От 1 юни 2012г., международния ден на детето, се забранява пушенето на закрито във всички обществени места в България. На летищата ще бъдат изградени специално обособени за целта самостоятелни помещения. Забранява се пушенето на открито на детските площадки, дворовете на детските градини и училищата. Аз като непушач приветствам тази забрана.
Не, че не уважавам избора на всеки да прави със себе си каквото си поиска, напротив. Но съм категоричен в това, че пушачите трябва да уважават нас, непушачите, и да не ни правят жервти на техния порок. Въпреки това, че забраната ще доведе до нови проблеми, които също ще трябва да бъдат разрешени някак, аз я приветствам.
От дълги години чакам момента, в който ще вляза в някое заведение и няма да ме обгърне димна завеса, няма да мириша на пепелник след като изляза от там. Иначе да, вярно е, че ниският и шкембест чичко, пръскащ страсти на дансинга с цигара в уста, вече ще трябва да измисли друг начин, по който да бъде атрактивен за студенКите в дискотеките.
Тежкият златен ланец ще му виси някак странно от шията без престижната ултракубинска пура в устата му. Но за негова сметка, родителите, които искат да отидат да обядват или вечерят в ресторант с децата си, вече няма да чувстват неудобството да издирват заведение, което да е безопасно за техните деца.
Откакто се помня забелязвам, че пушачите се делят да два типа хора. Едните добре осъзнават, че пушенето е порок и често правят или са правили опити да спрат да пушат, било то по тяхна собствена инициатива или по инициатива на техен близък. Именно такива са хората, които успяват да откажат пушенето. Без значение дали са се опитвали да спрат или не, този тип пушачи се съобразяват с околните, не пушат в присъствието на своите и други деца, дори често избягват да пушат в компанията на приятели и познати, които биха имали против. Когато са в затворено помещение, например на работа, те често пушат на балкон или навън, както е и редно.
Най-много да си позволяват да пушат в собствения си кабинет, където не работят други непушачи, което според мен е допустимо. Често тези пушачи също не понасят миризмата на цигарен дим в затворено помещение. Ако разберат, че техните собствени деца пушат, тези родители правят всичко възможно да ги накарат да спрат.
Дори и да са против забраната те са предимно спокойни и уравновесени хора.
Другият тип, без значение дали осъзнават или не това, че пушенето е порок, са агресивни и несъобразителни не само като пушачи, а и изобщо като хора. Повечето пушачи в нашата страна са именно такива. Миризмата на цигари, която се вее като невидима мантия след тях, само помага на околните. Тя ги отблъсква и предпазва от това да си имат вземане-даване с тях.
Те пушат на работното си място, държат се нагло, ако им се направи забележка, а и изобщо са арогантни и нахални. Те не само, че палят цигари на типичните неподходящи за това места, а и си пафкат на всякакви други чудни места - влакове, бензиностанции, тоалетни, коридори, асансьори, квартални магазини, детски площадки... Чрез това си поведение те избиват чувсвото си за незначимост. С цигара в ръка, на неподходящо място, те биват забелязани. Иначе никой не би ги отразил. Този комплекс при тях е толкова силен, че майки, облечени в оригинални анцузи на Адидас, със златни украшения по себе си и очила тип „аз съм звезда“, си пафкат в парковете, докато димът им отива в муцунката на собствените пеленачета. Случва се някоя възрастна госпожа или господин да им направи забележка, но в крайна сметка така най-много да бъдат нагрубени или напсувани от родителките.
Зависимостта може да бъде психическа, т.е. навикът да пушите да ви успокоява, както и към веществото никотин. Решилите да откажат пушенето най-често трябва да се справят и с двете зависимости.
Науката предлага много начини за намаляване и отказване на тютюнопушенето.
Пример за това е никотинозаместващата терапия. Тя може да бъде чрез никотинови лепенки, дъвки, спрейове, таблетки и др. Психотерапията също често се използва за лечение. При никотинозаместващата терапия пушенето намалява до 2 пъти. Но според последните изследвания, проведени във Великобритания и САЩ, никотиновите лепенки и дъвки не помагат на пушачите да откажат цигарите за продължителен период от време. Те са помагнали на не повече от 1/3 от участващите в изследванията да преустановят пушенето напълно.
Тези изследвания доказват и моето схващане, че какъвто и научен метод да изберете, за да преустановите пушенето, трябва да знаете, че никой производител на тютюневи лепенки няма да ви предложи перфектното решение, с което да откажете пушенето.
Повече методи имат слаб ефект, колкото и убедително да звучат рекламите им.
Електронните цигари също не са средство за отказване на тютюнопушенето, погрешно
на схващанията произлезли от първоначалните реклами. Те само го заместват. Но имат и предимства. Пушенето с ел. цигара излиза по-евтино в много страни. Тя се презарежда с никотинова течност. Състои се от от батерия с автоматична или ръчна активация, нягряващ елемент и пълнител. При всички положения електронните цигари са по-безвреден заместител на тютюневите цигари. С нея поемате само никотин, а при цигарите се поемат и още много други убийствени съставки.
Ето как мой близък е отказал пушенето. Сега той е над 80 годишен, младолик е и е в отлично здраве. Живее активно, дори изумява близките си с хобито си да шофира.
Започнал е да пуши в казармата, защото всички други също са го правили. Така започват да пушат и 99% от тийнейджърите и младите хора – защото всички други го правят. Пушил е цигара след цигара. Малко след като е навършил 40г. го приемат в болница в прединфарктно състояние.
Лекарите са били категорични, че причината за състоянието му е страстното пушене.
Много се е стреснал и от този момент нататък никога повече не палил нито една цигара. Дали съвременната наука и технологии могат да накарат някого да откажете цигарите – не знам. Да го накарат да спре изведнъж – абсурд. Но страхът явно може.
Страх лозе пази.
