Поне от пет години бялото було на българския патриарх се развява в мечтите на доста от Високопреосвещените ни митрополити.
Злата мълва твърди, че Николай Пловдивски отдавна се разхождал из митрополитските си покои, именно с бяло, вместо с традиционното черно було...за да свиквал...! Е, факт..., българският патриарх и софийски митрополит Максим си отиде от този свят и сега изборът на негов заместник е актуален.
Според Устава на Българската православна църква-Българска патриаршия, новият патриарх трябва да е бил действащ митрополит поне пет години, да е навършил 50-годишна възраст, както и да има правилни възгледи за православието. На практика това изключва от избора митрополитите: Доростолски Амвросий, защото няма стаж и Николай Пловдивски, защото няма и стаж, и години. Останалите обаче са напълно избираеми. Някои от тях са доста попрестарели, но едва ли това ще бъде критерий при избора, или поне, няма да бъде водещ критерий.
Стана ясно, че Великотърновският митрополит Григорий ще изпълнява задълженията на наместник-председател на Светия синод на БПЦ-БП временно, защото в момента по ротационен принцип именно той е старши митрополит на намаления състав на Синода. Знаем, че и патриарх Максим някога е бил наместник-председател на Синода, а след това стана и постоянен негов председател. Дали това ще е водещото при избора на новия патриарх,...едва ли, защото Григорий не влиза в коментарите за новия глава на църквата ни. Той винаги е бил някак притихнал и в страни от шума наоколо.
Говори се обаче усилено за Сливенския митрополит Йоаникий, който така, или иначе реално заместваше патриарха в последно време. Той обаче няма ясна позиция за почти всичко. Обикновено мрънка, измъква се от конкретни отговори, няма лице, а патриарх без лице някак не е патриарх.
Видинският митрополит Дометиан пък беше замесен в "женски истории", което от една гледна точка не е чак толкова лошо, защото мнозина от останалите пък са замесвани, при това не рядко, и в "мъжки истории".
Плевенският владика Игнатии е почти непознат. Той е анонимен дори и в собствената си епархия. Неврокопският Натанаил е твърде краен, а и казват, че бил доста болен.
Русенският сладкогласник Неофит също казват, че бил с разклатено здраве. Старозагорският Галактион, Американският Йосиф и Западноевропейският Симеон също са неизбираеми и заради това, че по един, или друг начин са далеч от делата на църквата в България, а и защото комай те самите не искат. А Галактион е превърнал Старозагорската митрополия в частен конак и това му харесва, което автоматично го изолира от избора за патриарх.
Калиник Врачански е почти връстник на патриарх Максим и едва ли ще има силите да поеме цялата църква, при положение, че поради възрастта и здравето си е поизоставил собствената си епархия, където на практика митрополит е епископ Киприян. Кирил Варненски пък е един от скандалните митрополити, дори и когато иска да направи нещо хубаво, все се забърква в конфликти от всякакво естество.
Остава обаче един владика и той е Ловчанският митрополит Гавриил. Той е на около 60 години-сравнително млад на общия фон на митрополитската възраст у нас. Освен това Гавриил е от малцината, които не са опетнени от сътрудничество на зловещата комунистическата "Държавна сигурност". Енергичен и активен е, но в същото време е скромен и целеустремен. Ако въобще можем да говорим за достоен човек, който да замести патриарх Максим на трона на православната ни църква, то най-подходящият и най-енергичният би бил именно Ловчанският владика.
Години наред здравословното състояние на патриарх Максим беше една от водещите новини, когато говорехме за църквата ни. Сега, когато него вече го няма тук, трябва да се замислим за бъдещето и на църквата, и на родното православие. Ние-обикновените миряни няма да имаме възможност да участваме в избора на нов глава на църквата ни, но можем да призовем нашите епархийски митрополити, както и бъдещите делегати на църковно-народния патриаршески събор, да проявят разум и да изберат наистина най-достойния сред тях, а според мен, абсолютно безапелационно това е ловчанският владика Гавриил.
Не е без значение, кой ще ръководи църквата и православието у нас. Дори и за невярващите, патриархът е личност, която има своето значение, защото освен духовен водач, той е и едно от официалните лица на държавата, което ни представя пред света. Ето защо е важно да се положат наистина национални усилия, за да изберем новото лице на българското православие и то да не ни посрами.
Макар и да не е уместно още днес, все пак искам да споделя едно мое лично впечатление от ловчанския владика митрополит Гавриил, когото наистина бих бил щастлив заслужено да видя в бяло було. Преди няколко години вървях по софийската улица "Цар Иван Шишман" към църквата "Св. Седмочисленици". В далечината видях, че срещу мен идва някакъв свещеник. Дори и като го наближих не можах да го позная. Сигурен бях, че го познавам от някъде, но...не се сетих, кой е. Чак когато почти се изравних с него разбрах, че това е именно ловчанският митрополит Гавриил и го поздравих. Той се усмихна леко и също ме поздрави. Беше облечен като обикновен свещеник, разбира се, с тази разлика, че има съвсем незначителни различия в одеждите на висшите архиереи. Носеше обикновена църковна шапка, без було. Беше скромен, обикновен, неразличим, но и в незабележимостта си изглеждаше някак възвишен. Ето такъв патриарх ни трябва, скромен и отдаден на вярата си, тих, кротък и велик в делата си "на нивата" на родното православие....!
Само тогава църквата ни ще придобие отново онази социална роля, която й принадлежи по право и ще си възвърне моралния статут, който е имала много, много отдавна.
