Нито една от трите концепции: за консумация, бизнес и икономика не е напълно непозната за един образован индивид. Повечето хора обаче ще разпознаят „бизнес”-а, като част от ежедневния им начин на живот. Нека тогава да го дефинираме: „Бизнес, (често разпознаваем като предприятие или фирма) е организация, ангажирана с търговия на стоки, услуги или и двете на един потребител”.
А ако искаме да отидем една стъпка по-напред и просто да увеличим мащаба, трябва да разгледаме най-общо дефиницията за икономика: „Икономиката се състои от икономическите системи на дадена страна или друг район; труда, капитала, природните ресурси и производството, продукцията, търговията, дистрибуцията и потреблението на стоки и услуги в този регион”. Очевидно е, че когато видите двете дефиниции една до друга, бизнеса прави икономиката. Какво по-добре би съчетало всички единици, които взети заедно дават дефиниция за икономика от една бизнес организация, особено в една типично пазарна среда?
Ясно е, че бизнесът прави икономиката, но нека да изследваме какво изгражда бизнеса. Всички и всичко, без изключение, се върти около потреблението. Най-простата и точна дефиниция за потребление е - „Само крайното купуване на стоки и услуги от индивидите определя потреблението”. Ако икономиката е създадена от бизнеси и те търгуват със стоки и услуги, тогава те се нуждаят само от потребители. Именно затова известна предприемаческа поговорка гласи: „Осигури ми пазар, а аз ще ти намеря, а ако е необходимо и ще ти произведа какъвто и да е продукт”.
Силата на дадена икономика неминуемо се измерва посредством цифри, обем и ниво на потребители, пазаруващи продуктите и услугите, осигурени от бизнеса. Потребителите биха могли да са местни и чуждестранни, като и двата типа са еднакво значими. Основата, началната точка обаче за изграждането на една икономика е местният пазар. Типична характеристика за развита икономика е съществуването на силна средна класа с висока покупателна способност, силно трудеща се – произвеждаща и харчеща – потребяваща. Чуждестранните потребители са, разбира се, еднакво важни, но да разчиташ основно на международния пазар може да доведе до силна зависимост от политиката на други страни - да разрешават желаните нива на търговия на стоки и услуги.
При всички положения, потреблението е ключът за развитието на обществата. Америка е типичен пример за развита пазарна икономика, която успешно е създала модел на силно работеща и консумираща средна класа. Това обяснява защо тази страна е една от водещите икономически сили в света. Хората просто работят и харчат много. Това е ролеви модел, който трябва всички да последваме, ако искаме да участваме в изграждането на една добре развита страна.
Потреблението е толкова съществено, че американците дори са го определили като патриотично. „Пазаруването е патриотично”, казват лидерите. След атаките от 11-ти септември в Америка, първоначалните финансови загуби се равняват на приблизително 50 милиарда долара, но опасенията на лидерите бяха най-вече съсредоточени върху психологическото влияние, което този терористичен акт би оказало върху хората. Най-голямата опасност е, че хората, в следствие на страха, биха намалили потреблението си.
За да докажа тезата си, ще ви предоставя следните примери: Западните лидери се притесняват от възможна рецесия, продиктувана от терористичните атаки в Щатите и затова подканват гражданите си да харчат пари - да резервират почивки, да купуват нови домове и коли; г-н Буш каза на американците „качете се на самолетите, стимулирайте бизнеса на Америка”, анонсирайки подобрените мерки за сигурност при търговските полети; г-н Кретиен подкани канадците да се изправят срещу терористите с портмонетата си; кметът на Ню Йорк – Рудолф Джулияни каза, че неговият град има нужда това „най-добрите купувачи в света” да се върнат в ресторантите, театрите и магазините. Списъкът с подобни примери е много дълъг, но смисълът е пределно ясен – силната икономика се нуждае от силно потребление.
В заключение, хората които печелят и харчат пари зареждат икономиката. Колкото повече го правят, толкова по-добре. Силно печелещите и харчещите потребители са най-добрият принос за развитието на страната. Такива индивиди трябва да се толерират, уважават и възнаграждават. Тяхното съществуване, дейност и начин на живот хранят индиректно бедните семейства. Потреблението трябва да бъде стимулирано по всяко време, на всички нива, за да има добре работещи икономики.