Казват, че учителят не може да научи никого на нищо, той само показва пътя към знанието, а как ще го видят учащите и дали ще тръгнат по него, вече е въпрос на желание, труд, вдъхновение и много други външни фактори.
Напоследък българското общество поставя, като един от основните проблеми, пред себе си, въпросът за образованието. И как може да се повиши неговото качество? Тези размисли доведоха до промени в закона за образованието. Дали са положителни или не - времето ще покаже.
Това, което трябва да се запита всеки от нас, е защо една работеща образователна система, даваща добри кадри доскоро, вече не отговаря на нуждите на учащите и защо сякаш се загуби интереса към образованието?
Тези въпроси са от значение, наистина, но днешната действителност предполага всеки българин да е завършил висше образование. За да кандидатстваш за добре платена и квалифицирана работа в България, е необходимо да си висшист, с компютърна грамотност, поне един западен език, добри комуникативни умения и стаж.
Именно това е и причината, почти всички завършващи ученици, да се насочат към харесваната от тях професия и нейното изучаване, в съответното висше учебно заведение. А доколко професионалното ориентиране е качествено и доколко всеки се е насочил към правилната професия, това е предмет на друг разговор.
Знанията натрупани в ученическите години са базови, като обем са доста, стига да бъдат усвоени качествено. И тук идва въпросът: Какво ще правим с тях? – всеки сам решава, според интересите, възможностите, наученото и желанията си.
Съществуват т.нар. „модерни” специалности, към които се ориентират голям процент бъдещи студенти. До скоро това бяха икономиката и правото, а днес най-желани са психологията, маркетинга, журналистиката.
Когато се явяват на кандидат – студентски изпити, завършилите ученици не мислят, особено задълбочено, за своето бъдеще в съответната област. Тях все още ги вълнуват студентският живот, който предстои, откъсването от семейната среда, самостоятелният живот без ограничения. И на заден план остава въпроса: Защо?. Освен първата причина – заради добре платената работа по-късно - има и други.
Всъщност на висшето образование му е отредено да затвори образователния цикъл и онези, които до този момент са трупали, голям обем, знания, без практическа насоченост, да имат възможността да се ориентират в наученото и да профилират своите умения.
В края на своето обучение студентите вече са наясно какво им предстои, с какво искат да се занимават и какви професионалисти ще бъдат. Така те могат успешно да се реализират в избраната, от тях, сфера и да израснат в професионален план.
