През изминалата седмица се простихме с Негово светейшество патриарх Максим Български. Това ме накара да се замисля, доколко религията има влияние в живота на съвременния българин.
Днес църквата в България, както и в повечето страни по света, за съжаление, е изместена от телевизията, поне за повечето хора. Хората мислят като по телевизията, живеят като по телевизията, чистят около жилището си само тогава, когато телевизията им го каже.
А родната православна църква, дано да греша, прави oсновно четири неща – да демонстрира oхолен живот, да се противопоставя на сурогатното майчинство, да заклеймява ежегодния гей парад и да обяснява какви беди настъпват, когато идват у нас Мадона, Лейди Гага, рок-групи и други световни знаменитости. Нищо че българските чалга певици, със същите имидж и послания, имат участия всяка нощ... Дори и пред храм-паметника „Александър Невски” имаха зрелищен концерт преди години. С какво Мадона е по-вредна от тях?!
Разбира се, има много честни и съвестни църковни служители, които са призвани за това, но те са по-скоро рядкост. Дано не съм несправедливо критичен към църковната институция. Но българските миряни крепят вярата в душите си напълно сами, поне по моите наблюдения. За щастие, много хора посещават православните храмове, което е знак, че има вяра у тях.
Има страни като Гърция и Полша, където ходенето на църква е традиция, като ходенето в мола тук. Хората си обличат най-хубавите дрехи, за да отидат на съботната молитва. Дали го правят, просто за да покажат новите си придобивки, или защото отиват с наистина дълбока вяра – не зная. Но се съмнявам, че в Гърция има хора, които обикалят църквите в навечерието на Възкресение , поздравявайки се с „Христос Воскресе“, но с бира или дори твърд алкохол в ръка, вместо с козунак и яйца. Може и някъде в Гърция да се случи това, но се съмнявам.
Присъствах преди няколко години на литургия в немска катедрала точно на Великден, рано сутринта. Макар и да бях в Бавария, нямаше разхвърляни бирени шишета около божия храм. Нямаше го този шум, като в България в навечерието на Великден, от хилядите хора, които боботят, смеят се, бръщолевят на висок глас глупости и обичайните вицове, докато попът чете молитвата.
Не ги съдя, но е ясно, че щом като повечето от отишлите да обиколят църквата си говорят, докато пее попът, клюките за тях са по-важни от молитвите. Катедралата в Мюнхен беше препълнена, а по шум сякаш беше празна. Нямаше ги и търговците на захарен памук и балони с хелий около църквите, което е нещо обичайно около нашите храмове в навечерието на Великден. Нямаше го изобщо това усещане, че съм по-скоро на селски събор или на панаир, отколкото на църковен празник.
Всеки може да бъде добър човек, без изобщо да ходи на църква, дори и без да вярва в съществуването на Бог. Каквато и религиозна кауза да харесаме в интернет, която и рисунка на Исус Христос или икона на Богородица да споделим в дневника на приятелите си, по-добри няма да станем, ако не сме добри в сърцата си. Ако някой е съвестен по природа, той със сигурност ще спазва 10-те Божи заповеди и без да ги е чел, даже и ако не е чувал за тях. А който си е лош, колкото и да ги чете, дори и да е най-религиозният на света, пак ще си е лош и все ще му е тежко на душата. За съжаление, като цяло българите днес сме безбожници. И си патим от това.
Не са малко жените, които всеки ден виждам, че посещават близкия до вкъщи храм, напълно сами, с цел просто да се помолят. Но те са по-скоро изключение. А мъж да посети храм, освен ако не придружава жена си – това не е просто изключение, то си е цяло събитие. Явно намират вярата в Бог и ходенето на църква за нещо срамно, за признак на слабост, за женско занимание. Страхуват се, че околните ще ги помислят за слабохарактерни, ще им се присмеят дори, ако видят, че държат на подкрепата на Всевишния, а не могат да се справят сами в този живот. Иска им се другите да ги оприличават на героите от екшъните, като Джаро или Иво от българския сериал „Под прикритие“, а не да ги мислят за наивни мишоци.
Дали това е останало в нашия манталитет като травма от тоталитарното време, когато се е считало за срамно да се ходи на църква – не зная. Но много е жалко, че мислим така. Защото съм напълно убеден, че благодарение на Бог сме се съхранявали през многото трудни моменти в нашата история. Днес също оцеляваме, все някак, отново благодарение на Бог. Ние сме от малкото народи по света, които са толкова дълбоко свързани с християнската вяра. И трябва да се гордеем с това.
От друга страна, напоследък стана модерно да се казва, че религиите са измислена за по-лесното подчинение и манипулиране на масите. Аз се съмнявам в това. Да, наистина религиите са се използвали хилядолетия наред за контрол, и още се използват. Но, замислете се, дали наистина това е било първоначалното им предназначение? Ако пък не са били измислени за разединение, а за обединение?
Та така ходи на църква бай Ганьо. Добре, че повечето българи не са като него. Добре, че и Бог ни обича и ни пази, въпреки него.
