Трима български роми от Добричко ядосаха цяла България с една снимка, защото се снимаха в доста странни пози с портретите на Васил Левски, княз Борис І и цар Симеон Велики. Момчетата едва ли са предполагали, колко известни ще станат. Дали това е била целта им, дали са искали да стигнат до тук, дали въобще са си давали сметка, какво точно правят....едва ли...!?
Зад тази на пръв поглед ординарна, елементарна, регионална, и в крайна сметка доста тъпа шега, прозира една много по-притеснителна истина. Младите хора у нас, не познават граници. Те не познават географските ни граници, какво да говорим за граници в поведението...! Младите хора у нас нямат граница за алкохола, секса, за наркотиците, за така наречения "живот", те не познават лимити и в общуването помежду им. Живее се сега, именно в този момент, като от него се изисква и изстисква всичко, което е възможно да се получи като дестилат на удоволствието.
Вярно е, че младите именно заради това са млади, за да са буйни, невъздържани, внезапни, непринудени, НО..всичко трябва да бъде все пак в определени граници.
Ако попитате хората по улицата, много от тях с удоволствие биха извършили физическо премахване на доста родни политици, НО, като едни нормални хора, всички са принудени да се придържат към нормата, защото са наясно, че законът ще ги санкционира, ако избиват хора...! Това е абсолютността на нормата, тя освен реално действие има и "автостоп"-действие, което регулира нормалността в едно общество. Само че, нашето общество отдавна не е нормално.
Няма как да е нормално Андрешко да извършва почти отвличане на съдия-изпълнителя и това да остава ненаказано. Няма как ученички да се бият до безсъзнание и това да не се санкционира от учители, родители и дори от случайни минувачи. Няма как да се избиват студенти по парковете, само защото приличали на гейове и това да не доведе до залавяне на престъпниците и осъждане на постъпката. Няма как..., няма как...., няма как,...само че май ...има как.
Забелязали ли сте, че в поне 85% от сериите на анимационните легенди Том и Джери, мишката печели. Дори и да не е справедливо, мишката все печели и котката страда. Само че в това филмче някак персонажите се разминават и се заменят един друг, при това непрекъснато. Това тотално ме обърква, дори и днес. Не зная кога да се идентифицирам с котката и кога-с мишката. На 38 години съм и едно анимационно филмче ме обърква още от дете.
Едва ли проблемът е само и единствено в моето чекмедже. Ако се огледаме, има толкова много еквиваленти на това филмче, в които насилието, справедливостта и възмездието са подменени. Измеренията са обезличени, тоест...липсва граница. Е, защо тогава се чудим днес, че едни роми от където и да са в България, поднасят портретите на Левски, княз Борис І и цар Симеон Велики към чатала си, или виртуално облизват ликовете им...!? Не, това не е скандално, това е напълно нормално в днешната държава България.
Всичко, което се е случвало през последните повече от 20 години, всичко, което се е случвало и в предишните 45 години, завоалираното обучение в безродие и безверие, интернационалността и мимикриралите ценности всъщност превръщат постъпката на ромите в нещо напълно закономерно.
Не е нужно да се настройваме срещу "Факултето", че от там се развъждала антибългарска кампания...! Достатъчно е да попрегледаме стенограми от заседания на Парламента ни и ще видим, че всъщност, не във "Факултето" е проблемът на българите днес.
Надписи от сорта "Циганите на сапун" отдавна висят по фасадите на съвременна България. Но тези надписи няма да възпитат младите ромчета, че не е правилно да поднасят портрета на княз Борис І към невъздържаните си чатали...! Така не се прави в нормалните общества, независимо, дали говорим за роми, турци, евреи, арменци, марсианци, или лунатици...!
Държавата е тази, която трябва да регулира обществото, а то от своя страна да саморегулира самото себе си, при това по собствена инерция. Само че, инерцията ни е сбъркана, тя просто не е в посоката, в която върви съвременността. Модерното за нас всъщност е просташко, смешното е трагично, наглото е интересно, а престъпното е възхитително. Ето къде ни е проблемът..., не знаем кое какво е, не знаем, как да го възприемем, как да го анализираме, как да го смелим, да го сдъвчем и как да го предадем на този след нас.
Младите роми, които се погавриха с портретите не са се замислили, че извършват престъпление всъщност срещу самите себе си. Те нагрубяват собствените си родители, собствените си баби и дядовци. Но у нас баба и дядо отдавна вече са "дъртите", мама и татко са "на'ште"...няма интимност на общуването, липсва уважение към обръщението. Може и да Ви се струва дребнаво, но именно от тук започва всичко...!
Така се стига до облизването на портрета на цар Симеон Велики, имитацията на сексуално обругаване на портрета на княз Борис І и грозното провесване на обратно на портрета на Васил Левски. За тези момчета цар Симеон Велики, княз Борис І и Васил Левски много отдавна са просто улици и булеварди, а не реални исторически личности. Тук вина едва ли има само техният учител по история, тук вина имат на практика всички в административната територия, наречена България.
Да, трябва да осъдим този акт на безразличие, но чие е това безразличие, дали на семейството, дали на учителите, дали на самите момчета, кой, кой е безразличен, за да се стигне до тук!? Трябва да ги осъдим, но нека да не ги превръщаме в изкупителни жертви на последните 70 години. Моралното насилие няма да породи интелектуално благородство, защото ако Макаренко беше прав, днес нямаше да тъне в забвение...!
