За да имаме възможността да отделим над 600 млн. лева повече за пенсии и за обезщетения, трябваше да направим сериозна реформа, каза неотдавна министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Той призова хората да бъдат по-активни в бюрата по труда, за да им бъде предложена работа. От началото на годината по този начин близо 30 000 души са си намерили работа.
Колко прекрасно изказване, какъв хъс, какъв размах, какъв план…! 30 хиляди души…, това обаче звучи малко в стил: “тази година полупроводници, догодина-цели проводници…!”. Ех, Тотю, Ех, Младенов…, би възкликнал един от оригиналните сценаристи на едно вечерно шоу у нас…! Не 30 хиляди, ако трябва и 300 хиляди ще си “намерят” работа през бюрата по труда, стига това да бъде снесено като директива от вездесъщата ДРСЗ…., не, не, това не е като ОЧЗ-организация на чудовищата и злодеите, но всъщност сте близо...! ДРСЗ означава “Дирекция Регионална служба по заетостта”.
Комично е г-н министре, дори е трагикомично да говорите такива неща, защото хората, които работят ЗА Вас в системата никак не са малко и знаят, как стоят нещата там. Агенцията по заетостта е задължена да Ви се поклони, съответно тя дава директива на онова същото ДРСЗ, то натиска бюрото по труда, директорът на бюрото смазва служителите си и те пишат ли пишат в досиетата на прекратяваните регистрации: “Започнал работа с посредничеството на бюрото по труда!”. Да, г-н министре, ама не съвсем…! И съм повече от убеден, че Вие го знаете, но все още не разбирам, защо се правите на полуощипана самоковчанка, по пладне, на чешмата…!?
Безработицата у нас , оказва се, е една от най-строго пазените тайни в държавата. Сакън, да не би да ни надушат медиите, че да не излезе информация. Това е тайна, сякаш по-голяма и от това, дали на “Червен баир”, край Ямбол, е имало ракети с ядрени бойни глави през Комунизма…!? Защо…? Защо трябва да се крие, каква ни е безработицата? Та нали това се усеща от всички, на собствения им гръб. Ако безработните не работят, нали помощите им идват от работещите…!? Това натоварва и тези, които все още имат шанса да останат на работа.
Ето какво ми разказа един безработен, наричащ себе си “безработник: “ Сутрин не бързам да стана…, защо да ставам, кой ме чака…? Часовникът звъни по рефлекс към 7 без 20, но аз…въртя се в леглото като застаряващ дакел, почти до обяд. Ставам, пия си хапчетата за кръвното и за холестерола, пия чай…После закусвам обилно-около 11,30 преди обяд. После чета новини по интернет…, пак пия чай и обядвам…ям много и разточително, на пук на всичко, защото това е едно от удоволствията ми. Напълнях, заприличал съм на пихтиозавър! После ми се доспива. Пуша една цигара…втората за деня, за да пестя. Изневерявам няколко пъти в съзнанието си, докато трескаво ровичкам порно-сайтовете…, после уморено и гузно спя, докато телевизорът монотонно и някак загадъчно ми разказва за “Извънземни от древността” по “National Geographic”. Будя се нервно, от някой сприхав съсед, или нагъл двигател отвън… Мигам две минути, после готвя вечеря. Докато готвя пия. Почти се напивам. После вечерям…пак ям много. Става ми тежко, но пия още и ми става още по-тежко. Пуша много. Страхувам се от рак на белите дробове, рак на дебелото черво, рак на всичко, но после, когато вече съм пиян, не ми пука за нищо. Лягам си, след като съм изслушал поне сто пъти “Дишай” на Преслава, “Защо са ти побелели косите друже” на Мухарем Сербезовски, "Semd me the pillow" на Дийн Мартин, може би "Омонията" на Алън Парсънс и разбира се “Камино” на “вечната и святата” Лили Иванова. Признавам си, освен че съм помияр, съм и музикален помияр! Понякога наблягам и на някои военни маршове, но се страхувам да не ме избие на насилие и ги отбягвам. Лягам си късно. Не ми се спи. Таванът, както всеки път ме нервира, как пък една вечер не спря да се люлее…!? Гледам телевизия. Гледам и часовника. “Разследване на самолетни катастрофи”… “National Geographic”…, оффф, писна ми от трагедии, Animal police…, Viasat Explorer, Viasat History, History Chanel,…чудя се, дали наистина маите са били прави за края на света…оффф, бе я да се отпусна, …btv comedy, и тук обаче е “офффф”, писна ми и от бози…/макар, че обичам боза!!!/! По едно време съм заспал. Будя се от пукане на нещо. Сънувал съм,…дали пък някой не е влязъл в къщи…! Не, едва ли, за какво да влиза…по-скоро нещо от забравения включен телевизор…! Ами ако пък са извънземни…които са влезли през контакта, например…,нещо подобно разследваха агент Мълдър и Скъли в “Досиетата Х”…! Май ми е време да заспивам…!? Спя…, но не сънувам, няма какво…!Ако пък сънувам, все летя…!?”.
Извинявам се за този въздълъг цитат! Но това е ежедневието на един средностатистически “безработник”, тип “начален социопат”. На този ли човек министър Тотю ще каже да отиде в бюрото по труда….!? Че той вече е бил там, няколко пъти при това. Дори може би е работил малко там! И как точно ще стане именно този човек да се превърне в един от тези 30 хиляди безработни, които са си намерили работа през бюрото по труда…!? А, да, забравих, лесно е, просто когато му прекратява регистрацията, трудовият посредник ще напише вместо “по негово желание”, “Започнал работа с посредничеството на бюрото по труда”! Така Министърът ще е спокоен, зловещото ДРСЗ, пак ще гледа строго, щото то така си гледа. Директорът на бюрото ще се усмихва сутрин на служителите си, като им пожелава успешен ден от врата на врата, по американски тертип, за да измие срама от поведението си вчера. В обратната посока-министърът ще е спокоен, защото Бат Бойко няма да го гази и днес, националната статистика е покрила истината за безработицата, а от ЕВРОСТАТ за сега срамежливо си траят като “пръднал в трамвая”…!
Е, ако така се бори висока безработица, перифразирайки една недолюбвана от мен лява депутатка, “готов съм да ям и асфалт”, ама едва ли това е начинът да променим социалната нищета в татковината ни…!
