Преди още да са започнали да хвърлят камъни по мен и моята статия, която е израз на мнението на малцина, искам да кажа няколко известни факта относно думичката „чалга”.
Това е музикален стил, който е познат още като поп-фолк или етно фолк. В нашата страна е популярен в началото на 90-те години, като съдържа в себе си елементи от източната, арабската, балканската музика и орнаментика.
Етимологически думата носи значението на развлекателна музика още от времето на Османската империя и Възраждането – през 18 век.
Напоследък обаче се наблюдава една такава тенденция, при която съвременното общество хвърля вината, за своите недостатъци, върху чалгата, защото този тип музика носела със себе си низки страсти, противоречала с морала и учила децата да правят неща, които не трябва.
Появиха се и доста мнения за това, че България е една чалга - държава и хората, които живеят тук са с чалга - манталитет и са по-лоши и от най-лошите. Според мен значението на думата определено е преекспонирано и тъй като някои хора не тръгват да търсят проблема първо от себе си, започват от музиката.
Съгласна съм, че има и е имало и сигурно ще продължава да има текстове, които не са подходящи за деца, които са твърде пошли и влияят по неправилен начин на младото поколение, което е свикнало да слуша такава музика в кръчмите, дискотеките, кафенетата и изобщо – навсякъде.
Но също така не може да се отрече, че тъй наречената чалга върви в дадена посока, опитва се да израства и много напомня на румънските денс парчета, на сръбската, гръцката, турската, на балканската музика. А всяка стъпка в стъпка нанякъде.
От 90-те години досега все някакъв напредък има. И кавърите намаляха, и се наблюдават опити да се прави авторска музика, а и се засягат социално-значими теми.
Много определят чалгата като музиката на мутрите. Може би, защото в главата на всеки средно-статистически българин изплува картинката със задимените маси, хвърчащите салфетки и пари по деколтетата на певиците, които са твърде разголени.
Добре, дори да е така, макар че, с времето нещата са се променили, тук идва ред на няколко значими въпроса:
Дали чалгата е това, от което има нужда народът? Защо публично всички я отхвърляме, а вечер, в компания, я слушаме, че я и пеем и танцуваме на нея? Може ли проблемите в българското общество да произлизат именно от чалгата?
Та нали именно търсенето определя предлагането. И ако обществото ни имаше нужда от духовно израстване, то навярно вместо плакати за концерти на фолк- певици, щяхме да виждаме разлепени обяви за културни мероприятия. Ама май българинът толкова си е свил душицата от ежедневни проблеми, немотия и бедност, че си позволява да я отпусне само с чашка ракия и малко чалга.
Дори и чалгата да не е „здравословна” за нас и нашите деца, ако те са достатъчно добре възпитани, ако знаят и се учат, ако не бързат да пораснат и да започнат от ранна възраст с алкохола и са социално отговорни, то тогава чалгата няма да успее да повлияе никому. Няма да се провира в хорските домове по празниците и в делниците, в радостта и с мъката.
Може би такъв ни е манталитетът и ние, като всички балкански народи, си пускаме музика, за да забравим и си пием и си пеем нещо родно, било то и чалга. Ще мине доста време преди да израснем толкова, че да спрем да бъдем критични и да поставяме етикети навсякъде. А също и да спрем да упрекваме, преди да коригираме първо себе си.
Защото това, което ни обединява не трябва да бъде хвърлянето на камъни един срещу друг, а строенето на мостове...
