На всеки от нас е добре известно колко много обича да си пийва българинът – с повод или без повод. Случва се да се напие от радост или пък от мъка, за да забрави, а напоследък, ако не всяка вечер – по чашка, то поне всеки уикенд.
Такава тенденция се наблюдава най-вече при младите, за които забавлението върви ръка за ръка с алкохола. Ако не са на градус, едва ли могат да се забавляват пълноценно. Такова е общоприетото виждане на нещата. След няколко силни питиета падат и задръжките, изчезва и срама, и настроението се подобрява, и си мислим, че можем да кажем всичко на всеки.
Истината е, че в днешно време не общите интереси и възгледи за живота са тези, които сближават хората, а алкохолът. Едно от най-големите геройства е да се напиеш до безпаметност, а на другия ден да споделиш с приятели как си „избухнал” снощи.
Все по-ниска е възрастта, на която тийнейджърите започват не просто да употребяват, а да злоупотребяват с алкохола. Така за няколко години вече са се наживели и всички забавления им изглеждат еднообразни. Не намират смисъл да се виждат с приятелите си, ако разбира се разговорите не са придружени с алкохол.
С годините причините за пиенето се променят, но количеството на погълнатия алкохол не намалява. Разбира се, има и такива, които не искат да тровят организма си и пият само с повод и в краен случай. Има и такива, които обичат да пият само по чаша в приятна компания, докато вечерят. Винаги е добре, когато намерим златната среда.
Дискотеките, клубовете, нощните заведения са пълни с щастливи младежи, на градус, а дори и в музиката, която слушат се пее за пиянство, ама не като онова, което някога е опиянявало нашите предци, водени от идеята за свобода, а едно малко по-различно такова.
Алкохолът е порок, а заедно с невежеството и липсата на отговорност води до деградация и пагубни последици, особено при младите. Защото освен, че ни прави щастливи и ни кара да забравим, понякога, а в последно време, доста често, ни прави агресивни и то – до крайна степен.
Историците откриха, че още през Средновековието в България, старите българи са произвеждали ракия и тази дълговековна традиция не може да бъде спряна с акцизи, закони и европейски норми. Наясно сме, че който дълги години си вари ракия и си отглежда прасе, което да заколи за Коледа няма да спре просто така. Българинът си обича и салатата с ракия, и мезето с червено вино. Произвежда си алкохол за собствена употреба и е майстор в това, което прави.
А понякога, когато му е тежко намира утеха в чашката вечер – и за високите цени, и за ниските заплати, и за личните несгоди. Забавлява се с приятели, гостоприемен е, обича шумните компании и веселието, защото колкото и да му е тежко, все някаква разтуха трябва да има. И дойде ли петък и събота вечер настава едно всенародно опиянение, което за малко откъсва всички от сивите панелни дни.
Алкохолът съпътства човека още от Древността, но още оттогава хората знаят, че всяко нещо е полезно и хубаво, когато не се прекалява с него, затова „консумирайте с удоволствие и мярка.”
