Българите се гордеят, че са една от най-интелигентните нации в света – и вероятно с право. Неизвестно защо обаче, когато опре до финансови решения, често действаме на сляпо, или се доверяваме на мнението на познати, които не са по-запознати с темата, отколкото самите ние.
Родният застрахователен пазар е типичен пример за дефицита ни на финансова култура. Разбира се, първото, което се набива на очи, е тоталното ни нежелание да се погрижим за „черни дни”.
Според данни на европейската браншова организация CEA, сред всички европейски държави единствено турците и румънците харчат по-малко от нас за застраховки на глава от населението. Що се отнася до животозастраховането, сме на последно място, с едва 15 евро годишно, спрямо средно 1150 евро за Стария континент.
Журналистите, отразяващи сектора, чакат поредното природно бедствие, за да разтръбят отново за ползите от полиците. Самите те обаче често се оказват водени по-скоро от емоции, отколкото от познания. Типичен пример за това бяха наводненията в село Бисер от миналата година.
Наслушахме се как хората не са се застраховали срещу бедствието, но малцина си направиха труда да отбележат простия факт, че стандартната ипотечна застраховка не покрива подобен риск – не само у нас, а и където и да било по света. Каква е причината? Просто опасността да те залее водата не е особено съществена, ако живееш далеч от реки и язовири – и следователно жителите на „безопасните” райони никога не биха се бръкнали да платят. Тези, които имат от какво да се страхуват обаче, трудно ще намерят компания, която да иска да ги обслужи – просто защото застрахователят се натоварва с твърде висок риск. Ако се случи бедствие, почти всички негови клиенти ще подадат иск, и той няма как да компенсира загубите си. Съвсем различен е случаят с почти всички останали рискове – като обир например, защото едва ли има домакинство в страната, което може да се похвали, че се чувства неуязвимо в своя дом. И тъй като рисковете са равномерно разпределени, парите, които дружеството плаща на едни, идват от премийните вноски на други.
Медиите подведоха хората да се втурнат да купуват застрахователни пакети,
които няма да им свършат никаква работа, в случай, че близкият язовир прелее. Съществуват обаче и други тънкости по темата, с които, ако не сте наясно, може да загубите пари.
Случва се да се оплачем на познати „вчера в нас стана наводнение!”. Пред приятелите си можем да използваме каквито думи искаме, но ако напишем същата фраза в иска си пред застрахователя, рискуваме да си останем без обезщетение. Защото, това, което се е случило наистина, е спукана тръба, а не „наводнение” (което пък се води природно бедствие). Единият случай се покрива от полицата ни, другият – не.
Изглежда смешно, че искът ни може да бъде отхвърлен по подобна абсурдна причина, като погрешен избор на термин, но опасността, дори и да ви се струва пренебрежително малка, си струва да се отбележи.
Друг набиващ се в очи парадокс е,
че понякога договорът ви може да ви защитава в случай на кражба с взлом, но не и ако обирджията е използвал шперц, или е откраднал ключовете ви, да речем. Вратичките, които си оставят компаниите, са неизброими, а ние продължаваме нехайно да не четем договорите си, и после да пълним форумите с оплаквания. Жалбите ни, макар и обикновено да са съвсем основателни от гледна точка на разума, издишат пред лицето на закона.
Имайки предвид, че българинът обикновено не се грижи да застрахова дома си, основната причина да си купи имотна полица остава изискването на банките при отпускане на ипотечен кредит. Ентусиазирани, че сме се добрали до мечтания заем и скоро ще сме новодомци, оставаме слепи за „подробностите”. Обикновено финансовата институция ни предлага към ипотеката и стандартна застраховка, и ние рядко си правим труда да попитаме за условията по нея, донякъде от страх да не бъде отхвърлена молбата ни за кредит. Истината е, че не само имате право да задавате въпроси, а и ако решите, можете да закупите покритие от което си искате друго дружество, а не препоръчваното от банката. Или пък да изискате допълнително покритие – в случай че хитрецът обирджия има шперц в джоба си, например.
Когато опре до задължителните застраховки, масовото непознаване на материята
понякога достига шокиращи нива. Наскоро мой познат се оплака, че колата му е понесла сериозни щети след претърпяна катастрофа, а той не получил нито лев. „А ти от коя компания си купи Каското?” – питам заинтересовано аз. „Ами! Ще давам пари за Каско! Че нали вече имам Гражданска!” – отвърна той.
Сигурно мнозинството от читателите ще схванат хумора на диалога, но за тези, за които той остава мистерия, че поясним – Гражданска отговорност покрива щетите на трети лица, причинени от вас. С други думи – ако сте виновен, няма вие да плащате за разбития фар на другия шофьор, а застрахователят ви. За своя собствен автомобил обаче ще трябва да се погрижите сам.
Имайки предвид, че нямаме идея за какво всъщност плащаме задължителната „Гражданска” всяка година (освен да не ни глобят, разбира се), ние, българите, извадихме шестица от тотото с предпочитанието си към спестовните застраховки Живот.
Тъй като съм от параноиците, които се чудят какво ще стане, ако утре ги блъсне автобус, неизбежно съм се замисляла как да осигуря семейството си, ако не дай си боже се лишат от моите доходи. Купих си обаче рискова застраховка – тя е доста евтина в сравнение със спестовната, а и, често казано, ако ще спестявам, лесно мога да назова далеч по-доходни варианти.
След мъдрото решение на Симеон Дянков да облага с данък
лихвите по депозитите обаче започнах да се замислям. Не че имам чак толкова пари, за да се безпокоя, но пък защо да ги давам за налог, който не одобрявам? Тези, които имат за какво да се тревожат, и досега са разчитали на влоговете, намериха и друга вратичка затръшната – ще се облага и капиталовата печалба от търговия с ценни книжа.
Това ще накара българите да погледнат с възродена обич спестовните застраховки живот – на този фон те не само може да се окажат съвсем приемливи от инвестиционна гледна точка, но и включват всички плюсове на рисковите застраховки.
Според последния отчет на Комисията по финансов надзор, към края на юли премийните приходи от спестовни животозастраховки възлизат на 17.035 млн. лв., а още допълнителни 6.32 млн. са събрани от продажбите на застраховки за пенсии или ренти.
Застраховката Живот, свързана с инвестиционен фонд, която, на фона несигурните капиталови пазари, позагуби популярност, събира 3.36 млн. лв.
Незначителни сума на фона на депозитите на населението, възлизащи на 33.069 млрд. лв. към края на август, според последната статистика Българска народна банка.
Чудя се обаче как ще се промени тази динамика в бъдеще – може би все пак, макар че българинът отказва да прочете застрахователния си договор и взима парични решения, хвърляйки „ези-тура”, ще се окаже, че през цялото време е бил на прав път. Е, поне що се отнася до предпочитанието си към спестовните застраховки Живот.
Така и при галопиращата инфлация, която помним от края на миналия век, отново спечелихме ние –финансово нехайните, които нямаше какво да губим, освен дълговете си. С настоящата си политика, крачка по крачка, Симеон Дянков ще ни превърне в нация на епикурейци и хедонисти.
