България трайно се настанява между държавите с несвободни медии в Евросъюза. Генералният секретар на организацията “Репортери без граници”, Оливие Базил заяви неотдавна, че Унгария, която в момента е пример за правителствен натиск върху медиите, е само "върхът на айсберга". "В Румъния, България, Италия има безкрайно много нередности, противоречащи на принципите на ЕС", посочи Базил.
Какво на практика означава това за нас? На първо място това означава срам, в европейски и в световен мащаб. След това означава лоша среда за инвестиции и никак не на последно място означава лоша информираност на обществото. “Несвободни медии” всъщност означава ЗАВИСИМИ медии. И ако в Унгария медиите се намират под натиск от правителството, както казва генералният секретар на “Репортери без граници”, то при нас натискът е троен-от правителството, което натиска бизнеса, който от своя страна натиска медите, които притежава, а те от своя страна проявяват станалата вече дежурна автоцензура.
Почти няма човек у нас, който да не знае, коя медия на кого е. Когато се заговори за актуалност и обективност на новините, всеки казва: “не гледам тази телевизия, защото е на еди кой си”, или “не чета този вестник, защото той е обвързан с еди кой си, който е от еди коя си партия”, или пък: “този сайт е на еди коя си групировка и не считам новините за обективни”. Обикновените хора знаят, кой стои зад съответните медии, какво да говорим за политиците и държавниците ни…!
Проблемът не е в това, че някой бизнесмен си е направил, или си е купил медия, проблемът е, че не всеки бизнесмен може да управлява медия. Медиите не са класически ООД-та, защото те имат обществена функция. Преди известно време имах професионални ангажименти в един сайт, който имаше финансови взаимоотношения с известна трибуквена икономическа групировка от Северна България. Мой колега откри ситуация, при която две бивши PR-служителки на едно министерство, са подписали договор за популяризиране на една европейска програма в социалните мрежи, на стойност 50 хил. лв. Моят колега написа информация за случая, като преди това потърси различните мнения, както е професионално да се направи и буквално след минути беше санкциониран от главния редактор, който на свой ред е бил “смъмрен” от собствениците, които пък са от въпросната трибуквена икономическа групировка. Статията беше незабавно свалена от сайта. Оказа се, че въпросната групировка имала договор със същото министерство за подобна дейност, за популяризиране на същата тази програма и не било редно да се пише против това министерство…!
Тук проблемите са всъщност три. Първо е личният, на колегата, който открива събитие, описва го и вместо да го похвалят, той е наказан с това, че статията му е свалена от сайта. На второ място, но не по важност е проблемът със самата медия, която обслужва, а не информира. На трето място, но може би все пак на първо по важност, е въпросният договор. Масово медиите сключват такива договори с държавни институции. Те са наричани “договори за информационно обслужване”, но зад тази лъскава фасада се крие всъщност нещо много нечистоплътно, което можем да наречем откровено-купуване на рахат от страна на институциите.
Нямам представа, как е в другите държави, може би и там има такива договори. Все пак медиите трябва да се издържат от нещо, освен от реклами. Пазарът на рекламите беше един от най-пострадалите при старта на икономическата криза през 2008 г. И все пак, едва ли целта оправдава средствата, защото целта е обективното информиране на обществото, а средствата са-журналистическите похвати, които могат да виреят само и единствено в свободна среда.
Друг основен проблем е, че единици събират в ръцете си множество лостове на власт, като купуват десетки медии. Така те се превръщат в медийни магнати и контролират качеството на потоците на информация, съобразно собствените си икономически интереси. Такива случаи у нас вече има няколко. А това може да бъде регламентирано просто с един нов закон за монополите, или по някакъв друг подходящ начин, който да измислят юристите, убеден съм, че има такива възможности.
В същото време, все повече бизнесмени у нас купуват медии и поставят кукли на конци там, които те контролират, но формално се води, че куклата управлява. Такъв е случаят с един столичен (национален) вестник, който през миналото лято почти фалира.
У нас просто няма хора, които да притежават вестник, или телевизия, или сайт, списание, агенция, каквото и да било медийно проявление, което да не е непременно обвързано с друг вид икономическа дейност-банка, търговска фирма, или поне друга медия. Нямаме независими медийни собственици, а как тогава да искаме независими медии…!?
Неотдавна статистиката отбеляза, че най-свободни са електронните меди и по-специално-сайтовете за информация и новини. Фактът, че това, което четете в момента е медийна реалност, може би е едно от малкото доказателства за горното твърдение. Интернет все още е относително свободно пространство, въпреки неотдавнашните домогвания на ACTA. В интернет все още може да се намери истината за дадено събитие, новина, или разследване.
Казвам това, не защото пиша тези редове именно в информационен сайт, а защото аз винаги съм си бил “вестникарче”. Вестникът за мен винаги е бил нещо почти сакрално, защото мога да “пипна новината”, да усетя аромата й на печатарско мастило и въпреки това, честно си признавам, че интернет-медиите днес наистина са по-свободни. Оставям анализа на това на медийните специалисти и PR-ите.
Все още се изкушавам да си купя вестник и да чета с почти религиозен интерес, но все по-често се хващам, че предпочитам интернет и то определени медии там, защото са ме спечелили, защото са били обективни и защото не ме манипулират.
