Голяма част от миряните, които носят големи и тежки кръстове, ходят на Божи гроб и правят други подобни деомонстрации на религиозност, просто извършват едно голямо лицемерие. Зад вярващите им лица често се крият дяволски душички. За това лицемерие се споменава и в българската литература, когато тя интерпретира 482-те години на османско владичество.
Ако видим във Фейсбук, че „човекът Х се е отбелязал като „православен християнин“, би следвало да се възхитим от това, колко религиозен е човекът Х, след като дори и в социалните мрежи го демонстрира. Но наистина ли Х е толкова религиозен, колкото претендира, че е? Отскоро и самият Папа използва активно Фейсбук и „сее” мир и любов по света онлайн. Моли се за умиращите от глад деца по света, докато златните му одежди, корона и жезъл блестят на площад Сан Марко.
Претендирането, че сме християни във Фейсбук е не по-малко лицемерно от това в реалния живот. Лицемерието си личи още повече, когато видим, че човекът, чийто профил разглеждаме, е отбелязал, че е християнин, но в същото време харесва страниците на „звезди” от шоубизнеса с нехристиянско поведение, както и страници на лускозни стоки и услуги, чието изкушение също не е никак мирянско.
Съвременници сме на хора, които крадат и убиват, а изведнъж с тях става някакво чудо. Когато им се случи нещо, което да ги накара да се стреснат, започват да даряват големи суми за реставрации на църкви (въпреки че най-големият дарител на храм-паметника „Ал. Невски“ в София е дядо Добри, който проси по централните софийски улици, а изпросеното дарява на емблемата на нашата столица), подаряват луксозни коли на църковни служители, даряват средства благотворителност, но душите им остават все така черни. Отново биха крали, ако им се наложи. „Вълкът козината си мени, но нрава не”, е казал народът. Лошите деяния не се изкупуват дори и с добри такива, а само с искрено разкаяние, според християнската етика.
Нерядко срещаме и хора, най-вече жени, с не особено високо интелектуално ниво, които ходят от врачка на врачка, окичени са с амулети за здраве, късмет, религиозни символи и прочие. Изглежда, че са прескочили онези страници от Библията, които порицават ходенето по врачки и магьосници. Но най-вероятната причина е, че така им се струва по-изгодно. Хем врачките да им дават здраве и късмет, хем Бог и той да им прощава греховете.Така на две места намазват. Сменят религиите си, ходят от църква в църква, дори попадат от секта в секта. Надяват се и се заблуждават, че могат да правят каквото си поискат, а когато стане напечено за тях - Бог просто ще им прости, защото е милостив.
Все още се срещат възрастни хора, възпитани във вяра и добродетели преди 1944г. Тоталитарната власт в България е успяла да превърне повечето хора в атеисти или поне в агностици, а голяма част от „религиозните“ в лицемери. А истинските вярващи възрастни, възпитани отдавна, имат винаги ведри и усмихнати лица, обикновено са слабо образовани, но житейски мъдри. Често можем да ги видим да чистят пред къщата или блока си. Дори когато критикуват, го правят с усмивка, за разлика от повечето им връстници. Сякаш те не знаят какво е злоба, все едно не са от този свят и никога не са срещали с човешката лошотия.
Лицемерната вяра не може да донесе добро на хората, а именно обратното. Защото с нея те заблуждават не чак толкова околните, колкото самите себе си.
