказват далеч от сградата на парламента, заради полицейското присъствие, но намеренията им са ясни.
Дълго време, докато останалите страни протестираха, организираха стачки и защитаваха правата си по улиците на своите държави, българинът, научен на робско мислене, стоеше и търпеливо чакаше и е факт, че изтърпя доста. Но очевидно, в българското съзнание, съществува и нещо наречено краен предел, а когато се прекрачат някои граници, има последствия.
Корупцията, липсата на свобода и организираната престъпност са основните проблеми, към които се насочват протестиращите и настояват за намиране на изход от ситуацията. Това са проблеми, съществуващи с години. Защо точно днес? Защо сега? – това само времето ще покаже.
Дали доматената революция е само началото? Дали следват още протестни действия и те се случват в правилното време? – ще разберем в последствие. Едно, обаче е ясно – „всяка стъпка е стъпка нанякъде.”
