Животът край мен ме провокира да пиша по едни или други теми. И така, миналата сутрин, докато пътувах с междуградския транспорт, станах неволен слушател на разговор между шофьора и контрольорката. Не слушах дълго, но за времето, в което се возих, разбрах, че той е учител по история и така се беше прехласнал да разказва за балканските войни, че изостана от разписанието с 15 минути, които не са много, освен ако не бързаш за следващ автобус. Да не говорим, че и представа си нямаше от билети, таксуване, спирки и други. Та тази кратка история, с която започна моя понеделник, ме доведе на определен род мисли.
Ако всеки имаше възможност да прави това, за което е учил и да се реализира по специалността си, тогава нещата, навярно, биха били по-различни. Със сигурност моят шофьор на автобус е по-добър учител от много други, които преподават предмети, за които нямат съответното образование. От друга страна има и много безработни шофьори, които ще стигнат навреме и ще си вършат работата перфектно. Всичко, както винаги е надолу с главата. И как няма да бъде? – такава е криворазбраната ни цивилизация.
Разбираемо е, че търсенето определя предлагането и че без да се замислят, много хора, които са завършили различни специалности, бързо се специализират в една или друга професия, за която има вакантни места. Ако частният бизнес се интересуваше от това какви млади специалисти произвеждат университетите и полагаше усилия да реализира някаква двустранна връзка, може би в България, работните места щяха да отговарят на специалистите, с които разполагаме. Навярно нямаше толкова голям процент хора да емигрират в чужбина, а щяха да се реализират унас.
Всички тези факти са част от българската действителност, но колко са хората, на които им пука и колко от тях могат да направят нещо по посочените проблеми? Ако ние самите не положим необходимите усилия и не направим това, което е нужно, няма кой да ни спаси. А колкото до хората със „сбъркани” професии – те са много и са навсякъде, а е крайно време вече „всяка жаба да си знае гьола”. Така ще живеем и по-добре и по-пълноценно.
