Тридесет и първи октомври или датата известна навсякъде като Хелоуин. Както знаете това далеч не е български или пък източно-православен празник.
Разбира се, това не пречи да сложим маските, костюмите и да се отправим към най-близкото парти, посветено на празника и не че повечето са наясно какво празнуват и защо се маскират, важно е купон да има.
А всъщност това е древен келтски празник - нощта срещу Нова година, когато се отваря границата между световете на живите и мъртвите и мъртвите си търсят тела, в които да се вселят. По-късно този празник става и западно-християнски под името Вси Светии и е за прослава на всички мъченици и светци. На тази ден в Америка, Англия и Канада, а и на много други места по света, децата, а и напоследък възрастните, обличат своите страшни и приказни костюми и отиват да събират бонбони, а ако не получат такива, погаждат някой хитър трик.
Тези два празника много напомнят на един, който се празнува на Сирни заговезни в България и това е денят, в който кукерите обличат своите костюми и гонят злите духове от домовете на хората. През целия януари, в началото на Новата година се организират кукерски събори с обредни ритуали, магически танци и игри.
Предполага се, че маските трябва да са дървени и възможно най-страшни, за да изплашат злото, като най-старинните са с облика на козел и бик. Този обичай е разпространен сред балканските народи и също както Вси светии цели прогонване на злите духове и плодородна година.
Нашите кукери не са така популярни както Хелоуин и не са се превърнали в индустрия и своеобразен начин за печелене на пари, подобно на много други чужди празници, навлезли на нашата територия. Но идеята е подобна, произходът и при двата празника е езически и целта е една и съща. Оказва се, че макар различията, има и много неща, които ни обединяват. А колкото до празниците, превърнати в индустрия заради печалбите, мненията са разнопосочни.
Въпреки всичко, празнуването винаги носи със себе си добро настроение, щастие и забравяне на проблемите. Хубаво е да знаем и какво точно празнуваме, защо сме част от даден празник, а не просто да се забавляваме заради самото забавление.
Зад всяко нещо на този свят стои въпросът: "Защо?", дори зад празниците. И ако по-често си го задаваме, нещата, може би, ще бъдат по-други.
Сега слагам островърхата шапка и отивам на лов за новини и лакомства. Дано не остане време за пакости.
